БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ

Граф дьо Лас Каз, секретарят на Наполеон на остров Света Елена, съобщава в бележка от 20 януари 1817 г., че болният му син бил посетен от един „медицински джентълмен“: „...момче на около осемнадесет години, което по вид, маниери и глас приличаше на жена. За този доктор Бари ми казаха, че е невероятен феномен. Твърдяха, че получил диплома на тринадесетгодишна възраст след най-трудни изпити и станал известен в Кейптаун като превъзходен лекар.“

Така изглеждал Бари през тези години

Ако Лас Каз знаел истинската история на Джеймс Бари, би се изумил не от възрастта на младия ескулап (който в действителност не бил на осемнадесет, а на двадесет и осем години – докторът си намалил десет години, за да не изглежда странна липсата на окосмяване по лицето му), а от друго обстоятелство, напълно фантастично за онези времена. Военният лекар Джеймс Бари бил всъщност жена и бил роден – или по-точно родена – с името Маргарет Ан.

Проучих внимателно биографията на тази поразителна лейди, тоест джентълмен, тоест все пак лейди, когато се подготвях да пиша вече споменатия роман „Соколът и лястовицата“. Тогава ме интересуваха истинските истории на жени, които се представяли дълго време успешно за мъже. Маргарет Ан правела това в продължение на петдесет и шест години и запазила тайната си до самия край. Истинският пол на доктор Бари бил разкрит едва след смъртта му. За да избегне скандала, военното ведомство засекретило ужасния факт за сто години, защото Бари бил не просто лекар, а генерал инспектор на болниците, иначе казано - главен началник на цялата военна медицина.

Забележителни са мотивите, поради които ирландската девица от порядъчно семейство се впуснала в това пожизнено приключение. В тях нямало нищо романтично или алтруистично – от рода на: мечтая да лекувам хора, а за жените пътят към медицината е затворен. Просто семейството се разорило, момичето останало без зестра и трябвало да се намери начин за изкарване на насъщния, а лекарите печелили много повече от гувернантките или компаньонките.

Оформил се малък заговор, в който участвали майката на Маргарет (тя несъмнено била също необикновена личност) и един адвокат, който подправил документите.

През 1809 г. двадесетгодишната госпожица отпътувала от Лондон и след няколко дена дошла в Единбург вече като младеж. Постъпила в медицинския факултет, завършила го с отличие и защитила дипломна работа – нещо свързано с хернията, толкова блестящо, че изследването ѝ било дори публикувано.

Талантливият лекар

Дълго не можех да разбера защо Маргарет е решила да отиде в армията. Може би просто се отворила свободна длъжност (било по времето на войната с французите)? Но „Джеймс Бари“ останал на военна служба и след края на сраженията. Мисля, че Маргарет решила да напусне света на жените и да премине в света на мъжете окончателно и безвъзвратно. За да не съжалява за нищо и да не се озърта назад. Край, оттук нататък ще наричам доктора „той“.

Доктор Бари служил на различни екзотични места – в Африка, в Уест Индия, в Гърция и в Канада. Бил превъзходен специалист, реформатор в болничното дело и благодарение на това направил голяма кариера. В Кейптаун например, едва пристигнал, излекувал дъщерята на губернатора лорд Съмърсет и веднага бил назначен за главен медицински инспектор на колонията. Пак тогава лекарят чудо направил първата на континента операция с цезарово сечение, при това и майката, и бебето оцелели.

Само осемнадесет години след началото на своята военна служба Бари заел най-високата медицинска длъжност в британската армия. Той смятал за ключов аспект на лечението строгата хигиена, качественото хранене и добрите грижи (революционна идея за онези времена). По време на Кримската война Бари вдигнал луд скандал на знаменитата Флорънс Найтингейл за това, че поради лошите условия ранените в нейната болница мрели като мухи. Найтингейл била страшно изненадана от подобно ungentlemanly behavior (неджентълменско поведение – бел. прев.), макар впоследствие да признала, че след изпълнението на изискванията на началника смъртността спаднала рязко. И едва век по-късно „неджентълменството“ на генерал инспектора се разкрило в нова светлина: първата жена лекар учила на професия първата медицинска сестра.

Трябва да кажем, че характерът на Джеймс Бари бил отвратителен. Докторът се отнасял добре само с болните, а със здравите – включително и с началниците си – бил дързък и груб. Ужасно се обиждал, ако на някой от офицерите гласът или лицето му се стрували женски. Неведнъж се бил на дуел заради това (стрелял и владеел фехтовката отлично).

Веднъж, като се изпокарал с всички, напуснал самоволно служебното си място в колониите и се върнал в Лондон, а когато от министерството го заплашили със съд, заявил, че е дошъл да се подстриже.

Заради един от тези фокуси Бари бил понижен от генерал инспектор в щабен лекар (това е горе-долу като от генерал полковник в полковник), но не напуснал своята служба и – което е съвсем удивително – се изкачил по кариерната стълбица до най-горното стъпало за втори път.

Раздразнителният и ексцентричен доктор бил придружаван във всичките си странствания от чернокожия слуга Джон и едно куче. Кучетата, естествено, се сменяли, но всички се казвали еднакво: Psyche (Психея - бел. прев.).

Опитвам се да си представя вътрешния свят на тази уникална жена.

Нищо освен работа. Абсолютна самота. Постоянен страх от разобличаване, което би означавало край на целия ѝ живот. Може би поне верният Джон я зарадвал с нещо лично? Само че едва ли – бившата Маргарет нямала такъв психотип. Но слугата със сигурност е бил посветен в тайната. Поради това и не се разделял с господаря си.

От ляво на дясно: Psyche, доктор Бари и Джон

Разобличението дошло, когато на Джеймс Бари му било вече все едно. Погребали го с почести, за да не би, опази Боже, да се потвърдят лошите слухове, а те се появили и мнозина, разбира се, заявили, че много отдавна подозирали нещо… Но официално не било признато нищо подобно. На надгробния камък изсекли с чест и почитание:

А всъщност на първата жена лекар, при това светило в медицината, би трябвало да издигнат един голям, преголям паметник.

(Следва)