Няколко дни в Копривщица, на Димчовите поетични празници, ме направиха като че ли съвсем друг човек.
Три стари, но все още действащи кримки от Димчовите празници –
Маргарита Петкова, Дойчо Иванов и моя милост
Опитвам се да чета за ставащото у нас и по света и не изпитвам почти никакъв интерес, все едно съм в една друга сфера, над всичко това.
Нашенските събития ми се струват безкрайно блудкави и вероятно това е не само заради информационната суша на отпускарския сезон и заради това, че все още чувствам умора от макар и приятните ангажименти, които имах по време на празниците.
Макар и не така силно като преди, успяват да привлекат значително вниманието ми само събитията в Украйна и Русия (от тях май зависи повече какво ще бъде бъдещето ни, отколкото от това кой ще спечели изборите през октомври, та затова).
Но както казва Висоцки: „какво да се прави - и боговете са слизали на земята“.
Та ще се приземя и аз.
И ще вляза в предишния ритъм.
Каквито и да са възвишените сфери (на поезията, на виното и на лауданума – тук вече цитирам Бодлер, вие прибавете още нещо друго, ако знаете), прекалено земен човек съм, за да пребивавам постоянно там…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.