СЛУЖБОМЕР

вторник, февруари 24, 2009

Неизпратено писмо до президента на Русия


От блога на Марина Собе-Панек, руска писателка, автор на сценарии


Скъпи Президенте!


(Няма нищо, че пиша на "ти", нали? Това не е от неуважение. И не е, защото съм по-голяма. Традицията е такава: простият народ към Бащицата Цар винаги да се обръща на "ти". Като към роднина).

И така: Скъпи Президенте! Никога в живота си от никого нищо не съм искала - нито от тебе, нито от началството, нито дори от Дядо Мраз - а сега, ето, ще ми се да поискам.

Не-не, не ми трябва морско свинче! (Намек за писмо, в което руска ученичка поиска от президента да й подари морско свинче. - бел. П.Н.)

Ще ми се да поискам от тебе, скъпи президенте, орден.

Или поне медал.

Но не за себе си, а за Липецкия областен здравен отдел.

В най-лошия случай става и почетна грамота да получат. Само в нея трябва да бъде написано: "Награждава се за най-оригиналния и действен начин за решаване на кризисните проблеми".

Сега ще ти разкажа за този оригинален начин като дам за пример едно отделение на една болница. Просто за да не те затрупвам с излишна информация. Ти след това, ако поискаш, ще можеш сам да провериш, че този оригинален начин Липецкият областен здравен отдел е въвел навсякъде на подведомствената му територия.

Та ето. Има в Липецка област град Елец. А в град Елец – първа градска болница. В тази болница има отделение за хемодиализа и гравитационна кръвна хирургия. Единственото, впрочем, в целия град.

До съвсем скоро време това отделение имаше собствена стая за своите болни и работеше денонощно. Съответно лекарите получаваха, освен основната си заплата, и различни надбавки: за нощни дежурства, за празниците и почивните дни. Представи си колко излизаше това за всички. Ужас, какви пари. Те и за нормална страна не са по силите. А когато страната е в опасност? Когато кризата протяга ноктестите си лапи към пилешки нежното гърло на нашата двуглава мечка... тю, прощавай, грешка на езика – нашият двуглав орел, разбира се.

И ето (още през лятото, между другото, още до каквото и да е обявяване на кризата) Липецкият областен здравен отдел намери възможност да икономиса за своята родна страна малко парички. Отначало взе от отделението за хемодиализа стаята му, а след това отмени нощните дежурства, работата в почивните дни и през празниците.

Разбира се, несъзнателният болен народ веднага започна да роптае. Виждате ли, пристъпи на остра бъбречна недостатъчност им се случват не само в делнични дни от 8.00 до 17.00, а и нощно време, и даже в празнични дни. Започнаха още да викат, че човек с болни бъбреци, като го замъчат събота вечерта, изобщо няма да изкара до понеделник без хемодиализа. И започнаха да дават за пример скорошната смърт на 20-годишно момиче. За да трогнат, разбира се...

Е, умряло момичето, не доживяло до понеделника. И какво? Да не се е преобърнал светът?

И всичките хронично болни пациенти на елецката градска болница да лъснат петалата, светът бълха го ухапала. Нали, между нас казано, тези пациенти само напразно заемат място под слънцето.

Прецени сам, на кого са нужни инвалидите, които чакат с години операция за присаждане на бъбреци (и никога няма ад дочакат) – на никого.

Или и тези пациенти на отделението – наркоманите след предозировка. Та те са изобщо измет на обществото. На кого са нужни?

А всякакви разни отровени. С гъби някакви или с нещо друго. За какъв дявол ни е да ги лекуваме, сами са си виновни: не плюскайте и не пийте каквото ви попадне.

За болните с хронична бъбречна недостатъчност аз, скъпи президенте, изобщо си мълча. Ако тези хора водеха здравословен начин на живот, ако гласуваха за „Единна Русия”, ако не ходеха на митингите на несъгласните, ако не четяха разни опозиционни щуротии, ако не подписваха най-различни писма (ту в защита, ту в знак на протест), щяха ли да им откажат бъбреците? Не, разбира се.

Та така, през лятото персоналът на отделението беше освободен от нощни дежурства и от работа през почивните дни и по време на празниците. Какво трябва в такъв случай да направи всеки нормален човек? Да се радва! А те – медицинските работници – какво правят? Възмущават се.

И се крият при това зад интересите на болните.

В действителност, ако нещо възмути медиците, това е намалението на работната им заплата. А то какво намаление – фу, не си струва да се говори.

Ето например по-малката ми сестра Альона, която работи в това отделение като медицинска сестра със стаж 20 години и първа категория получаваше до началото на кри-зата 5 хиляди и някакви си копейки. А сега получава 3 хиляди и 380 рубли. И какво, това голяма разлика ли е? Никаква даже! При наем за жилище 4200 все й е едно колко получава, три хиляди и четиристотин или четири хиляди и триста. Дори и от петте с копейките остатъкът стига май само да се нахрани котката.

Аз на мястото на Липецкия областен здравен отдел изобщо нямаше да давам на медицинските работници повече от хиляда рубли. Защо са им повече? Да оживяват и да стигат до пенсия ли?

Виж, скъпи президенте, каква икономия може да се получи, ако се приложи този опит по цялата страна. Отначало ще измрат всички медицински работници, след тях ще измрат и всичките им пациенти. Държавата веднага ще забогатее приказно заради (свивай пръсти): а) икономисаните заплати; б) неизплатените помощни за инвалиди; в) пенсиите; г) безплатните лекарства... (Да, да, безплатни, а ти как мислеше? Не зная как е в другите отделения на болницата, но в това отделение за хемодиализа хронично болните се лекуват на муфта!)

Да смятаме по-нататък: оборудване, разни медицински прибори, ръкавици и спринцовки, квадратни метри помещения, които се заемат от разни ненужни отделения и дори цели болници.

Защо са необходими онкологични клиники, щом ракът е неизлечим?

Защо трябва нашата скъпа двуглава мечка... фу, извинявай, пак грешка на езика – нашият скъп двуглав орел да взема под крилото си разни хронично болни инвалиди, щом те никога вече няма да са от полза на държавата?

А болни деца защо са ни? По-добре е да народим нови. Здрави...

Скъпи президенте, татко наш роден, царю-бащице, вслушай се, моля те, в мнението на простия народ. И се вгледай внимателно в челния опит на Липецкия областен здравен отдел. Току виж, не само успеем да преодолеем проклетата криза, но и да излезем от нея с печалба.

А, и не забравяй за един орден.

Или поне за един медал.

Не го искам за себе си...


P.S. Скъпи президенте, моля те, много те моля: отмени заплатите на медиците изобщо. А някои отделни медицински сестри (моята сестра например) накарай, ако обичаш, да си плащат за правото да ходят на работа.

Защото иначе в страната ни нищо няма да се промени. Никога.


Превод от руски: Павел Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.