СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 15, 2018

Какво научихме от интервюто с Владимир Путин и от филмите за него?

АВТОР: АНДРЕЙ ПЕРЦЕВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Една седмица преди президентските избори Владимир Путин стана неочаквано открит и откровен. На 10 март излезе негово интервю за телевизионния канал NBC, на 11 март филм за него на Андрей Кондрашов, а миналата седмица се появи и филмът „Световен ред“. Всички те си приличат по нещо: Путин разсъждава за международните отношения, спомня си миналото и говори много малко за бъдещето. Вижда се, че се е уморил да играе ролята на „главен европеец“ и на либерал в Русия. Той признава доста откровено симпатиите си към военните и готовността си за спорни постъпки. Руският избирател трябва да получи допълнително потвърждение за кого и за какво гласува, а страните от Запада – доказателство за това, че позицията на Путин се подкрепя от населението на нашата страна.

„И какво от това?“ – този израз се повтаря в интервюто за телевизионния канал NBC пет пъти. „И какво от това, че са руснаци?“ – казва руският президент за заподозрените в атаките срещу сървърите на Демократическата партия на САЩ. „И какво от това?“ – отговаря той на въпроса за изказванията на съветника на президентската администрация за кибервойната. В руските новини този разговор се представя като мощна дипломатическа победа: показаха го в най-гледаното време, а руският президент отговаряше на нападките на Меджин Кели уверено и откровено. По този начин се изказват доброволните и поощряваните поддръжници на властите в социалните мрежи. Самият Владимир Путин разчита на това, че с помощта на разговора ще представи на американския народ своята позиция за надпреварата във въоръжаването и за намесата на Русия в изборите на САЩ. „Ако която и да е домакиня чуе какво говоря, ако ѝ покажете това, тя ще го чуе наистина и ще разбере, че ударите на 11 септември и противоракетната отбранителна система нямат нищо общо помежду си“ – твърди направо той.

В големите американски средства за масова информация реакцията към интервюто беше доста сдържана - Washington Post направи основна новина от един детайл. „А може това да не са руснаци, може да са украинци, татари, евреи, просто с руско гражданство. Пък и това трябва да се провери, може да имат двойно гражданство или зелена карта, а може също така за тази работа да са им платили американците“ и в общи линии „никой не е доказал, че Русия се е намесила в американските избори“, продължава да нарежда Путин. Предположението, че това е направено от „евреи“, WP изнесе в отделен материал. New York Times също акцентира върху възможната намеса на Русия в изборите, наистина – без национален оттенък. „И какво от това?“ – вдигнаха рамене в Пентагона при разсъжденията за новата надпревара във въоръжаването, от която изобилстваше интервюто на Владимир Путин.

В общи линии Меджин Кели не изясни нищо ново в своето интервю: за новите оръжия, за това защо САЩ са виновни за тяхната разработка и увеличаване, Путин каза в своето послание. За „руските хакери“, които може би изобщо не са руски (макар че може и да са руски), президентът се произнесе по време на своя пресконференция през 2017 година. Но съдържанието на някои отговори на Владимир Путин на въпросите на журналистката и общият тон на неговите изказвания бяха нови. Президентът се представи в доста необикновено за него амплоа и това амплоа е ново преди всичко за руските граждани. Волно или неволно Путин представи живота в нашата страна като хаос, който властите (включително и той самият) не контролират.

„Познавам този човек, но той не е сред моите приятели. Това е просто изкривяване на фактите. Има такъв бизнесмен, той се занимава ту с ресторантьорски бизнес, ту с нещо друго“ – отговори с възмущение Владимир Путин при споменаването на Евгений Пригожин във връзка с хакерските атаки и работата на частните военни компании в Сирия. По-нататък той нарече това „среден бизнес“, който държавата не контролира много добре. Ако се съди по думите на Путин, той не контролира много добре даже думите на своите приближени сътрудници: секретарят по печата Дмитрий Песков „говори абсурдни неща“ без всякакви нареждания. Някакви хакери са атакували сървърите на Демократическата партия, докажете, че са руснаци. Доказахте ли? А какво означава „руснаци“? Не знаете, а защо тогава питате?

„У нас между военните има разбиране как се правят тези проверки, има по правило проверени в този смисъл механизми и достатъчно високо равнище на доверие. По принцип военните работят доста професионално помежду си. Политиците говорят много, а военните знаят какво вършат“ – направи още едно важно признание Владимир Путин, като подсказа какво означават за него прословутите „реални дела“. Оказва се, че това не са толкова стопанството и икономиката, колкото отбранителната промишленост.

Някои от привържениците на президента в Русия харесаха интервюто: ловко сряза американката, разказа за оръжието, но не можаха да го разберат за намесата в американските избори. Една част от отговорите разочарова лоялните към властта граждани: а защо не отговаря честно? Та нали според официалната гледна точка сега в Русия няма хаос, а има силна държава, която се утвърждава на световната арена. „Да, намесвали сме се и ще се намесваме. Да, активни сме в Сирия. Да, плашим с оръжие и ще плашим – това са отговорите на един силен президент, а не разни увъртания“ – тази гледна точка беше широко представена в социалните мрежи. Те видяха в хаоса хаос.

Искахме колкото се може по-добре, а се получи „какво от това“. И на Запад интервюто засега не предизвиква необходимото впечатление, пък и вътрешните зрители не зарадва много. Въпреки това то решава една комуникативна задача: президентът се изказва в навечерието на изборите и ако победи с добър резултат, това ще означава, че всички руснаци са съгласни с казаното. Те не са против новата надпревара във въоръжаването, искат особена роля и уважение към Русия в света – това е основно за президента, основно е и за всички граждани на страната.

Същата задача решават и другите разговори с Владимир Путин във филмите „Путин“ и „Световен ред“, където президентът прави по-откровени заявления, поясняващи системата му от възгледи. През 90-те Западът е определил на Русия „място до нощното гърне“, с което президентът и, разбира се, всички граждани не са съгласни. Въз основа на противоречиви данни на специалните служби руските военни могат да свалят без проблеми цивилен самолет – Путин разказа, че в деня, когато се откриваше Олимпиадата в Сочи, е дал заповед да бъде свален граждански лайнер, уж завзет от терористи. „Не казвайте, че не сме ви предупреждавали“ – изпраща Кремъл сигнал към обществото. „Ето, виждате ли – ние ги предупредихме, а те все едно гласуваха“ – е сигналът към Запада. Преди имаше други експортни сигнали: „Владимир Путин е единственият европеец, не позволява да дойдат на влас и да се доберат до ядрения бутон комунистите и националистите, благодарете му“. Сега Путин се изправя пред нас не като укротител на хаоса, а като негов представител.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.