Два стари филма

Скоро не бях гледал кино: разни други неща все не ми даваха възможност.

Вчера обаче започнах да наваксвам и като резултат - цели два филма.

1. „Самозванецът Тома“ („Thomas l'imposteur“).

Филмът е създаден през 1964 година по едноименния роман (някои казват – повест) на Жан Кокто (един от тримата сценаристи), който авторът пише през 1923 година, опирайки се на впечатленията си от Първата световна война, в която участва като доброволец.

Действието вплита в себе си войната с нейните жестокости…

…и любовта, фатално обречена във времето на военното безумие.

В ролята на принцеса дьо Борм виждаме актрисата Еманюел Рива (днес на 85 години), която познаваме също така от култовите филми „Хирошима, моя любов“ на Ален Рьоне, „Три цвята: син“ на Кшиштоф Кешловски и „Човекът и неговото куче“ на Франсис Юстер (в последните два филма – епизодични роли).

Добре направен филм от времето, когато френското романтично кино вече си е отишло и реалността присъства на филмовия екран в истинската си същност.

2. „Худини“ („Houdini“, 1953 година; в главната роля – Тони Къртис).

Изчел съм за Хари Худини (истинско име – Ерик Вайс) много неща, интересувайки се от него не само като велик маг, но също така и като разобличител на най-различни шарлатани, най-вече спиритисти (с което си навлякъл неприязънта на Артър Конан Дойл, с когото отначало бил в много добри отношения, но Конан Дойл вярвал сляпо в спиритизма и скъсал всякакви връзки с Худини).

Филмът не е нещо особено, но става за гледане, ако човек не иска да си напряга много клетките на мозъка.

В по-голямата си част върви като лека комедия, а постоянен център на действието са Хари и Бес Худини, съпрузи и партньори на сцената.

Показани са едни от най-известните трикове на Великия Худини…

…сред които и хвърлянето в реката, само че събитието, случило се през 1903 година, в действителност става на река Темза (Худини е окован с белезници и вериги, в сандък с окачена 30-килограмова гира), а във филма е на река Хъдзън, магът е затворен и окован в сандък без гира, но действието се развива посред люта зима, героят не може да намери дупката в леда - отнася го течението - и дълго плува под водата, за малко да се удави (Холивуд си е Холивуд!).

Присъства и сцена с разобличаване на спиритисти.

Краят е отново типична холивудска измишльотина за създаване на повече драматизъм и финално сиропиране.

Всъщност Хари Худини не се е удавил във водна вана на сцената по време на представление, а умира от перитонит.

Има няколко филма посветени на Худини, последният от които излезе по екраните тази година и който съм се приготвил също да гледам.

А в края един бонус – документални кадри от знаменитото събличане на усмирителната риза във висящо положение.