СЛУЖБОМЕР

понеделник, февруари 16, 2009

Руският патриарх Кирил ще връща руснаците в ХІV век

„Единственият пряк път към възраждането на нашия народ е изграждането на здраво семейство, на духовно-нравствено възпитание и образование, връщането към историческите корени, към истинската култура. Дошло е време да възродим истинските традиции на… Домострой…” – прозрял Светейшият Патриарх Московский и всея Руси.

За здравото семейство – съгласен съм. За духовно-нравственото възпитание и образование – също съм съгласен (без църквата да се меси, че като гледам колко са духовно-нравствени нашенските владици, направо ми се повръща). Въпросът с връщането към историческите корени винаги ми е бил мътен и все си представям как целокупно се отправяме да живеем в пещерите или по дърветата – в края на краищата там са ни историческите корени. Истинската култура от своя страна е локумено понятие, кой както си го разбира, така си го разтяга.

Най-интересен обаче в случая е Домостроят. Ето какво пише за него Едвард Радзински в книгата си „Иван Мъчител”:


„Силвестър написал за младия цар (Иван Грозни – бел. П.Н.) безсмъртна книга - "Домострой". Книгата (която в действителност е компилация от древни ръкописи) била създадена по образец на "Поучения на Владимир Мономах", един от любимите прадеди на Иван.

"Домострой" е удивително огледало, в което е застинало изображението на един изчезнал свят. Светът на религиозната и житейската мъдрост, на семейното благочестие на древна Рус, светът на Робството и Властта…

Робството и Властта ръководят целия живот на Семейството и живота на главната героиня на "Домострой" - знатна жена, болярка или княгиня.

С проклятия за "вкусилата от змията" са изпълнени преводите на множество църковни византийски книги в манастирските библиотеки: "Жената е същество дванадесет пъти нечисто... мрежа за мъжете..." и прочее, и прочее, като включим и знаменития разказ за древния философ, който предпочел да се ожени за лилипутка, казвайки знаменитото изречение: "Избрах най-малката зло"…

В Московия "женският въпрос" бил решен не толкова радикално. Решено било "опасното вместилище на греха" да бъде усърдно крито - и болярката "да седи зад двадесет и седем катинара и да се заключва с двадесет и седем ключа..." Към покоите на знатната затворничка води вход и ключът за него е в ръцете на господаря й - мъжа. От затворническия прозорец тя вижда само двора, заобиколен от висока ограда. Тя не може да види дори себе си, тъй като по времето на Иван вкъщи няма огледала - те са обявени за "грях", защото през тази вратичка към женската душа, толкова склонна към съблазън, може да влезе дяволът...

Денят на затворничката започва рано. Не слугите трябва да я будят - тя буди слугите и следи как изпълняват своята работа. "Никога да не остава без работа... и ако мъжът й дойде, да седи зад ръкоделието..."

И през цялото време трябва да мисли как да угоди на мъжа си - Властта! Защото животът вътре в дома е огледално отражение на живота отвън. Вертикалът на Властта пронизва московския свят. Господарят е Бог за поданиците си, мъжът е господар и Бог за жена си и слугите. "Жените питат за всичко мъжете си и им се покоряват във всичко..."

Както Господарят строго, но бащински трябва да наказва поданиците си за техните провинения и неподчинението им, така и господарят-мъж трябва да наказва небрежната жена. И "Домострой" описва подробно какво трябва да бъде наказанието. Не следвало болярката да бъде бита пред слугите, а насаме. Боят трябва да става с камшик, да не се забравят "полезните правила как трябва да се бие": "По ухото и по лицето да не се бие, и по сърцето да не се бие... да не се бие нито с юмрук, нито с тояга, нито с желязна, нито с дървена" (тези, които не знаели полезните правила, явно често биели и с юмрук, и с тояга). Но разумните и добродетелни хора, "като свалят ризата й" (тук не става дума за еротика и така доброто е запазено), умеят "много вежливо да я поналожат с камшика", а след това да простят на жена си и да се помирят...”


Край на цитата и добре дошли при „истинските традиции на Домострой”! А като си помисли човек, че точно от този плесенясал мозък нашият президент искаше подкрепа срещу съда в Страсбург…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.