неделя, февруари 26, 2012

Три филма на Ямада

Когато се оплаках от самурайския филм „Затоичи“ (座頭市) на Такеши Китано, Албена ме подстори да гледам „Сумрачният Сейбей“ (たそがれ清兵衛) на Йоджи Ямада.

И апетитът дойде с яденето.

Последваха го „Скритото острие – нокътят на они“ (隠し剣 鬼の爪) и „Самурайска чест“ (武士の一分).

С една дума - изгледах самурайската трилогия на Ямада.

В която, между другото, самурайското е само обстоятелство.

Не случайно героят в един от филмите казва, че вади своя катана само когато трябва да го почисти.

Наистина, във всеки от трите филма има по един истински самурайски дуел (комичния двубой с тояга срещу меч в „Сейбей“ не го броя).

Три дуела, в които обаче няма никаква героика.

Три дуела, които не възхищават, а отвращават.

И именно на техния фон изпъква истинското, съкровеното, човешкото…