Щастие

Търсят го къде ли не.

Понякога през девет земи в десета.

Аз обаче не обичам да ходя толкова далече.

Щастие е дори когато гледам хубав филм, с любим актьор, по любим автор, а като капак на всичко във филма звучи и хубава позната песен.

Филмът се казва „Плюшеното мече“ („L'Ours en peluche“, 1994 година).

Актьорът е Ален Делон.

Авторът – Жорж Сименон.

А песента – „Когато тя се смее гръмогласно“ („Quand elle rit aux éclats“).

Ето и цялата песен на „Vaya con Dios“ за жената-вамп (който не знае, да не се плаши: това не е жена-вампир, а жена-съблазнителка, дай, Боже, такава всекиму!).

Тя люлее бедра, тя идва, тя се навежда...

Рижа, предизвикателна, тя те усмирява, тя те съблазнява...

Ти вече знаеш, че няма да има друга освен нея!

Нейното тяло и нейният глас те омагьосват...

Ти виждаш само как те следи, как те наблюдава,

когато заедно с другите се смее гръмогласно.

Фатална, тя примира, тревожи те, обезоръжава те,

опира се на твоето рамо, лови се за твоите думи...

Ти вече вярваш, че е нерешителна и потресена,

когато, изтощена, тя потръпва и въздиша...

Ти не разбираш, че тя е от тези, които омагьосват

със тялото си, но не и със душата.

Тя люлее бедра, тя идва, тя се навежда...

Лекомислена, с крилца на пеперуда,

каца и после отлита...

Ти вече чувстваш, че сърцето ти ще се пропука,

ти ще дадеш всичко, за да поостане,

ти даже не си представяш, как тя го следи,

как го наблюдава,

когато заедно с тебе се смее гръмогласно...

Ти не виждаш клопката,

която ще разбие сърцето ти на части...