Когато се оплаках от самурайския филм „Затоичи“ (座頭市) на Такеши Китано, Албена ме подстори да гледам „Сумрачният Сейбей“ (たそがれ清兵衛) на Йоджи Ямада.
И апетитът дойде с яденето.
Последваха го „Скритото острие – нокътят на они“ (隠し剣 鬼の爪) и „Самурайска чест“ (武士の一分).
С една дума - изгледах самурайската трилогия на Ямада.
В която, между другото, самурайското е само обстоятелство.
Не случайно героят в един от филмите казва, че вади своя катана само когато трябва да го почисти.
Наистина, във всеки от трите филма има по един истински самурайски дуел (комичния двубой с тояга срещу меч в „Сейбей“ не го броя).
Три дуела, в които обаче няма никаква героика.
Три дуела, които не възхищават, а отвращават.
И именно на техния фон изпъква истинското, съкровеното, човешкото…
