Мажоритарни избори

Две илюзии се ширят популярно за мажоритарните избори.

Първата е, че при мажоритарния вот ще избираме личности.

Не е вярно и практиката ме е убедила в това.

При едни от парламентарните избори, не помня точно кои, но май бяха първите, депутатите се избираха по смесена система – половината мажоритарно, половината пропорционално.

Тогава СДС в град Ихтиман издигна кандидатурата на един много известен и уважаван лекар от градската болница.

С една дума – личност и няма накъде повече.

Само че известният и уважаван лекар изгуби катастрофално мажоритарния вот срещу една почти никому неизвестна кандидатка на БСП.

Ето защо не ми обяснявайте, че ако партията Х издигне качествен кандидат, привържениците на партията Y ще хукнат масово да гласуват за него, а няма да подкрепят кандидата на своята партия, пък ако ще и магаре да е.

Бъдете сигурни: при мажоритарни избори пак ще имаме на сергията партийни кандидати и пак ще се гласува в основни линии партийно.

Ама може да има и независими кандидати?

Може, но като имаме предвид, че избори се правят с пари и то не малко (навсякъде по света е така, не е само у нас, нека не се заблуждаваме), познайте кои ще са независимите кандидати и как ще се набутат в парламента местни мафиоти с големи апетити (ако все пак успеят да преборят партийните кандидати, което няма да им е никак лесно).

Втората илюзия е, че като познаваме мажоритарния кандидат (ако го познаваме, защото може и да не го познаваме; както казах по-горе – ще ни го спуснат партийно), ще можем да го държим отговорен за депутатските му дела.

Никаква гаранция обаче няма за това.

Мажоритарно или пропорционално избран, като влезе в народното събрание, от което никой не може да го помръдне, депутатът, ако не е добросъвестен, изобщо няма да го е грижа за тези, които са го избрали.

А избирателите ще си останат пак с познатата приказка: „Ей, пак ни излъгаха“.

Макар че всъщност са се излъгали самите те…