Автор: Виктор Шендерович
Превод: Павел Николов
Руската помощ за жертвите на хуманитарната катастрофа в Югоизточна Украйна напълно се покрива с руската народна препявка: „"Сама садик я садила – сама буду поливать" („Сама си садих градинката, сама ще си я поливам“).
Катастрофалната градинка на територията на чуждата, довчера още братска държава, ние садим с упорство и разнообразие, съвсем невъобразими в мирния живот. Ако с такава настойчивост и с такова майсторство прецизирахме технологиите на отечественото автомобилно производство, Русия отдавна щеше да произвежда мерцедеси.
Но мерцедесите не са интересни. Това и немците го могат. Нашето ноу-хау е хаосът! Производство на беди в промишлени мащаби и поддържането им в дресирано състояние. Създаване на условия, несъвместими с живота…
А след това, както се полага на наследничката на страната на Съветите – борба за мир! Това влиза в комплекта. Хуманитарен аспект, значи. Койно не се е скрил, не му е виновен Путин…
Така изглежда пълният производствен цикъл.
Впрочем, нищо ново: такъв случай е описан в литературата. След като изпраща на Йов огън, болести и смърт на близките му, Господ отмества облака и казва с удивен глас: опа! Ти имаш проблеми, братко. Лошо. И мисля, размишлява си на глас Господ, че това е, защото не ме обичаш достатъчно, докато аз те унищожавам…
И понеже е щедър, поради спецификата на своята доброта, изпраща хуманитарна помощ.
А зад гърба на Господ в този стар сюжет, както си спомняте, стоял сатаната…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.