ЗОМБИ: ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КОШМАР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Claude 3.7 Sonnet Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В началото на XX век по света плъзват слухове, че на Хаити африканските роби вдигат мъртви хора от гроба. Така масовата култура придобива още едно чудовище.

Родом от Хаити

При ръководителите на „Haitian American Sugar Company", най-голямата захарна компания на Хаити, идват старият фермер Ти Джозеф и неговата съпруга Кроянс. Малко преди това е издадена заповед за парично възнаграждение на всеки, който доведе на плантациите нови работници, и съпрузите довеждат със себе си цяла бригада от мъже и жени. На въпросите на учудения плантатор хората не отговарят нищо. Обаче фермерът обяснява мълчанието на своите спътници с това, че са слезли от планините и не знаят местния диалект.

Новите работници се оказват изключително добри: работейки ден и нощ, те, изглежда, не чувстват изобщо умора. Само че да ги хранят с месна или солена храна е по някаква причина строго забранено. Но един ден съпругата на фермера се смилява над работниците и нарушава забраната...

Роби на захарна плантация, неизвестен автор

Тази история била разказана през 1918 година на американския авантюрист Уилям Сибрук от събирач на данъци на хаитянския остров Гонав. Разказът завършвал с това, че работниците, които не били планинци, а истински зомбита, почувствали вкуса на солта, спомнили си, че са мъртви, и със страшни стонове се отправили към селото, където предизвикали голяма суматоха.

В пътните си бележки Сибрук описал и лична среща със "зомби": "...очите на мъжа ми напомниха очите на куче, на което е направена лоботомия, веднъж бях виждал такова в лабораторията на Колумбийския университет". Пътешественикът предположил, че пред него стои умствено непълноценен човек, когото използват за евтина работна ръка. Но видяното му направило толкова силно впечатление, че се усъмнил веднага в доводите на разума.

В крайна сметка именно Сибрук и неговата книга за Хаити, издадена през 1929 година, станали за жителите на Америка и Европа проводници на нов масов кошмар, чиито корени водят в древните африкански вярвания. Разбира се, зомбитата се превърнали бързо във всеобща страст.

Зомбита в Европа

За европейската култура оживяването на мъртви не е нова идея. Дори светът е чувал вече за трупове, съживени от човешки ръце. Още преди чернокожите роби, през 1818 година, Мери Шели "съживява" успешно мъртва плът в своята книга "Франкенщайн". Съчетавайки юдейския мит за ръкотворния великан Голем с християнските размисли за границите на човешката намеса в божествения замисъл, тя изпреварва тенденцията с цял век.

Бърни Райтсън. Илюстрация към романа на Мери Шели "Франкенщайн"

Труповете, описани от Сибрук, поразяват въображението на европейците със своята реалистичност. Те не разсъждават, имат "мъртви" очи. И най-важното - пътешественици, завръщащи се от Хаити, потвърждават един след друг факта, че зомбитата съществуват.

Същевременно Хауърд Лъвкрафт експериментира в своите произведения с идеята за съживяването. В едно от тях той описва лишени от разум трупове, подобни на хаитянските. В друго - лекар, който поддържа живот в своето мъртво тяло. В трето води разказа от името на зомби, което не подозира, че е мъртво.

Още през 1932 г. излиза на екран филмът "Бялото зомби". В него магьосник, овладял технологията за създаване на безволеви роби чрез отравяне на жертвите със специален прах, превръща с хитрост в зомби красива девойка. Непретенциозният филм предизвиква фурор и става основа на ново сюжетно направление в жанра хорър.

Зомбита от ново поколение

През 1968 година режисьорът Джордж Ромеро създава нещо съвсем ново, базирано на вече леко омръзналия на зрителите образ. В неговия филм „Нощта на живите мъртви" виждаме агресивни, жадуващи за кръв живи трупове, създадени не по пътя на магията, а случайно, под въздействието на радиация. Те се плашат от огън и умират от изстрел в главата.

„Нощта на живите мъртви". Режисьор Джордж Ромеро, 1968 г.

При това филмът на Ромеро изобщо не е за мъртвите. Той е за човешкото общество, неспособно да се обедини дори пред лицето на гибелта. Обществото във филма е представено от група непознати, оказали се случайно в една къща, обградена от чудовища.

Ако при Мери Шели човекът си е въобразил, че стои над бога, то историята на Ромеро е за хора, които смятат себе си за по-добри от другите хора. И в двата случая наказанието за гордостта не закъснява.

Филмът връща на мъртвите предишната популярност и прави Ромеро главен зомби режисьор на своето време. Неговите филми на други теми предизвикват праведния гняв на феновете, който гняв в крайна сметка го принуждава да се откаже от опитите да заснеме нещо оригинално. А подражателите създават безброй еднотипни филми, които се различават малко един от друг дори и по заглавието си.

Бавни срещу бързи

През 1980-те години антропологът Уейд Дейвис установява, че в културата на жителите на Хаити съществува едно жестоко наказание: на провинилите се дават прах, в който има специално вещество — тетродотоксин. Тази отрова се съдържа в организмите на някои риби и земноводни и в определена концентрация предизвиква треперене на мускулите, обилно отделяне на слюнка, загуба на чувствителността на кожата и на способността да се говори и дори да се мисли.

Но произходът на "истинските" зомбита по това време не интересува вече никого. На екраните излизат "Злите мъртви", "Завръщането на живите мъртви", "Реаниматор". На границата на двете хилядолетия зомбитата започват и да тичат. Появяват се култови зомби филми като "Заразно зло" и "28 дни по-късно". Сега, ако вярваме на лидерите на на жанра, най-вероятната причина за появата на зомбита е вирус, а не като преди радиация.

"Заразно зло". Режисьор Пол Андерсън, 2002 г.

Промените предизвикват буря от негодувание сред почитателите на класическите хоръри. Особено ги възмущава скоростта на придвижване на новите зомбита, която лишава напълно този вид чудовища от отличителните им черти. На феновете не се хареса и способността на зомбитата да мутират като в "Заразно зло". В някои филми труповете произнасят отделни думи и дори показват емоции, което също противоречеше на първоначалната концепция.

Накрая всички мислими и немислими закони на жанра са нарушени от Питър Джаксън, автор на филма „Мозъчно мъртъв". Труповете в този филм правят секс и дори се ражда малко зомби дете.

В угода на публиката в началото на новото хилядолетие мъртвите стават отново по-бавни. С възраждането на класическите бавни зомбита се заемат създателите на сериала „Живите мъртви".

Масово зомбиране

Светът е разтърсен от съобщения в медиите за нови глобални заплахи. На човека му се налага отново и отново да се справя с последиците от своята небрежност. „Мирният атом" излиза извън контрол, вируси мутират по-бързо от развитието на медицината. И неизменно в крак с актуалните теми ходят и зомбитата. Бавни или бързи, техните истории не губят онази достоверност, която така впечатлява хората в началото на XX век. Зомбитата не са природна или извънземна заплаха, те са резултат от човешка небрежност, с каквато човекът се е славил винаги.

Ето защо през XXI век живите мъртви проникват в научно-популярната сфера. Биолози гадаят как изглежда вирусът на зомбитата, математици моделират оптимална стратегия за поведение по време на зомби апокалипсис, а Министерството на здравеопазването на САЩ публикува на сайта си инструкция как да се подготвим за нашествие на живи мъртви.

Литературата също не остава настрани. В авангарда са комикси като "Живите мъртви" – точно те залягат в основата на едноименния сериал. Веднага след тях идват различни наполовина шеговити "наръчници за оцеляване". Авторът на един от тях, Макс Брукс, създава скоро след това един от най-мащабните и най-скъпите зомби филми "Война на световете Z".

Комиксът на Робърт Къркман "Живите мъртви"

От средата на 1990-те паралелно с мъртвите в киното, и дори понякога изпреварвайки ги, се развиват мъртвите във видеоигрите. Още през 2002 г. по едноименната серия игри Пол Андерсън снима култовия зомби хорър "Заразно зло". А през 2005 г. игровият свят "Stubs The Zombie: A Rebel Without Pulse" дава вече възможност на всеки желаещ да се почувства като съживен труп. Така, почти цял век след експериментите на Лъвкрафт, човекът отново се оказва в кожата на мъртвец и абстрактната, обезличена заплаха придобива разум и чувства.

Очовечаване

През последните десет години зомбитата не само успяват да се пробват в различни жанрове, но и забележимо се разхубавяват. Разхубавяват се, разбира се, според нашето, човешкото разбиране.

В съвременното пространство на киното зомбитата са хора, които са се оказали в сложна житейска ситуация. Иначе казано - не са живи. И заедно с това, колкото и парадоксално да звучи, им се налага някак си да продължат да живеят.

"В плът". Режисьори: Джони Кембъл, Джим О'Хенлън, 2013−2014 г.

Влюбеното зомби от "Горещи тела" и очарователната зомби детектив от "Аз съм зомби" могат да предизвикат съчувствие или симпатия, но в никакъв случай не и ужас. Заплахата се е преместила в съвсем други сфери. Тя вече не е общочовешка, а междуличностна.

И отново чудовищата и хората се опитват да си разменят местата. Някога светът съчувствал на безволевите хаитянски роби, принудени да работят дори след смъртта си. Сега зрителите на сериала "В плът" следят с вълнение сложния процес на адаптация на зомбитата в един свят на жестокост и ксенофобия. А режисьорите обясняват, че чудовищата не са в космоса или в тайните лаборатории, а вътре във всеки от нас.