ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ III, ГЛАВА 2)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 7; ЧАСТ II, ГЛАВА 8; ЧАСТ II, ГЛАВА 9; ЧАСТ II, ГЛАВА 10; ЧАСТ II, ГЛАВА 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 12; ЧАСТ III, ГЛАВА 1

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ III, ГЛАВА 2

“Преднамерената скука на предишната глава се заменя сега с напълно безличната интонация на въпроси, задавани по научен маниер, и също толкова сухи отговори» (Кейн). Въпросите са построени по образеца на катехизис, и формулировката им е по-скоро псевдонаучна, отколкото научна. Предоставена ни е маса информация, обобщаваща вече известното, и, възможно, по-разумно би било да обсъждаме тази глава от гледна точка на фактите, с които изобилства. Това е много проста глава.

Някои факти уточняват или дублират сведения, вече изложени в книгата, но има и нови. Например, тези два въпроса за Блум и Стивън и отговорите на тях:

„И над какви теми умувал този двуумвират по време на пътешествието?

Музика, литература, Ирландия, Дъблин, Париж, приятелство, жени, проституция, диети, влиянието на газовото осветление или на лампите с нажежена жичка върху растежа на съседните парахелиотропни дървета, поставянето на спомагателни открити общински боклукчийски кофи, римокатолическата църква, обетът за безбрачие на свещениците, ирландската нация, йезуитското образование, служебните кариери, изучаването на медицина, отминалите дни, вредното влияние на предсъботните дни, припадъкът на Стивън.

Успял ли Блум да открие общи черти на сближение в техните респективно сходни и несходни реакции към действителността?

И двамата проявявали подчертано предпочитание към художествените внушения на музиката, много повече отколкото към тези на пластичните изкуства и живописта. <...> И двамата били отрано закърмени с добра домашно възпитание и били наследили типичното за неправоверния упорство, изразявайки всевъзможни съмнения по отношение на много ортодоксални религиозни, национални, социални и етически доктрини. И двамата признавали влиянието на магнетичното привличане между половете като ту стимулиращо, ту притъпяващо сетивата“.

Внезапният (за читателя) интерес на Блум към гражданските задължения, проявен по време на разговора със Стивън във "Файтонджийската бърлога", се потвърждава от въпроса и отговора относно дискусиите, които Блум е водил с различни хора по различни поводи, започвайки от 1884 година и до 1893.

„Във връзка с тази безсистемна поредица от срещи през 1884, 1885, 1886, 1888, 1892, 1893 и 1904 какви мисли вълнували Блум по отношение на времето и мястото на тяхната поява?

Той смятал, че прогресивното разширяване на полето на индивидуалното човешко развитие и съответното придобиване на опит е съпроводено от подчертано регресивна рестрикция в областта на общуването и междуличностните отношения“.

Като пристига на улица „Екълс“ №7, Блум открива, че си е оставил ключа в други панталони. Той прескача оградата и прониква в полуподземната кухня през килера, след което:

„Междувременно каква разнородна поредица от образи събудило това в ума на Стивън?

Облегнат на перилата на сутеренното дворче, той видял през прозрачните кухненски стъкла мъж, който регулирал пламъка на газта със сила четиринайсет свещи, мъж, който запалил свещ, който събул едната си обувка, после втората, мъж, който излязъл от кухнята със свещ, чиято сила на светене се равнявала на една свещ.

И появил ли се някъде другаде този човек?

След промеждутък от четири минути мъждукащият пламък на неговата свещ промержелял през полупрозрачния и полукръгъл стъклен витраж над вратата към антрето. Вратата се завъртяла плавно на пантите си. В отворилото се пространство пред прага отново се появил същият мъж без шапка, със свещ.

Стивън отвърнал ли на знака му?

Да, и тихо влязъл, помогнал му да сложи обратно веригата на вратата, после тръгнал безшумно по коридора подир гърба на мъжа, подир фъфлещите му стъпки и запалена свещ, покрай светлеещ процеп под друга врата вляво (Моли е оставила светло в спалнята – Вл. Н.), после леко и внимателно по извита стълба от повече от пет стъпала вдясно и оттам в кухнята в къщата на Блум“.

Блум приготвя какао за себе си и за Стивън и следват няколко свидетелства за любовта му към техническите приспособления, загадките, хитроумните начинания, словесните игри, като например анаграмата, която съставил от името си, или акростиха, изпратен от него на Моли през 1888 година, или злободневната песничка за една от сцените на коледната феерия"Синбад мореплавателя" в театър "Гейъти" , която започнал да съчинява, но не завършил. Посочва се възрастовото съотношение на събеседниците: през 1904 година Блум е на тридесет и осем години, Стивън – на двадесет и две. По-нататък следват разговори и спомени. Научаваме техните родословия и дори доста трогателни подробности за техните кръщенета.

По време на цялата главата и двамата осъзнават остро своите расови и религиозни различия, като Джойс преиграва донякъде това осъзнаване. Стихотворни фрагменти на древноеврейски и древноирландски език се декламират от госта на домакина и от домакина на госта.

„Какво било знанието за тези езици, мъртви или възродени, което всеки един от двамата притежаваше — теоретично или практично?

Теоретично, тъй като се свеждало до определени граматически правила в морфологията и синтаксиса, но при почти отсъстващо богатство на речника“.

Следващият въпрос е такъв: „Какви допирни точки съществували между тези езици и между хората, които ги говорели?“ Отговорът разкрива наличието на естествени връзки между евреите и ирландците, защото и двата народа са поробени. След псевдонаучно разсъждение за вида на двете литератури Джойс завършва отговора така: „Забраната за носене на техните национални костюми, така както са упоменати в наказателните закони и указите за еврейските одежди; възстановяването в Ханаан на царството Давидово, Ционско, както и възможностите за ирландска политическа автономия и самоуправление“. Сдруги думи, движението за създаване на еврейска държава е приравнено към борбата на Ирландия за независимост.

Но тук се намесва религията, великият разединител. В отговор на двата реда от химна, който Блум изпълнява на иврит, свободно преразказвайки останалото, Стивън с обичайната си отчуждена жестокост цитира средновековната балада за еврейско момиче в зелена премяна, примамило християнското момче Хари Хюс на заколение, и преминава към обсъждането ѝ в доста абсурдна метафизична плоскост. Блум се чувства обиден, той е огорчен, но все още е обсебен от своеобразната си визия за ролята на Стивън („В живата млада мъжествена позната фигура той виждаше лика на бъдещето") — учител на Моли, който да я научи на италианско произношение, и възможен жених за дъщеря си, русокосата Мили. Блум предлага на Стивън да пренощува в неговата гостна:

„Какво предложение направил Блум, денамбул (бродещ през деня – Вл. Н.), баща на Мили, сомнамбул (бродеща в съня си - Вл. Н.), пред Стивън, нощамбул (бродещ през нощта – Вл. Н.)?

Да си почине през оставащите часове, разделящи четвъртъка (собствено казано) от петъка (по-точно казано), като полегне върху, едно импровизирано легло в апартамента, в стая точно над кухнята и точно в съседство със спалнята на неговите домакин и домакиня.

Какви други преимущества биха могли да последват в резултат от продължаването на подобна импровизация?

За гостенина: сигурно убежище и уединение за учене. За домакина: подмладяване на интелекта, съпреживени радости и удоволствия. За домакинята: разпад на обзелата я обсесия и придобиване на правилно италианско произношение.

Защо е възможно тези няколко временни и случайни срещи между гост и домакин да попречат на или да не попречат на една възможна постоянна евентуалност за примирителен съюз между студент и еврейска дъщеря?

Защото пътят към дъщерята минава през майката, а пътят за майката — през дъщерята“.

Тук може да се види намек за неясната мисъл на Блум, че Стивън би бил по-добър любовник за Моли, отколкото Бойлан. "Спад на обсебеността" е очевидно настъпващата студенина на Моли към Бойлан, и следващият отговор, въпреки че може да се разчете достатъчно невинно, също крие в себе си скрито значение.

Предложението е отхвърлено, но Стивън очевидно се съгласява да преподава италиански на съпругата на Блум, въпреки че предложението е направено и прието в доста неясна форма. И скоро Стивън се готви да си тръгне.

„За кое същество вратата за излизане се оказала врата за влизане?

За котката.

Коя гледка ги посрещнала, когато те, първо домакинът, после гостенинът, се появили тихомълком, два пъти по-сумрачни от тъмнината на коридора в задната част на къщата и прекрачили в полусенките на градината?

Небесното дърво на звездите, обкичено с влажни нощносини плодове“. И двамата за миг виждат небето по един и същ начин.

След като се разделят, ние никога няма да узнаем къде и как Стивън, странникът, е прекарал остатъка от нощта. Сега е почти два часа, но той няма да отиде в дома на баща си и няма да се върне в тухлената кула, ключа от която е дал на Мълиган. Блум е склонен да остане на улицата и да чака разсъмването, но размисля и се връща у дома. Джойс описва обстановката в залата, а по-късно удивителния каталог на книгите на Блум, ясно отразяващ безсистемността на неговите знания и любопитния му ум. Блум уточнява своя бюджет, като точка по точка следва списъкът на разходите и приходите за 16 юни 1904 година и накрая се подвежда баланс 2 паунда, 19 шилинга и 3 пенса. Всеки разход е бил вече споменат от автора по време на странстванията на Блум през този ден. След известното описание на съдържанието на двата сандъка, което той проучва, пред нас е своеобразно обобщение на грижите от деня:

„На кои последователни дела, наближили, отминали, непредусетени, Блум, в състояние на натрупана умора, направил безмълвно равносметка?

Подготвяне на закуската (жертвоприношение чрез изгаряне); вътрешночревно храносмилане и предварително планирано изхвърляне на изпражненията (светая светих); къпане в банята (ритуала на Йоан); погребението (ритуала на Самуил); рекламата на Александър Кийс (Урим и Тумим; постният обяд (ритуала на Мелхиседек); посещението в музея и Националната библиотека (светилище); търсенето на книги по Бедфорд Роу, Мърчантс Арч, Уелингтън Кий (Симхат Тора); музиката в хотел Ормонд (Шира Ширим); препирнята с един брутален троглодит в помещението на Бърнард Кърнан (холокост); празен период от време, включващ и возене в кола, посещение до един дом на опечаление, сбогуване (пустиня); еротизмът на женския ексхибиционизъм (ритуалът на Онан); продължителните родилни мъки на госпожа Мина Пюърфой (възношение); посещението в размирно разюздания дом на госпожа Бела Коен, ул. „Тироун Лоуър“ №82 , последвалата кавга и случайно завързалата се схватка на улица „Бийвър“ (Армагедон); нощната разходка до и от Файтонджийската бърлога при моста Бът (изкупление)“.

Блум преминава от залата в спалнята, описват се предметите от обстановката и разхвърляните дрехи на Моли. В стаята свети; Моли дреме. Блум ляга в леглото.

„На какво се натъкнали неговите крайници при постепенното си разгъване?

На нови и чисти чаршафи, допълнителни миризми, присъствието на човешко тяло, женско, нейното, отпечатъка от човешко тяло, мъжко, не неговото, на трохи и ситни парченца от месна консерва, претоплена, които побързал да отстрани“.

Появата му двойното легло буди Моли:

„Какво последвало след това мълчаливо действие?

Сънливо обаждане, не толкова сънливо разпознаване, начеващо възбуждение, катехизисно препитване“.

На подразбиращия се въпрос: „Какво си правил цял ден?" отговорът на Блум, в сравнение с пространните размишления на Моли в следващата глава, заема изненадващо малко място. Той умишлено пропуска три момента: 1 – тайната кореспонденция между Марта Клифърд и Хенри Флауър; 2 – свадата в кръчмата на Кърнан и 3 – своята еротична реакция на ексхибиционисткия акт на Герти. Лъже три пъти: 1 – за своето присъствие в театър „Гейъти"; 2 – за вечерята в хотел „Уинс“; и 3 – за „временния шок (на Стивън. – В. Н.), причинен от неправилно движение по време на гимнастически упражнения след хранене", което уж е причина да покани Стивън в дома им. Както научаваме по-късно от вътрешния монолог на Моли, Блум ѝ съобщава и за три истински събития: 1 – за погребението; 2 – за срещата с госпожа Брйин (бившата приятелка на Моли, Джоузи Пауъл) и 3 – за желанието си да вземе Стивън за неин учител.

В края на главата Блум заспива.

„В каква поза?

Слушателка: полегнала полустранично наляво, лявата ръка под главата, десният крак протегнат напред в права линия и почиващ върху левия крак, прегънат, в позата на Гея-Телус, задоволена, отпусната, набъбнала от семе. Разказвач: полегнал настрани, наляво, с прегънати ляв и десен крак, палецът и показалецът на дясната ръка почиващи върху челото, близо до горната част на носа в позата, която може да се види на една снимка, направена от Пърси Апджон, умореното детемъж, мъжътдете в утробата.

Утроба? Уморен?

Почива. Пътешествал е.

С кого?

Със Синдбад Лодкаря, и Тиндбад Тикваря, и Джиндбад Джандаря, и Уиндбад Уискаря, и Ниндбад Ножаря, и Финдбад Фъшкаря, и Биндбад Билкаря, и Пиндбад Пчеларя, и Миндбад Месаря, и Хиндбад Хлебаря, и Риндбад Рибаря, и Диндбад Дръндаря, и Виндбад Винаря, и Линдбад Лайнаря, и Ксиндбад Коткаря.

Кога? По пътя към тъмното ложе му се препречил квадратният кръг на яйцето на птицата рух голямата гагарка на Синдбад Мореплавателя, в нощта на постелята на всички гагарки и рухове на Смуглобад Светлодат.

Къде?“

Отговор няма. Но той би бил: „Никъде“: Блум спи.

(Следва)