Автор: Владимир Набоков
Превод от руски: Павел Николов
Предишни части:
НИКОЛАЙ ГОГОЛ
1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2,
3,
4,
5.
2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК –
1,
2,
3,
4,
5,
6.
3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ –
1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8-9.
4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ –
1,
2-3,
4-5-6,
7,
8.
5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА
Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“
"...чиновник, не може да се каже особено забележителен, нисък на ръст, малко сипаничав, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и с цвят на лицето, както се казва, хемороиден…" "Фамилното име на чиновника беше Башмачкин. Вече по това личеше, че името му е произлязло някога от обувка; но кога, в кое време и по какъв начин е произлязло от обувка, за това нищо не се знае. И бащата, и дядото, и дори шуреят, и всички Башмачкини носеха ботуши, като сменяваха само три пъти на година подметките". (превод на Константин Константинов)
1.
Гогол бил странно създание, но геният е винаги странен; само непоклатимата посредственост изглежда в очите на благородния читател като мъдър стар приятел, който обогатява любезно читателската представа за живота. Великата литература граничи с ирационалното. "Хамлет" е дивашки сън на учен невротик. "Шинел" на Гогол е гротеска и мрачен кошмар, пробиващ черни дупки в смътния модел на живота. Повърхностният читател ще види в тази повест само тежки гримаси на екстравагантен палячо; сериозният няма да се усъмни в това, че главното намерение на Гогол е било да изобличи ужаса на руската бюрокрация. Но и тези, които искат да се посмеят добре, и тези, които жадуват за книга, "която те кара да се замислиш", няма да разберат за какво в действителност се отнася "Шинел". Дайте ми творчески читател; тази повест е за него.
Уравновесеният Пушкин, земният Толстой, сдържаният Чехов - всички имали моменти на ирационални прозрения, които едновременно замъглявали изречението и разкривали таен смисъл, заслужаващ си внезапната промяна на гледната точка. Но за Гогол това движение било основата на неговото изкуство и затова, когато се опитвал да пише по кръговия маниер на литературната традиция и да разглежда рационалните идеи логически, губел всякакви следи от талант. А когато в безсмъртния "Шинел" си дал воля да си поиграе на ръба на дълбоката лична пропаст, той станал най-великият писател, който е създавала до това време Русия.
Внезапното накланяне на рационалната жизнена плоскост може да се осъществи, разбира се, по различни начини и всеки велик писател прави това по свой начин. При Гогол има комбинация от две движения: рязко и плавно. Представете си люк, който се отваря под краката ви с абсурдна неочакваност и лирически порив, който ви издига нагоре, а след това ви оставя да паднете внезапно в клопката на следващата дупка. Абсурдът бил любимата муза на Гогол - но когато казвам "абсурд", аз не разбирам необикновеното или комичното.
Абсурдното има толкова оттенъци и степени, колкото трагичното, плюс това в случая с Гогол то граничи с трагичното. Би било грешка да се твърди, че Гогол поставя своите герои в абсурдни положения. Не можете да поставите някого в абсурдно положение, ако целият свят, в който живее, е абсурден; не можете, ако под "абсурден" разбирате нещо, което предизвиква сподавен смях или повдигане на рамене. Но ако разбирате нещо трогателно, някакво човешко състояние, ако разбирате такова нещо, което в един по-малко странен свят е свързано с възвишени стремежи, с по-дълбоки страдания, с по-силни страсти - тогава се появява, разбира се, необходимата пролука и трогателното човешко същество, изгубено сред кошмарния, безотговорен свят на Гогол, се превръща, благодарение на вторичния контраст, в "абсурдно".
Върху капака на табакерата на шивача има "портрета на някакъв генерал, но какъв точно, не се знае, защото мястото, дето се намираше лицето му, беше пробито с пръст и след това бе залепено с четириъгълно парченце хартия. (превод на Константин Константинов). Същото е и с абсурдността на Акакий Акакиевич Башмачкин. Ние не сме очаквали, че сред водовъртежа от маски една ще се окаже истинско лице или поне мястото, където би трябвало да има лице. Същността на човечеството е ирационална производна от хаоса имитации, които формират света на Гогол. Акакий Акакиевич, героят от "Шинел", е абсурден, защото е трогателен, защото е човечен и защото е породен от тези именно сили, които са така контрастни с него.
Той не е само човечен и трогателен. Той е нещо повече, също както фонът му не е само пародиен. Някъде зад очевидния контраст се крие тънката линия на сходството. У него има същият трепет и същото блещукане като в призрачния свят, към който принадлежи. Намеците за нещо, скрито зад грубо изрисуван параван, са така изкусно комбинирани с външната тъкан на повествованието, че граждански мислещите руснаци съвсем ги пропуснали. Но творческият прочит на повестта на Гогол разкрива, че тук и там в най-невинни описания една или друга дума, понякога просто наречие или предлог, например думите "даже" или "почти", са вписани така, че и най-безобидното изречение избухва в кошмарен фойерверк; или откъс, който започва по несвързан, разговорен начин, изведнъж излиза от релсите и кривва в ирационалното, където всъщност му е мястото; или внезапно се разтварят врати и през тях нахлува като могъщ пенещ се поток поезия, единствено за да потъне в дълбока пропаст или да се превърне в самопародия, или да се промъкне като изречение, сходно със скоропоговорката на фокусник, каквато скоропоговорка е така характерна за стила на Гогол. Това създава усещането за нещо смешно и едновременно с това звездно, постоянно таящо се някъде наблизо, и тук е моментът да си спомним, че разликата между комичната страна на нещата и тяхната космична страна зависи от един съскащ съгласен звук.
(Следва)
