Практика е по време на гласуване политическите сили (които имат възможност) да донасят по нещо за хапване и пийване (сандвич, минерална вода – скромно) на своите представители в избирателните комисии.
Нищо лошо в това, разбира се.
Но ето че в моята 4-та секция (по време на гласуването за атомната централа) се отваря вратата, влиза заместник-кметът на общината (!) и вика:
- Има ли тук от ГЕРБ?!
Същият много добре знае, че в комисията има представители на ГЕРБ, знае също така колко са тези представители, защото носи точно определен брой торбички със сандвичи и минерална вода, ама нали трябва да ревне, та всички да чуят и разберат кой дава сандвичите (респективно, по Доган – кой разпределя баницата).
Простотия до шия, дето се вика!
Но тя, простотията, не е толкова в това, че един заместник-кмет (който би трябвало да стои зад интересите на всички граждани) разнася сандвичи от името на определена политическа сила.
Тя е най-вече в това, че един заместник-кмет, който би трябвало да е човек с авторитет и да държи на този свой авторитет като представител на местната власт, разнася закуски като най-обикновен кифладжия.
Но такива са всъщност всички гербаджии.
Един – пожарникар, друг – физкултурник, трети – кифладжия.
Интелект ли, култура ли, достойнство ли?
Че те изобщо не знаят какво означава това.
От най-големия до най-малкия...
