Людмила Улицкая: „Моята страна е болна…“

В края на юли руската писателка Людмила Улицкая получи Австрийската награда за европейска литература. Разказът за церемонията в есе за „Der Spiegel“ писателката съчетава с размисли за сегашното положение на нещата в Русия и света. (“InoPressa”).

Вчера ИТАР-ТАСС без всякакви обяснения отмени в последния момент пресконференцията на Людмила Улицкая във връзка с получената награда. Няма да се питаме защо и откъде е дошло нареждането. А става въпрос за престижно отличие, с което всяка нормална страна би се гордяла. Но не е така е в страната на Путин. А нататък следват няколко откъса от есето на Улицкая в мой превод о т руски език (Павел Николов).

„Тържествената част започва с австрийския химн – пише Улицкая. – Всички зрители стават, аз също. Добре ви е на вас, австрийците, мисля си с лека завист. Текстът на вашия химн е написан от нищо неопетнената поетеса Паула фон Прерадович. А ние от нашия руски химн отдавна вече се срамуваме. Първият вариант на текста по музика на Александър Александров е написан през 1943 година от придворния поет Сергей Михалков. В него имало мощни стихове: "Нас вырастил Сталин, на верность народу, // На труд и на подвиг он нас вдохновил". („Възпита ни Сталин, за вярност на народа, // за труд и за подвиг ни той вдъхнови“). След развенчаването на Сталин химнът се изпълнява без думи… През 1977 година Михалков преправи текста, оттогава в него се прославяше „Партията“. След това настъпи новото столетие и през 2000 година беше утвърден отново поправен текст: все същият Михалков, професионалист до мозъка на костите, смени думата „Партия“ с думата „Бог“, така сега е прието в нашата отново хукнала към православието страна. И авторът на текста, и композиторът между другото „починаха о бозе“, така че е сложно да се каже на кого ще му се падне да редактира химна следващия път. Страната ни прави в развитието си такива зигзази и спирали, че нищо чудно в новото си издание химнът да се върне обратно при Сталин“.

„Аз живея в Русия. Аз съм руска писателка от еврейски произход, възпитана в духа на християнската култура. Днес моята страна се намира във война с културата, с ценностите на хуманизма, със свободата на личността и с идеите за правата на човека… Моята страна е болна от агресивно невежество, от национализъм и от имперска мания за величие. Аз се срамувам от моя невеж и агресивен парламент, от моето агресивно и некомпетентно правителство, от руските политици – привърженици на насилието и вероломството, които се мислят за супермени. Срамувам се от всички нас, от нашия народ, който изгуби своите нравствени ориентири“ – продължава писателката.

„Аз не се занимавам активно с политика, но когато ме питат, казвам това, което мисля. Ето защо ме записаха в „петата колона“ и ме обвиняват в омраза към собствената си страна. Според мен, да се оправдавам е и безполезно, и глупаво. Никаква омраза не изпитвам, само срам и безпомощност. Днес Русия води самоубийствена и опасна политика, която е заплаха най-напред за самата Русия, но напълно може да доведе и до трета световна война. Тази война всъщност вече е започнала. Локалните войни в Чечня, в Грузия и сега в Украйна са само пролог. А май няма да има кой да напише епилога“.

„Цивилизацията се озова в задънена улица – смята Улицкая. – Науката, просветата, познанието и изкуството не успяха да укротят характерната по природа агресия на човека. Преди ни се струваше, че културата има сили да победи стремежа към самоунищожение, но се страхувам, че на човечеството повече не му остава време. Цивилизацията и нейните велики технически достижения, колкото и да ни е тъжно, доведоха до това, че имаме възможността за най-кратки срокове да се унищожим помежду си… Мисълта за инферналната природа на злото вече не е модерна, човекът върши зло самостоятелно и превъзхожда в това дявола“.

„Моята страна с всеки изминал ден приближава света към нова война… Прости ни [1], Европо, но ми се струва, че никога няма да станем част от европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, актьори, философи и учени днес не са в състояние да спрат политиката на облечените във власт безумци точно така, както преди не са могли да направят нищо с политиката на религиозните фанатици и на комунистическите идеи… 300 години сме черпили сили за съществуване от едни и същи извори… и никога не сме се разделяли с надеждата. Днес ние, дейците на руската култура, тази малка част, към която принадлежа и аз, можем да кажем само едно: прости ни, Европо!“

БЕЛЕЖКА

1. Руската дума „прощай“ освен „извинявай, прости“ означава също така „довиждане, сбогом“.