Полицаите ритали с кубинки, блъскали, удряли, псували – оплакват се някои хора.
Ами вие какво искате от полицаи - да четат Шекспир и да пишат сонети ли?
Не сте ли се запитвали защо Шерлок Холмс, Еркюл Поаро и Филип Марлоу са частни детективи, а не полицейски служители?
Отговорът е банален: интелигентни са...
Не зная чии са долните две снимки, но ако някой ми каже авторите, ще им спомена имената.
С благодарност.
Защото от всичко, което изгледах вчера, тези две снимки показват с поразяваща достоверност на всеки, който има очи да види, какво представлява днес нашата България.
Един картинен манифест на борбата, която се опитват да смажат.
Думите са излишни.
Освен една-единствена: "ОСТАВКА!"...
Бабите и лелките от контрапротеста щели да поискат оставката на вътрешния министър, ако не изгони с полиция студентите, окупирали Ректората.
За гоненето няма да се съгласим с тях, защото Ректоратът не е баничарница, в която до влизат полицаи за щяло и нещяло като във вица за тавата с баниците.
Ама за оставката безспорно сме на един акъл.
Ще ги почакаме още малко да узреят, за да се сетят да поискат и те оставката вече не само на вътрешния министър, а и на цялото правителство.
И тогава ще видят как всичко ще се реши от само себе си…
Вчера Орешарски влачеше по центъра на София окованата в мафиотски вериги България.
А един български Сизиф търкаляше тежкия камък на прехода, който бутаме толкова години нагоре, а той все ни се изплъзва като в старогръцкия мит и пак се търкулва надолу, за да го бутаме отново по стръмното.
Но най-интересно беше гласуването.
Типично българско гласуване.
Първо, някой ти иска гласа.
Даваш му го.
После си измиваш ръцете.
И излизаш навън чист и неопетнен („Аз нямам никаква вина!“), но забележете – изходът е черен!
Млада репортерка попита една студентка почти на нейната възраст: „А защо си миете ръцете?“
„За Пилат Понтийски не сте ли чували?“ – обади се някой отстрани.
Репортерката явно усети, че не е попаднала на нужното място, махна на оператора да спре снимането и се оттегли.
Това го споменавам между другото, просто за да си сверим часовника какви са ни репортерите и защо е вредно да гледаме телевизия.
А ето и малкото филмче, което направих по време на гласуването…
Дигиталната библиотека „Вакарел – минало, песен, вяра“ можете да намерите на адрес http://vakarel.info/.
Тя е реализирана като проект по Грантовата схема за финансиране на иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки - България".
Във виртуалната библиотека на Вакарелското читалище ще откриете най-различни интересни материали, обособени в отделни раздели: „Галерия“ (с аудио, фото и видеоматериали), „История“ (с книги, архивни документи, статии и публикации), „Етнография“ ( също с книги, публикации и архивни документи), „Стоян Ватралски“ (с произведения на и за първия българин, завършил Харвардския университет; роден и израснал във Вакарел), „Вакарелската мала света гора“ (с материали за църковните храмове и параклисите във вакарелското землище) и „Предания и легенди“ (засега празен раздел, но и там скоро ще има интересни материали).
Вчера (5.11.2013 г.) в читалище "Заря 1902 г." бяха представени резултатите от реализирания вече проект, основна заслуга за които има екипът по проекта: Станислав Владимиров, Миглена Мишева и Маноела Зафирова.
Едновременно с тях са работили и доброволците Румен Дамянов, Росен Зашев (кмет на с. Вакарел), Николай Николаев (актьорът, известен като Бате Николай), Христо Кръстев, Марин Стоев, Женската фолклорна група към читалището, Богдан Николов и Милко Костов.
„Защо създадохме сайта?“ – питат неговите реализатори и отговарят: - „За да се докоснете до малката голяма история на родното ни място, да се вгледате в нея и да я опазите“.
Едно полезно и похвално начинание, което няма да застине в сегашната си форма, а ще се развива и занапред.
Успех!
Чета изключително много текстове покрай студентските бунтове, защото винаги съм смятал, че човек трябва - шаблонно казано - да опипва постоянно пулса на времето.
Дори нарушавам често правилото да не чета форуми.
Та, ходейки по текстовете, попадам на доста смислени неща, но срещам и удивително много плява.
Вчера надникнах например в един форум, макар и от чисто практически интерес: исках да разбера откъде мога да си намеря значка със символа на Ранобудните студенти.
А там като се заточила една дискусия за вдигнатия юмрук, ум да ти зайде.
Едни виждат в него комунистическа и болшевишка подплата, вадят снимки на юмрук, придружен с червени звезди и с надписи „Рот фронт“, показват фотоси на Мусолини и Чавес с вдигнати юмруци, с една дума – не искат юмрука.
Други пък го защитават: не по-малко самоотвержено.
С една дума – кипи безсмислен труд.
Същевременно предната вечер (онзи ден) имаше едно изключително интересно обръщение на професор Кобаяши към студентите, а същата вечер (вчера) предстоеше не по-малко интересна дискусия в 272 аудитория за мафията и медиите.
Ако горепосочените форумци се бяха постарали да разпространят видеото с обръщението на японския философ и/или съобщението за предстоящата дискусия, вместо да разглаголстват що е юмрукът и има ли той почва в обхвата на студентските протести, щяха да бъдат много по-полезни и за хората, и за каузата, че и за себе си.
Четох, четох, а накрая, ядосан, наруших другото си правило да не участвам във форумни спорове и написах: „Хайде сега - юмрукът им пречи на някои... Вие какво искате, пишка ли да нарисуват?“
Исках да напиша „надървен к..“, ама нали съм възпитан (?), смекчих малко изказа…
Професор Кобаяши Ясуо е (по данни от интернет – бел. П.Н.) директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия, водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония. Участник в студентските бунтове във Франция през 1968 година.
Вчера професор Кобаяши направи обръщение към протестиращите студенти в емблематичната 272-ра аудитерия.
За съжаление нямаше пряко предаване и трябваше да следя туитовете на Албена (@bembeni), които все пак даваха някаква, макар и откъслечна, представа за казаното от професора, който завърши обръщението си със затрогващото: „Да живее приятелството!“
По-късно излезе и видео.
Ето го, заслужава си да се изслуша обръщението...
