На 1 февруари в Краков почина полската поетеса, лауреат на Нобелова награда за литература, Вислава Шимборска (Wisława Szymborska).
Да почетем паметта ѝ с едно нейно стихотворение в мой скромен превод от полски.
|
Klucz Był klucz i nagle nie ma klucza. Jak dostaniemy się do domu? Może ktoś znajdzie klucz zgubiony, Obejrzy go i cóż mu po nim? Idzie i w ręce go podrzuca jak bryłkę żelaznego złomu. Z miłością, jaką mam dla ciebie, Gdyby to samo się zdarzyło, nie tylko nam: całemu światu ubyłaby ta jedna miłość. Na obcej podniesiona ręce żadnego domu nie otworzy i będzie formą, niczym więcej, i niechaj rdza się nad nią sroży. Nie z kart, nie z gwiazd, nie z krzyku pawia Taki horoskop się ustawia. |
Ключ Имаше ключ и изведнъж го няма. Как сега ще влезем у дома? Може би някой ще намери ключа загубен, ще го огледа, но какво от това? Върви и го подхвърля в ръцете си като късче железен отпадък. С любовта ми към тебе, ако се случи същото, не само за нас: за целия свят изгубена ще е тази любов. От чужда ръка подета дом никакъв не ще отвори, ще бъде форма, нищо повече и нека ръжда я разяжда. Не от карти, не от звезди, не от вик на паун такъв хороскоп се съставя. |
Забележка: Вислава Шимборска няма определена схема на римуване, не винаги римува близки по разположение стихове, а някои от стиховете ѝ остават изобщо неримувани (в първия куплет на стихотворението са римувани само два от шестте стиха - втория и шестия). В горния превод не използвах рими, първо, защото "монтирането" им би ми отнело доста време, и второ, защото така запазих оригиналния смисъл, който при едно римуване непременно ще се окаже осакатен.
