ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XХ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII; XIV; XV; XVI; XVII; XVIII; XIX

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XX.

Сражението при Локвата и Виняри.

4 май

След това стана сражение при Локвата и Виняри (върхове на Смърдешката и Дъмбенската планина) на 31 май, в събота.

Като видяхме че оная мярка не подхожда — да бягат селяните по планините, за да спасим всякак пушките, докато мине аферата, решихме да приберем пушките от Косинец, гдето имаше изплашени хора, готови да предадат пушките, и временно да ги складираме в гората. Отидохме вечерта в Косинец, прибрахме около педесет пушки — имаше още повече — и ги изнесохме в планината. Коджабашията, пратен от селото от един гъркомански кръг, отива и ни предава в Биглица. Едновременно аскер от Коситур и Биглица, до 250 души, потегля към Косинец. Ние денувахме на „Косинското кале" (местност на ¾ часа от Косинец) и забележихме аскера, узнахме, че сме предадени и се дръпнахме по-навътре в планината. Бяхме 22 души. Тук се прибират и двете Дъмбенски селски чети, едната я водеше Динко Шиперков 25 души, а другата водеше Янето Ристовче Прешленков, пак 25 души. Прибрахме се при Локвата (езерото). Аз бях на мнение да се избегне сражение, но Чакаларов беше за и се съгласихме да се впуснем в сражение, ако турците, след като претърсят с. Косинец, дойдат нас да гонят. Сутринта, тъкмо бяхме от вечерта разположили момчетата (около 50 души) по върховете в позиции, а другите бяха в резерва, дойде и една друга чета около 30 души. На съмване известяват ни, че се забелязал аскер откъм Смърдешката страна. Тъкмо се хранехме с Поп Трайков и почнаха залпове да свирят от нашите позиции, които бяха отворили огън на турците. Притекохме се по височините, наместихме още няколко момчета. Аз се върнах назад да викам Чакаларова, да дойде на помощ с повече хора. Аскерът идеше откъм Арамицката падина и Мали Вогли (арнаутски думи голяма планина). Наближиха доста. Чакаларов заедно с Лаки (Нако) Поповски, родом от Смърдеш, леяр на бомби, и около десетина души момчета дойдоха тоже. И Лаки пеейки тръгна и се заканваше на турците към позициите. Аз останах в средата, за да държа връзката между позициите и резервата. Чакаларов отиде в предните позиции при Дичо, а Поп Трайков взе левия фланг. Турците бяха до 600 души, налегнаха здраво на позициите. Нашите силно се опряха. И турците, като се видяха слаби да разбият фронта, удариха в ляво и с пристъп, след като убиха Търпо Цуцулев (роднина на Чакаларов и мой тетин), заеха височината. Това стана след четири часа сражение. Момчетата, които бяха там, почнаха да бягат на доле, разбъркаха се като паднаха двама. Сетне Чакаларов, в отстъпление пресрещнат съм с един другар от турци, заляга и с манлихерката и маузеровия револвер убива до тридесетина турци. Лаки биде убит, Чакаларовият брат Георги падна ранен и по негово желание биде убит от едно момче. Дичо, пресрещнат от турците, се самоубива, и подир още трима други — всичко 11 души на първите позиции. Като отстъпиха от първите позиции, на втората позиция бях аз. От тая позиция турците бидоха разгонени. Сражението трая 11 часа, та още трима наши падат, други ранени. Всичко наши убити 14 души. Турците паднаха около 220 души.

Вследствие на всичко това се прекрати търсенето на оръжие, а войската до въстанието се настани по нашите села.

(Следва)