ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XХI

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Opus 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII; XIV; XV; XVI; XVII; XVIII; XIX; XX

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XXI.

След сражението при Локвата Груев и Сарафов пристигат

Нека добавя, че убитият в сражението при Локвата Лаки Поповски беше нашият леяр на бомби. Той ги лееше първоначално в Смърдеш и то някои от чугун, а някои от туч (от камбаните, които се събраха от цяло Костурско). Бомбите се пълнеха с динамит, който донесохме от Гърция, и от част с динамит, който донесе Сарафов. Лаки сам ги пълнеше. Бомбите с Сарафовия динамит бяха по-добри. Бомбите се лееха в Смърдеш до изгарянето му, а после се лееха в Дъмбени. Имахме около стотина бомби. Употребиха се около 20 бомби.

След това сражение, войската, като се настани по главните села, почна на ново да измъчва за пушки, сега в Пополе, не в Корещата. В Загоричани юзбашията много измъчи селяните, та някои си предадоха пушките, а други бяха избягали. Едно момче, което си предало пушката, изпадна в четата на Андреев. Чакаларов и Розов го наказаха - обесиха го близу до Загоричани, като написаха една бележка на гърба му, че всеки, който си предаде пушката, така ще си изпати. Майката на обесеното момче обвини юзбашията, че той е причината, че сина ѝ обесили. Заведе се процес в Костур, юзбашията се побоя от отговорност, спре изтезанията и избягалите селяни се прибраха в селото. Ентусиазмът беше изчезнал. У мнозина беше се изгубила вярата за въстание. Положението беше нетърпимо, гладуваха. Мнозина, които не можеха да платят данъците, ако бягат, трябва да идат в четите, ако стоят в селото - бой, та може в следствие на това да се открият пушки, та да бъдат наказани от комитите. Нетърпимо, — взеха чужденците да роптаят, да си се завърнат наново в странство. Така продължава юний месец.

Към края на юний дойдоха Груев и Сарафов във Въмбелската планина, от гдето се вижда и Смърдеш. Тук се срещнахме с тях: аз, Чакаларов, Пол Трайков и Розов. Едно малко недоразумение стана между нас и Груева, който имаше едно недоверие към костурчани. Груев и в Смилево на конгреса каза, че не храни към костурчани доверие. Груев тук твърдеше, че Коте не бил толкова лош човек, че той не е агент на гръцкия владика и искаше писмени доказателства, че Коте е предател. Аз се разсърдих и стана спречкване, вследствие на което обяснения по положението на района не му се дадоха, а частно с Сарафов си говорехме всичко.

Сарафов потвърди, че Коте и него е предавал, та не трябва Груев да настоява. Стана спречкване и между Груева и Сарафова. Груев каза думите: „Коте е светия, но вие го изопачихте с клеветите си. Но понеже настоявате да се убие, съгласен съм, нека да се убие". Това беше смъртна обида за нас, които сме се борили с Коте, знаехме, какъв е Коте, и сега един началник така да се изрази.

Груев и Сарафов заминаха, и ние с Чакаларова и Попова заминахме за към Костенерията. Около това време Кършаков уби коджабашията от Косинец, който ни бе предал на 31, и в Желево изгори три къщи на предателите, които ни бяха предали на 21.

Кършаков към 8 юлий биде пресрещнат от Котеви хора и бе тежко ранен в кръста. Той през цялото време на въстанието беше болен в Смърдеш, жените го лекуваха. Щеше да умре, но кой знае как уцеле.

(Следва)