Дура лекс

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Ние живеем в страна, където непрекъснато се измислят нови закони, противоречащи ту на етиката, ту на здравия смисъл. Няма да ги изброявам – сами си ги знаете.

От една страна, разбира се, в случая се потвърждава старата максима Corruptissima republica plurimae – „колкото е по-компрометирана републиката, толкова повече са законите“. От друга страна, истина е и това, че нашият лекс винаги е бил дура (игра на думи: dura lex на латински означава „строг закон“, но ако приемем „дура“ за руска дума, тогава ще означава „глупав закон“ – бел. прев.), като започнем от най-отдалечени години. Затова и населението през всички времена се е отнасяло към законите като към някаква обременителна, но незадължителна условност.

Най-разумният наш законодателен сборник като че ли така и си остава „Ярославова (още - Руска) правда“, ръководещ се от принципите за рационалност и некръвожадност („ако няма кой да отмъсти, тогава четиридесет гривни за глава“). Но постановките на „Руска правда“ действали много-много отдавна, още преди Ординската държава.

“Велики“ господари в нашата история има много. „Мъдър“, уви, бил само един. Отдавна

По време на московското самодържавие (което впрочем продължава и до днес) законите се въвеждали по две съображения: или за да се угоди на бащицата господар, или за да не се разглези народът.

Цялата съдебна система се крепяла на строги, често абсурдни забрани и непременно жестоки наказания. Многобройните идиотски забрани били нужни, за да може всеки по всяко време да бъде обвинен и привлечен за разправа. По времето на Алексей Тишайший за мирисане на тютюн режели нос, за играене на шах биели с камшик, сурово бил наказван този, който си играел с кучето или се взирал в пълната луна, и така нататък, и така нататък.

Каквото и да е, но да наказват винаги умеели

Но какво да гледаме седемнадесети век! Още е в паметта ми как наказателният кодекс на РСФСР вкарваше хомосексуалистите в затвора – просто защото са хомосексуалисти, а за обмен на валута (младежите няма да повярват) изобщо разстрелваха.

Признайте си, вие си помислихте, че пиша това, за да може за пореден път русофобията да се стовари върху нашето многострадално отечество и националните предатели да понаритат нашата бедна Дума.

Но ето че не познахте. Точно обратното. Сега ще ви утешавам. (Така се утешавала Наташа Ростова на бала: „има такива като нас; има и по-лоши от нас“). Като дори нямам предвид страни, които живеят по правилата на шариата, а едни съвсем правови държави.

Аз проучих историята на така наречени dumb laws („идиотски закони“). Много утешително четиво! Отдавна е известно: нищо не повишава така самооценката, както лицезрението на по-големи идиоти от тебе самия.

В Британия, оказва се, има закон, забраняващ на човек да умира, ако се намира в сградата на Парламента.

Друг закон, отбелязал през миналата година своята седемстотингодишнина и неотменен от никого, забранява да се влиза в Парламента с доспехи.

За акт на държавна измяна се смята залепването на марка с лика на монарха с главата надолу.

В град Йорк местното законодателство разрешава да се убива всеки шотландец, който се появи в пределите на стените с лък и стрели – впрочем, като се изключи неделния ден.

Във Франция е жив един закон, забраняващ да се дава на прасетата името Наполеон.

Едва миналата година в Париж обявиха за окончателно остарял декрета от 16 брюмер 1800 г. (8-та година на Републиката), забраняващ на жените да носят „панталони“ без специално разрешение на Префектурата. Преди това, наистина, през 1892 и 1900 година било направено изключение за велосипедистките и ездачките, но до 2013 година всички останали парижанки, разхождащи се по улиците с панталони, джинси и шорти били правонарушителки.

Ето ги престъпничките

Но най-много радва юристите Америка, където са наизмислени повече закони от всички останали страни, взети заедно, защото всеки щат и даже окръг си има свой законодателен орган.

В щата Охайо в една къща не могат да живеят повече от пет неомъжени жени.

В Калифорния законът забранява да се целуват жаби.

Във всеки случай без любов

В щата Айова мустакати мъже не могат да се целуват с жени на публично място.

Щатът Флорида би се харесал много на нашата депутатка Мизулина, защото там има множество ограничения и забрани, засягащи сексуалния живот – даже няма да ги изброявам, че ще вземат децата да прочетат. Но най-много ме потресе флоридската забрана за секс с бодливи свинчета (сериозно). Не че на някого би му се приискало, но какво става с прехвалените свободи?

Когато обаче човек започва да вниква в нещата, открива, че някои от тези юридически атрофии някога са имали смисъл. Например на голямо количество неомъжени жени се забранява да се заселват под един покрив, за да се ликвидират нелегалните бордеи.

Целуването на жаби в Калифорния станало сериозен проблем, когато сред наркоманите се разнесъл слух, че по този начин можеш да получиш наркотично опиянение (колорадската жаба наистина отделя психоактивен буфотенин) и мнозина се нагълтали с всякакви инфекции.

За целуващите се мустакати мъже – дявол го знае. За бодливите свинчета също не намерих обяснение. Сигурно някой е опитал и се е убол силно.

Някак си вероятно това е станало

„Идиотските закони“, съществуващи и в други страни, при цялото си безкрайно разнообразие, впрочем, имат една обща черта: тези забрани са били въведени някога много отдавна, а след това са забравили да ги отменят и във всеки случай на никого не му идва на ум да ги прилага.

А у нас те всичките са новички, току-що сглобени, току-що изковани. И се прилагат отлично.