БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - 2

Превод: Claude 3.7 Sonnet Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ - 1

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО

(продължение)

Връщане към Тората

Между края на глава 6 и началото на 7-ма в книгата „Ездра“ има времеви интервал от 50 години. Глава 6 завършва със събитията от 515 г. пр. н. е., а 7-ма продължава повествованието от 458 г. пр. н. е. Значителна част от главите 7–10 е написана от първо лице (започвайки от 7: 28). Според разпространеното мнение тук авторът използва дневници, които са били написани действително от Ездра.

Ездра е представен в глава 7 (7: 1,6). Казва се, че е дошъл от Вавилон по време на управлението на цар Артаксеркс (който е управлявал в периода 465–424 г. пр. н. е.). Това свидетелства, че не всички юдеи са се върнали в родината си, когато Кир им предоставил такава възможност. Знаем, че всъщност много от тях са останали там, където са живели. Векове наред е съществувала силна юдейска общност във Вавилон. В книгата се казва, че Ездра "е книжник, вещ в закона на Мойсей" (7: 6), че произхожда от род на първосвещеници и е пряк потомък на Аарон. Той бил книжник, а значи бил грамотен (което го отличавало практически от всички живеещи по онова време). Книжниците притежавали знанието как да тълкуват и как да записват свещените традиции на Израел. Така че той бил вещ в Тората. Това акцентиране,че Ездра познава Законите на Мойсей, е важно: тези, които се върнали, явно решили да се придържат твърдо към Тората и техният религиозен водач трябвало да бъде напълно отдаден на Закона, за разлика от големия дял царе, описани в историческите книги.

Ездра се връща в родината си с царски указ (7: 21–26). Персийският цар му наредил да избере управници и съдии на народа, които да знаят законите на своя Бог. Тези, които не ги знаят, трябвало да бъдат обучени от Ездра. Страната трябвало да се управлява съобразно само с тези закони: "А против всекиго, който не пази закона на твоя Бог и закона на царя, да се изпълнява незабавно присъдата, било то смърт, или заточение, или глоба от имота, или затвор." (7: 26).

Един проблем безпокоял особено общността, след като хората се върнали от Вавилонския плен: браковете между юдеи и неюдеи в родината. Вече споменах по-рано, че този въпрос станал изключително остър за всеки, който искал да запази чистотата на своя род: след асирийското нападение браковете между юдеи и представители на други народи в една или друга степен унищожили десетте северни Израилеви племена. На юг се заели най-сериозно с този въпрос, използвайки методи, които могат да изглеждат сурови за съвременните читатели. Ездра, който сега пише от първо лице, посочва, че някои от неговите съветници дошли при него и съобщили, че левитите вземали особено често за съпруги жени от други народи, живеещи в съседство: ханаанци, хетейци, ферезейци, евусейци, амонитяни, моавци, египтяни и аморейци. Проблемът с междуетническите бракове бил очевиден, подобни обстоятелства пречели на народа: "Защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление" (9: 2).

На Ездра това причинява тежки мъки и той изисква сурови и решителни мерки, за да преодолее проблема. Всеки юдей, имащ "жена от чуждо племе", трябва да се разведе с нея и да я отпрати заедно с децата ѝ (10: 3, 10-11). Възможно е Ездра и другите лидери, които били единодушни с него в това решение, да са се опасявали не само за чистотата на рода, но и да са се вслушали в предупрежденията, които извлекли от историята на своя народ. Спомнете си какво се случило със Соломон и неговите жени и наложници, които, както пише авторът на историческите книги, го отклонили от култа към Яхве, за да се покланя на други богове.

Когато това потискащо дело било уредено, Ездра свикал народа, за да чуят четенето на Тората на глас и да знаят всички за какво се говори в нея и публично да се закълнат да спазват нейните заповеди.

И Книгата на Закона на Господа Бога се чете от рано сутринта до обяд, а народът слуша. Възниква обаче интересна трудност. Мнозина не могат да разберат Божия Закон и се нуждаят от обяснение (Неемия, 8: 8-9). Някои тълкуватели разбират това в смисъл, че хората имали нужда от тълкуване на всички нюанси на Тората, защото по-рано никога не били чували този сборник от правила. Но най-вероятно проблемът е бил в езика, за което говорихме преди. Народът на Юдея вече приел по това време арамейския като свой език. А Тората е написана на древноеврейски. Възможно е хората, слушащи Божия Закон, да не са могли да го разберат, защото бил написан на непознат език. По този начин тези, които им помагали с разбирането, не им обяснявали Закона. Те превеждали речта на родния език на народа.

Вероятно това било началото на таргумите. Таргумът се превърнал в крайна сметка в стандартен елемент на юдейската религия. Таргум е превод на древноеврейския текст на Писанието на арамейски, първоначално предаван устно, а след това записан, така че тези, които не знаели древноеврейската писменост, да могат поне да разбират за какво става дума. До нас са достигнали таргуми на всяка книга от Еврейската библия, освен, което е любопитно, на онези три, които са били вече написани отчасти на арамейски: книгите „Ездра“, „Неемия“ и „Даниил“.

Въз основа на четенето на Тората народът се заклел да спазва нейните заповеди. Това е ден на всенародна изповед на греховете (греховете, които хората са извършили против Господа и Неговия закон). Лидерите буквално подписват Завета, съгласявайки се да го спазват до последната му подробност.

Възстановяване на стените

Последното ключово събитие, случило се след завръщането, е реконструкцията на разрушените стени на Йерусалим. В свързаните с това епизоди главен герой не е вече книжникът и свещеник Ездра, а Неемия, следващият управител на Юдея. Той също не е изобразен само като главен герой (Неемия, 1–7; 11 – 13); въпросните глави са написани всъщност от него от първо лице, подобно на дневник.

Повествованието започва с указания на Неемия, че е живял в Суза (един от най-важните градове на Персия), когато чул пътници, завръщащи се от Юдея, да казват, че стените на Йерусалим и неговите порти все още лежат в руини (1: 3). Той се моли на Бога, напомняйки Му, че е обещал: ако народът се покае, ще се смили и ще му позволи да се върне в родината си.

Оказва се, че Неемия е виночерпец на персийския цар Артаксеркс. Възползвайки се от свободния достъп до царя, той моли да му бъде позволено да се върне в родината си (временно), за да контролира възстановяването на Йерусалим. Царят изпълнява молбата му, той се връща в родината си, разстройва се от състоянието на стените и започва реконструкцията.

И, както винаги може да се очаква от всеки добър разказ, дори написан от първо лице, се появяват трудности. От една страна, съседните народи, особено управителят на Сирия, не са доволни от процеса на възстановяване на Йерусалим и смятат, че това ще донесе само неприятности. Ако градът бъде отново укрепен, това може да доведе до превъоръжаване на населението, до ново въстание и до нови кошмари от военното време. Така че юдеите, възстановяващи стените, трябвало да се пазят от съседите, които били против този замисъл. Неемия посочва, че строителите работели на смени, част от деня изграждайки стените, а част – стоейки на стража. Тези, които носели камъни за строежа, държали с едната си ръка товара, а с другата - оръжие (4: 16–17).

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Изкушението да се вземе за съпруга жена от друго племе

Ние разгледахме вече два проблема, свързани с вземане на жена от друго племе от гледна точка на различни библейски автори: 1) женитбата с жена, която не е от юдейската общност, ще доведе до прекъсване на генеалогичните връзки, които юдеите проследявали чак до патриарсите на Израил – Авраам, Исаак и Яков; 2) в миналото (спомнете си за Соломон!) подобни връзки водели до това, че хората от Израил и Юдея приемали религията на жените си и започвали да се покланят на други богове освен на Яхве.

Но защо идеята за женитба с жена от друго племе била толкова примамлива за завърналите се в Юдея от Вавилонския плен? Дали жените на евусейците, ханаанците, аморейците, ферезейците и другите народи са били просто по-привлекателни създания и по този начин по-желани партньорки? Дали са били екзотика и затова са представлявали такъв интерес? Дали просто са били повече, така че да се намери съпруга сред тях е било по-лесно? Или причината е била в нещо друго?

Персийската империя

Някои изследователи предполагат, че многобройните бракове с жени от друго племе са се обяснявали с икономически мотиви. Когато хората били отведени в изгнание във Вавилон, те, разбира се, трябвало да оставят домовете и земите си. След завръщането им тук вече се били заселили други народи. Възможно ли е завърналите се просто да са искали да си върнат собствеността чрез брак: вземали за съпруги жени от онези семейства, които сега притежавали родовата им собственост и така можели да придобият отново имуществото си или поне част от него? Ако това предположение е вярно, то обяснява защо след завръщането на хиляди юдеи в домовете ми, наследени от предците, толкова много от тях вземали за съпруги жени от чужди племена.

От друга страна, съществували и вътрешни проблеми. За да участват в грандиозното строителство, хората били принудени да прекратят селскостопанските работи, да заложат своята собственост, да вземат пари назаем, просто за да оцелеят. Работата не им носела доходи и, занимавайки се с нея, те се разорявали. Неемия се намесил и се погрижил да могат да продължат тази работа, без това да съсипе живота им (гл. 5).

В крайна сметка изграждането на стената било завършено за 52 дена (6:15). Стените били посветени на Господа, народът потвърдил отново своята вярност към Него и Неемия стана управител на провинцията за 12 години.

(Следва)