Днес много се говори (нас по говоренето само арменците могат да ни бият, тяхното знаме според вица е метър на метър плат и на него нарисувани два метра уста!) за реформи в образователната система: ще променим образователните изисквания, ще променим програмите, ще променим учебниците.
А ще променим ли и изобщо как ще променим учителите – никой нищо не казва.
Макар че без такава промяна – чакайте реформи, колкото от джанка круши да роди.
И в този ред на мисли - ето един цитат от книгата на Карл Сейгън „Свят, изпълнен с демони: науката като свещ в мрака“ („The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark“, 1995 г.), която започнах да чета вчера (на руски, не на английски, пазил ме Господ):
„Бих се радвал да спомена с добра дума учители от началното, средното и основното училище, които са ме вдъхновили да се насоча към науката, но аз такива учители нямах. Ние знаехме наизуст периодичната система на елементите, занимавахме се с лостове и наклонени плоскости, запомняхме, че в зелените листа се извършва фотосинтеза, и научихме каква е разликата между антрацита и битуминозните въглища. Но го нямаше окриляващото изумление (според Сайгън науката е резултат от съмнение и изумление – бел. прев.), както нямаше и намек за еволюцията на идеите, нито дума за заблудите, които някога са били общоприети. В горните класове започнахме да правим лабораторни упражнения с предварително известен резултат – не го ли получиш, няма да получиш и добра оценка. Личните склонности, интуицията, желанието да провериш – и дори даже да опровергаеш една хипотеза – изобщо не се поощряваха. Винаги ми се струваше, че най-интересните глави в учебника са приложенията, но учебната година винаги свършваше, преди да достигнем до тези незадължителни страници. Забележителни книги по астрономия можеше да се намерят в библиотеката, но съвсем не в училище. Делението с опашка се изучаваше като набор от правила, по-скоро даже като рецепта, без всякакви обяснения защо този набор от обикновени деления, умножения и изваждания води до отговора. В горните класове ваденето на квадратен корен се преподнасяше с такава почит, все едно е единадесетата заповед, провъзгласена от планината Синай. Главното беше да се получи верният отговор и нямаше значение, че не си разбрал нищо. На втората година от изучаването на алгебрата часовете ни водеше един способен учител, от когото усвоих много знания, но той беше груб и често довеждаше момичетата до плач. Интереса към науката запазих в училищните си години единствено благодарение на книгите и научните (а също така и научно-фантастичните) списания…“
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.