За днес си бях набелязал да напиша нещо друго, но видях интересен кратък текст на руския журналист Виктор Шендерович, посветен на Деня на народното единство (държавен празник в Русия, 4 ноември), и нямаше как да го подмина.
Като всичко преведено в този блог, и преводът по-долу не засяга само руснаците.
Той може да даде повод за размисъл и на нас, българите.
ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ
Виктор Шендерович, радио „Свобода“
Превод от руски: Павел Николов
Денят на народното единство е истински народен празник. Дотолкова народен, че поводът няма особено значение. Ами не ходим на работа в първата декада на ноември, НЕ-ХО-ДИМ!
А по какъв повод не ходим – това са вече подробности.
В краен случай поводът винаги може да се съчини.
„Но какво ще каже историята?“ – „Както винаги, сър: ще излъже“. Това е Бърнард Шоу, един умен чуждоземец.
Нищо особено не е имало на четвърти ноември! Е, като на инат – изгонили на другия ден от Кремъл поляците-интервенти… То и поляците били сред тези интервенти не повече от французите и холандците и със сигурност по-малко от руснаците, и никакви интервенти не били: пред Владислав положила клетва цяла Москва, заедно с бъдещия цар Михаил Романов… (У нас това е лесно – който допълзи до горе, пред него полагаме клетва. Какво общо имат с това поляците?)
Общо казано, празно място, а не дата. Но какво от това?
Нима самата тази пустота не е повод да пийнем и да се забравим?
Накратко: честит празник. Всички да си починат, а като се смени властта, ще си намерим друг повод!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.