ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ (ЧАСТ III, ГЛАВА 1)

ПРЕВЕЛ: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

МАРСЕЛ ПРУСТ: “НА ПЪТ КЪМ СУАН“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

ФРАНЦ КАФКА: “ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ - 1, 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8

ДЖЕЙМС ДЖОЙС – “ОДИСЕЙ“ - 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 7; ЧАСТ II, ГЛАВА 8; ЧАСТ II, ГЛАВА 9; ЧАСТ II, ГЛАВА 10; ЧАСТ II, ГЛАВА 11; ЧАСТ II, ГЛАВА 12

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДЖЕЙМС ДЖОЙС (1882-1941) – “ОДИСЕЙ“ (1922)

(продължение)

ЧАСТ III, ГЛАВА 1

Време: След полунощ.

Място: Все още близо до Нощния град, в околностите на улица „Еймиънс“, в североизточната част на Дъблин, недалеч от доковете и митницата; след това — "Файтонджийската бърлога", нощен приют до моста Бът. Говори се, че собственикът му Джеймс Фицхарис, известен с прякора Одери козата, е участвал в политическото убийство в парка „Феникс“. Фицхарис принадлежал към така наречените „непобедими“, които през 1882 година убили Главния секретар по делата на Ирландия лорд Фредерик Кавендиш и заместник-секретаря Томас Х. Бърк. Фицхарис просто карал файтона с участниците в убийството, и дори не сме сигурни, че е бил той.

Действащи лица:Блум и Стивън, които се срещат най-накрая в безлюдната нощ. Сред случайно мярналите се нощни персонажи най-ярък е червенобрадият моряк Мърфи, завърнал се от плаване на тримачтовата шхуна "Роузвийн", с която се среща "Илия", когато напуска най-сетне залива.

Стил: По-голямата част от главата е отново пародия, имитация на напорист журналистически стил, изобилстващ от мъжки клишета, заменили дамските клишета от 10-та глава, за която настоящата глава така или иначе напомня.

Действие: В продължение на цялата глава добродушният Блум прави всичко възможно, за да покаже приятелско отношение към Стивън, а той се отнася към него пренебрежително-безразлично. В тази и в следващата глава Джойс очертава внимателно разнообразните различия в характера, възпитанието, вкусовете и др. на Блум и Стивен. Различията им надделяват значително над главното, което ги сближава — и двамата са отхвърлили религията на бащите си. Но метафизичните афоризми на Стивен си кореспондират с псевдонаучните сентенции на Блум. И двамата притежават остро око и слух, и двамата обичат музиката, и двамата са внимателни към такива детайли като жест, цвят и звук. Любопитно е, че в събитията от този ден ключът от вратата играе еднаква роля в живота на двамата мъже, и ако Блум има Бойлан, Стивен има Мълиган. И двамата са преследвани от фантоми от миналото, и двамата имат зад гърба си опит от загуби и предателства. И двамата, и Блум, и Стивен, страдат от самота, но Стивен е самотен не защото се е скарал с вярванията на своето семейство, въстанал е срещу общоприетото и т. н. и, разбира се, не вследствие на (случаят на Блум) социалните условия, а защото е създаден от автора като потенциален гений, а геният, по необходимост, е самотен. И двамата виждат в историята враг; за Блум тя е несправедливост, за Стивен — метафизичен затвор. И двамата са скитници и изгнаници, и накрая - и в двамата тече пеещата кръв на Джеймс Джойс, техния създател.

Що се отнася до техните различия, грубо казано, Блум е посредственост, а Стивън — интелектуалец. Блум уважава приложните науки и приложното изкуство; Стивън клони към чистото изкуство и чистата наука. Блум се възхищава на рубриката „Ако искате вярвайте, ако искате - не"; Стивън е автор на дълбоки философски афоризми. Блум е човек на течащата вода; Стивън — на опаловия камък. Има и емоционален контраст. Блум е добродушен, плах, хуманен материалист; Стивън е аскетичен, твърд, блестящ, язвителен егоист, отхвърлил своя Бог заедно с човечеството. Образът на Стивън се изгражда върху контрасти. Физически той е неприятен, но интелектуално — привлекателен. Джойс отбелязва неговата страхливост, нечистоплътност, лошите му зъби, неугледните, отблъскващи маниери (историята с мръсната му кърпичка, а по-късно, на брега, с липсата на такава), неговата похотливост и бедност с всичките ѝ унизителни последствия. Но на всичко това противостоят възвишеният му ум, омагьосващото творческо въображение, необикновено богатата и изтънчена ценностна система, свободата на духа, непреклонната горда честност и правдивост, която изисква нравствена смелост, неговата независимост, стигаща до упоритост. Акоу Блум има много от обикновения човек, то у Стивън има нещо от безмилостния фанатик. На въпросите на Блум, изпълнени със загриженост и бащинска нежност, Стивън отговаря с твърди афоризми. Блум говори с изискания журналистически език на тази глава: „Нямам никакво намерение да се меся в личния ти живот, но защо напусна дома на родния си баща? — За да си търся нещастието — беше отговорът на Стивън“. (Между другото, обърнете внимание на характерното за изисканния журналистически език разнообразие от синоними за израза „той каза": обяви, отвърна, изстреля, парира, подкрепи, осмели се да отбележи и т.н.)

След това в несвързан разговор несигурният в образоваността си Блум, който се опитва да бъде колкото се може по-приятен на Стивън, изказва съображението, че родината е място, където можеш да живееш добре, ако работиш - прост практичен подход. „Без мене!", отговаря Стивън. „Работа във възможно най-широкия смисъл на думата", бърза да обясни Блум. „Също и литературния труд... Имаш пълното право да живееш от перото си в търсене на собствената си философия, както и селянинът. <...> И двамата принадлежите на Ирландия, и мозъкът, и мускулите. Всеки един е еднакво важен". „Нима смяташ — възразява Стивън с подобие на лека усмивка, — че моето значение се свежда до това да съм част от... Ирландия?. <...> Лично аз смятам... че Ирландия дължи своята значимост на това, че ми принадлежи". Блум е обезкуражен и мисли, че са го разбрали погрешно. А Стивън добавя доста грубо: „Страната не можем да сменим. Дай тогава да сменим темата".

Но главната тема тук е Моли, с която ще се срещнем скоро в последната глава на книгата. С жест на стар морски вълк, вадещ цветна картичка с перуанци или демонстриращ татуировка на гърдите си, Блум показва на Стивън нейната снимка: „Като внимаваше да не издърпа книгата от джоба си, "Сладостите на...", която мигом му напомни за другата, от библиотеката на улица Кейпъл, която беше пресрочил, той извади портфейла си, бързо прерови съдържанието му и най-накрая…

— Смяташ ли — рече и замислено подбра една овехтяла снимка и я сложи върху масата, — че това може да се нарече испански тип?

Стивън, към когото очевидно бе отправен въпросът, погледна снимката, на която се виждаше едра жена с открито демонстрирани пищни прелести, в разцвета на женствеността си, във вечерна рокля с доста дълбоко деколте, което без предразсъдъци и най-великодушно излагаше на показ пазвата й, давайки повече от бегла представа за гърдите, устните й — леко разтворени, под тях — съвършени зъби, която стоеше в позата на подчертана помпозност до едно пиано, върху чиято стойка се виждаха нотите на В стария Мадрид, балада, неперетенциозна мелодия, която по онова време беше на мода. Нейните (на дамата) очи, тъмни и големи, гледаха Стивън, сякаш а-ха ще се усмихнат на нещо прелестно. Лафайет от улица „Уестморланд“, най-добрият дъблински фотограф-художник, беше човекът, измайсторил това естетически издържано произведение.

— Госпожа Блум, моята съпруга и примадона, мадам Мариън Туийди — поясни Блум. — Направена е преди няколко години. Някъде около деветдесет и шеста. Много си прилича с тогава“.

Блум установява, че Стивън е обядвал за последен път в сряда. Някога през нощта Блум е довел вкъщи куче от неизвестна порода с ранена лапа, а сега решава да заведе на улица „Екълс“ Стивън. Въпреки че Стивън е доста студен и изобщо не е склонен към разговори, Блум го кани у дома си на чаша какао. "За жена ми — сподели задушевно той, като се хвърли право in media res — ще бъде огромно удоволствие да се запознае с тебе, тъй като тя е страстно влюбена във всички видове музика." Те тръгват заедно към дома на Блум и това ни води към следващата глава.

(Следва)