петък, февруари 03, 2012

Вислава Шимборска

На 1 февруари в Краков почина полската поетеса, лауреат на Нобелова награда за литература, Вислава Шимборска (Wisława Szymborska).

Да почетем паметта ѝ с едно нейно стихотворение в мой скромен превод от полски.

Klucz

Był klucz i nagle nie ma klucza.
Jak dostaniemy się do domu?
Może ktoś znajdzie klucz zgubiony,
Obejrzy go i cóż mu po nim?
Idzie i w ręce go podrzuca
jak bryłkę żelaznego złomu.

Z miłością, jaką mam dla ciebie,
Gdyby to samo się zdarzyło,
nie tylko nam: całemu światu
ubyłaby ta jedna miłość.
Na obcej podniesiona ręce
żadnego domu nie otworzy
i będzie formą, niczym więcej,
i niechaj rdza się nad nią sroży.

Nie z kart, nie z gwiazd, nie z krzyku pawia
Taki horoskop się ustawia.
Ключ

Имаше ключ и изведнъж го няма.
Как сега ще влезем у дома?
Може би някой ще намери ключа загубен,
ще го огледа, но какво от това?
Върви и го подхвърля в ръцете си
като късче железен отпадък.

С любовта ми към тебе,
ако се случи същото,
не само за нас: за целия свят
изгубена ще е тази любов.
От чужда ръка подета
дом никакъв не ще отвори,
ще бъде форма, нищо повече
и нека ръжда я разяжда.

Не от карти, не от звезди, не от вик на паун
такъв хороскоп се съставя.

Забележка: Вислава Шимборска няма определена схема на римуване, не винаги римува близки по разположение стихове, а някои от стиховете ѝ остават изобщо неримувани (в първия куплет на стихотворението са римувани само два от шестте стиха - втория и шестия). В горния превод не използвах рими, първо, защото "монтирането" им би ми отнело доста време, и второ, защото така запазих оригиналния смисъл, който при едно римуване непременно ще се окаже осакатен.