Автор: Виталий Портников
Превод от руски: Павел Николов
Губернаторът на Миранда Енрике Каприлес Радонски стана кандидат на обединената венецуелска опозиция за президентските избори след предварителен вот, проведен за първи път в латиноамериканската страна. Подкрепиха го почти два милиона участници във вота – 62 процента от гласувалите. Най-близкият съперник на губернатора, Пабло Перес, който получи 30 процента от гласовете, веднага след преброяването заяви готовността си да подкрепи кандидатурата на Каприлес, а другият популярен опозиционен лидер, Леополдо Лопес, се отказа изобщо от кандидатурата си и застана на страната на Каприлес. За първи път от идването на власт на Уго Чавес опозицията успя да се обедини и да демонстрира, че е влиятелна обществена сила.
В предварителните избори участваха три милиона жители на страната, която нейният несменяем лидер вече не една година се опитва да превърне в нефтена Куба. И макар че държавните средства за масова информация на Венецуела подчертават, че това не е голяма бройка за 18-милианната страна, въпреки всичко самият факт, че има милиони политически активни граждани, които не искат да се откажат от демокрацията, може да спре по-нататъшното настъпление на чавесизма.
Енрике Каприлес вече успя да победи един от най-ярките привърженици на тази левичарска идеология, Диосдао Кабело, днешния председател на венецуелския парламент, в борбата за поста губернатор на Миранда. За разлика от много други опозиционни лидери Каприлес, потомък на евреи от Варшавското гето и внук на убити в концлагера Треблинка, избягва твърдата радикална риторика и вече привлича мнозина, отблъснати от прекалено яростната конфронтация на опозиционерите и чавесистите. Той се изказва благожелателно за програмите на властите – още една уязвима точка за опозиционерите – и не е свързан с традиционните античавесистки партии, което също привлича много избиратели, уморени от неефективността на опозицията. От друга страна, Каприлес не е беден: той принадлежи към висшата класа на Каракас, семейството му притежава средства за масова инфармация и агенции за недвижими имоти, а роднините му по майчина линия са собственици на популярна мрежа от киносалони. И макар че това обстоятелство, извън всяко съмнение, ще бъде използвано от официалната пропаганда за дискредитиране на опозиционния кандидат, засега Каприлес успява да се дистанцира от совите богати роднини и да се асоциира с новите млади лидери на опозиционните сили.
Въпросът сега дори не е в това дали Каприлес ще успее да победи Чавес на предстоящите президентски избори, а в това с какъв резултат ще завършат те. Ако кандидатът на обединената опозиция успее да спечели симпатиите на приблизително равен на президентските привърженици брой избиратели, това ще означава, че експериментът с нефтената Куба окончателно се е провалил. Дори съратниците на Чавес не вярват във възможността да се запази режимът без него, а здравословното състояние на президента, както е известно, не е много добро. Но даже Чавес да е жив и здрав, ако голяма част от избирателите гласуват за неговия опонент, това може да предизвика брожение вътре в самата власт и да отблъсне от нея тези, които са се присъединили към „революцията на Боливар“ от конюнктурни съображения. Нали болният Чавес и отслабналият чавесизъм няма да могат да гарантиран повече на никого високи длъжности и вечно място до бюджетната хранилка.
