Путинка

Автор: Артемий Лебедев

Превод от руски: Павел Николов

Името на публикацията се асоциира със съответната водка, а не с това, за което е публикацията. И именно за това става дума.

Първият човек, с чието име се свързва определен строителен стил в Русия, е Потьомкин. Неговите села са известни в целия свят и са влезли във всички езици. Има опити да се разкаже, че селата на Потьомкин са измислица, но ние прекрасно знаем, че имитирането на добър живот по пътя на началството е работещ и до ден днешен прекрасен принцип. Не трябва да принизяваме Потьомкин.

После с известно прекъсване следва Наришкиновия барок.

След него вървят прекрасните, но безименни дореволюционни здания, жилищните блокове, модернът и конструктивизмът. А след тях – сталинските жилища. За сталинските жилища ни е известно как изглеждат и как се ценят.

След това хрушчовките. Знаменит стил.

После брежневките. Не толкова славно, но известно направление. Да живееш в брежневска панелка не е интересно, но е търпимо.

След това следва стилът, наречен „лужковски кулички“. Опитах се да намеря в Москва поне десет здания с лужковски кулички, но не успях. Слуховете за могъщото влияние на този стил са силно преувеличени. Куличките безусловно са много московско нещо. Но на Лужков премия за поддържане на това направление със сигурност не може да му се даде, защото по негово време не строяха куличи, а строяха просто разни лайняни неща, които никой не нарича лужковски.

Елцин, макар да беше строител, не остави нищо в архитектурата. Въпреки че някога имах жилище в една сграда, чийто капитален ремонт бил направен под личното ръководство на Елцин (така се хвалеше собственикът).

А сега Путин. Който се занимава с каквото и да е, но само не с това да остави след себе си нещо, което да напомня за него. Къде е путинската архитектура? Къде е путинският стил? Всеки прави, каквото намери за добре, на всеки за всичко му е през онази работа. Путин тихо носталгира за съветското време, но чекиджийството над картата на СССР е шибана стратегия за построяване на бъдещето.

Много ми е печално да го кажа, но Сталин е бил единственият управник, по времето на когото целенасочено и осъзнато са се развивали определени и точно формулирани направления в архитектурата. Печално ми е, защото едновременно с това Сталин е бил най-мерзкият и най-кръвожадният людоед на света. Хитлер трябва да целува пясъка, по който е ходил Сталин.

По времето на Сталин са се измисляли и са се развивали нови идеи (често напълно античовешки). Но той не чекиджийствал над миналото и не мислел с дребни категории от типа да възстанови това, което го е имало в детството му.

А когато Путин си отиде, от него няма да остане нито едно здание, за което да си спомним, че има отношение към него. Нито една путинка на пазара на недвижимите имоти няма да има.