БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

Тъй като евангелието от Лука съдържа същите истории като евангелията от Марк и Матей, то прилича до голяма степен на тези две евангелия. В него се говори също за раждането на Исус, за кръщаването, изкушението, поученията, чудесата, пътуването до Йерусалим, смъртта и възкресението. Но Лука разказва тези истории по свой начин – като променя детайли тук и там, добавя истории, които липсват в другите евангелия, и подчертава определени особености. В резултат на това създаденият от него образ на Исус има друга насоченост. Марк акцентира върху това, че Исус е Божи Син, принуден да страда и да умре, а Матей подчертава, че Исус е юдейският Месия, отхвърлен от юдейските водачи. Лука насочва вниманието на читателите към това, че Исус е юдейски пророк, обърнал се към своя народ, който Го отхвърлил, и това довело до разпространяване на учението му сред езичниците. Важно е също така да се отбележи, че Лука, за разлика от останалите двама евангелисти, е написал втори том – „Деяния на светите апостоли“. Тези две книги са замислени като едно цяло: първата разказва за живота и смъртта на Исус, а втората – за разпространяването на християнството из цялата Римска империя след Неговата смърт. Както знаем, в Деянията се говори за разпространението на учението сред езичниците. Евангелието от Лука е един вид подготовка за този разказ. В него виждаме Исус, който – като други юдейски пророци преди Него – е отхвърлен от своя народ. Ето защо учението му се разпространило сред чужденците.

Лука започва своето евангелие с важен предговор (1:1–4) – четири реда, типични за историческите произведения от древността. Древните историци започвали обикновено книгите си с описание на изследването, което са направили по дадения въпрос, на източниците, които са използвали, и на работата, която са извършили за проверка на автентичността на тези източници. И Лука започва своя ръкопис именно с това. Днес имаме добра представа за някои от източниците, които е използвал Лука: евангелието от Марк, Q и един източник или няколко източника, които наричаме L. Интересно е, че в първите свои редове Лука казва, че неговите предшественици, писали евангелия преди него, не са свършили своята работа докрай, така че той иска да установи истината. Трябва ли да смятаме, че Лука е бил недоволен по-конкретно от работата на Марк?

Както било прието в историческата литература, Лука посвещава произведението си на свой наставник – човек, когото нарича „достопочтени Теофиле“. Някои учени смятат, че определението „достопочтени“ се отнася до високопоставен римски чиновник. Ако това е вярно, има вероятност Лука да е написал своето евангелие с цел да представи на властите истинската история за живота на Исус. Това има смисъл, ако по времето на Лука християните са били подложени на гонения от страна на римските власти. В цялото Евангелие – и особено при Страстите Христови – Лука подчертава, че Исус не е заплаха за държавата и не е виновен за това, в което Го обвиняват. По същия начин и в Деянията християните не заслужават гоненията и преследванията, на които са подложени. Има вероятност Лука да е искал да предаде това послание на Теофил, римския чиновник. От друга страна, някои учени смятат, че Теофил не е име на реален човек, а своеобразна „кодова дума“ за обозначаване на християните. Името се превежда буквално като „Възлюбен от Бога“ (или „Обичащ Бога“). Ако е така, Лука е писал за своите приятели християни с цел да внесе яснота за образа и съдбата на Исус.

Начало на Евангелието

Възможно е Лука да не е имал възможност да прочете евангелието от Матей, защото започва своята творба по почти аналогичен начин, разказвайки за раждането и произхода на Исус. Но съществуват значителни различия между тези две версии на събитията. Лука не разказва за посещението на влъхвите, за гнева на Ирод, за бягството в Египет и за избиването на новородените момчета във Витлеем. Неговият разказ не започва фактически с раждането на Исус, а с раждането на Неговия предшественик – Йоан Кръстител. В тази версия Йоан се ражда преди Исус и, както става ясно по-нататък, те са роднини (майките им са в родствена връзка помежду си; за това пише само у Лука). Историята за раждането на Йоан е отчасти предназначена да покаже, че макар да е роден първи, по значение е втори – пророк, който трябва да „подготви пътя“ на Исус.

В това евангелие не само Йоан е представен като пророк, на когото още при раждането е предсказана съдбата на пророк; същото се отнася и за Исус. От дълго време учените сочат, че повествованието в 1-ва глава на евангелието от Лука прилича много на разказа за раждането на пророк Самуил (1 Царе, 1–2). И в двата източника благочестива еврейска жена зачева дете по чудодеен начин, за радост и удивление на семейството ѝ, и възхвалява с песен Господа, който въздига смирените и усмирява онези, които са се възгордели (срв. песента на Анна в 1 Царе, 2:1–10 и песента на Мария у Лука, 1:46–55). Проницателният читател ще забележи приликата: Исус се ражда като велик пророк.

За разлика от версията на Матей, у Лука Йосиф и Мария са родом от Назарет и са принудени да пътуват до Витлеем, за да се регистрират при преброяване на населението по време на управлението на римския император Цезар Август. Така се случва, че Мария ражда във Витлеем (2:1–7). Именно поради това, според версията на Лука, Исус е роден във Витлеем, макар че израснал в Назарет.

Важно е да отбележим, че в първите две глави на евангелието от Лука има ясен акцент върху Йерусалимския храм. Именно в Храма бащата на Йоан, Захария, научава от ангел, че му е отредено да зачене син, който „ще върви пред Бога с духа и силата на Илия“. Както си спомняте от последната пророческа книга на Еврейското писание, книгата на пророк Малахия, Илия трябва да дойде в края на времената. В евангелията Йоан е представен като въплъщение на Илия, в изпълнение на пророчеството. Храмът също играе важна роля и при раждането на Исус. След раждането младенецът Исус е отнесен в Храма, за да бъде представен на Господа (Витлеем се намира недалеч от Йерусалим, така че стигането до там не представлявало голяма трудност). В Храма момчето е разпознато като онзи, който е обетован: първо от праведника Симеон, а след това от пророчицата Анна (2: 22–38). Следващата история разказва за Исус на 12-годишна възраст – единствената история в Новия завет за юношеството на Исус. Неговите родители отиват в Йерусалим за празника Пасха, тръгват да се връщат към дома си и по пътя разбират, че са забравили Исус. След тридневно търсене майка му го намира в Храма да обсъжда религиозни въпроси с юдейските учители (2: 41–51).

В евангелието от Лука са разгърнати различни теми. Йоан е пророк, който подготвя хората за среща с Исус. Най-праведните израилтяни разбират кой е Исус. Учението достига до сърцето на Израел, до неговия Храм. Но, както ще видим, не всички го приемат. Поради това учението излиза извън пределите на свещения град Йерусалим, в земите на езичниците.

Идеята, че посланието на Исус за спасението е адресирано към всички хора – както юдеи, така и езичници – се проследява още в родословието на Исус според версията на Лука. Знаем, че родословието на Исус според версията на Матей възхожда към Авраам, бащата на всички юдеи, въпреки че Исус няма кръвна връзка с този род. При родословието във версията на Лука има подобен проблем, защото и тук майка на Исус е девица, заченала от Светия Дух. А родословието не е на Мария, а на Йосиф, който бил само, „както мислеха“ (казва Лука), баща на Исус (3:23). Родословието, посочено от Лука – което също било родословие на Йосиф – се различава от родословието, посочено от Матей. Сравнете двете родословия (Мат. 1:1–18; Лука 3:23–38). Лука започва да описва родословието от Йосиф и върви назад, докато Матей започва от Авраам и върви напред. Задайте си въпроса: кой е бащата на Йосиф, „бащата“ на Исус? Кой е неговият дядо? Прадядо? В цялото родословие от Йосиф до цар Давид са посочени различни хора. Несъмнено Лука и Матей са използвали различни източници за родословието на Исус.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Непорочното зачатие в евангелията от Матей и Лука И двамата евангелисти, както Матей, така и Лука, дават да се разбере съвсем ясно, че майката на Исус е заченала, докато била девица, но разбират значението на непорочното зачатие на Исус по различен начин. Според Матей раждането на Исус изпълнява пророчеството на юдейския пророк Исая, който предсказал, че „девицата ще зачене и ще роди Син“ (1:23). Лука обаче не цитира този откъс от книгата на пророк Исая и не казва, че раждането на Исус изпълнява пророчество от Писанието. Какво е значението на това събитие за Лука, се вижда в откъса за Благовещението (1:28–38, този откъс се среща само у Лука), където ангел Гавриил уверява Мария, че нейният син „ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид“. Мария е смутена от тези думи: как може да зачене, след като не е имала никога сексуална връзка (1:34)? И ангелът отговаря: „Светият Дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи“ (1:35). И така, защо Исус е заченат от девица според евангелието от Лука? Несъмнено защото Исус е истински Божи Син („затова... ще се нарече Син Божи“). С други думи, Неговият баща не е човек, а самият Бог. Както ще видим по-късно, Лука е писал най-вероятно за християнска общност, състояща се предимно от езичници. И вероятно именно за тези новопокръстени създал образа на Исус, използвайки митове от други гръко-римски религии. Той представя историята за раждането на Исус във вид, който би бил разбираем за един езичник, добре запознат с митовете за други божествени създания, живели на земята, за други герои и полубогове, родени от съюза между бог и човек.

И по-важната разлика се крие в крайната точка. Според версията на Матей, който искал да подчертае, че Исус е юдеин, родословието води до Авраам. Но родословието, посочено от Лука, не спира до тук. То се връща чак до Адам и Ева. Удивително! Защо му е нужно на Лука да проследява родословието на Исус до първите хора на земята? Най-вероятно причината е тази, че Лука искал да покаже Исус като спасител не само на юдеите, но и на всички хора – както евреи, така и неевреи. По този начин родословието доказва родството на Исус с всички хора, като се започне от Адам.

Начало на службата на Исус

Както вече споменах, древните биографи посочват важните моменти в началото на повествованието. Подобно на Матей и Марк, Лука разказва за кръщаването на Исус и за Неговото изкушение в пустинята. Малко е странно, че помества родословието на Исус след разказа за Неговото кръщаване, а не след разказа за раждането. Веднага се набива на очи следващата история, описваща първото събитие, случило се в хода на обществената служба на Исус. Историята показва как Лука разбира значението и важността на Исус. Може да се каже, че това е важна за Лука история, защото я взема от Марк, у когото е поместена приблизително в средата на книгата (6:1–6). Лука променил реда на събитията: по този начин историята описва първото нещо, което Исус прави по време на своята служба. Нещо повече, евангелистът добавил и няколко важни подробности. Този разказ подготвя почвата за цялото останало повествование на Евангелието.

Това е историята как Исус е отхвърлен от жителите на родния Си град Назарет. Според евангелието от Лука Исус има възможността да чете и обсъжда Писанието в синагогата. Той чете от книгата на пророк Исая, в която пророкът твърди, че бил помазан от Божия дух, за да „благовестява на бедните“. След като прочита откъса, Исус сяда и казва, че предсказанията на пророка са се изпълнили косвено – чрез Него. Хората в синагогата не вярват на ушите си. Исус започва да произнася дълга проповед, която не може да бъде намерена в другите евангелия и в която се споменават две добре познати истории от Писанието. Едната разказва за пророк Илия, изпратен да помогне на една вдовица от Сарепта по време на суша, а другата – за Елисей, който не изцелил нито един прокажен в Израел, но изцелил болен от проказа сирийски военачалник (4: 25–27). И в двете истории Бог изпраща своя пророк не за да помогне на израилтяните, а за да ги накаже, че са се отвърнали от Него. Пророците служели не на Божия народ, а на езичниците.

Исус се позовава на тази история, за да обясни как именно изпълнява пророчествата на Исая. Той е също пратен от Бога пророк, който – както Илия и Елисей – няма да бъде признат от своя народ, народа на Израил. Затова учението на Исус ще се разпространи сред езичниците. Както се досетихте вече, проповедта нямала голям успех, тя била по-скоро голям провал. Намиращите се в синагогата юдеи се разгневили и искали да хвърлят Исус от една скала. Но Той избягал, напускайки града, и започнал да проповядва в други градове (4: 28–30).

От гледна точка на Лука тази сцена показва какво ще се случва в цялото евангелие. Исус е пророк, когото отхвърля дори Неговият народ, хората, които в крайна сметка ще искат смъртта Му. Бидейки пророк, Исус знае, че това ще се случи. По същество всичко е предсказано още в Писанието. Отхвърляйки Него, народът на Юдея отхвърля самия Бог, когото Той представлява. И това ще доведе дотам, че учението Му ще се разпространява сред други хора, неевреи, за което се разказва в Деянията на апостолите.

Исус като пророк

Според евангелието от Лука Исус е роден като пророк (срв. със Самуил). Започва Своята обществена служба като пророк (срв. с Илия и Елисей). Нещо повече, описанието на живота Му прилича много на описанието на живота на пророк, който (отново, както Илия) се явява пред своя народ с послание и извършва велики чудеса, бидейки надарен с Божията сила. Неговото послание е много сходно с посланието на великите пророци от Писанието, като Амос и Исая, призоваващи Божия народ да спазва морални норми, основани на добродетелта. Евангелието от Лука в по-голяма степен, отколкото другите евангелия, засяга социални въпроси: Исус е силно загрижен за социалната справедливост и отношението към онези, които имат по-малко права, включително жените. Образът на Исус като пророк се проявява в още една ключова история, която може да се намери само у Лука. В нея Исус възкресява единствения син на една вдовица от град Наин (7:11–17). Тази история напомня явно историята за пророк Илия, възкресил единствения син на вдовицата от Сарепта (3 Царе, 17:17–24). Сходството на тези събития не остава незабелязано за спътниците на Исус. Когато виждат какво чудо е извършил, те казват: „Велик пророк се издигна между нас“ (7:16).

Освен това Лука подчертава, че Исус трябва да умре като пророк. Както знаем, пророците от Еврейското писание не са винаги популярни сред народа, а често са отхвърляни (например Илия, Елисей) и понякога твърде жестоко (Еремия). В един откъс, който може да се намери само в евангелието от Лука, Исус споменава за неизбежността на Своята смърт в Йерусалим: „И рече им: идете, кажете на тази лисица: ето, гоня бесове и върша изцеления днес и утре, и на третия ден ще свърша; но днес, утре и в други ден трябва да вървя, защото не бива пророк да загине вън от Йерусалим“ (13:32–33).

Според евангелието от Лука пророците биват убивани в Йерусалим, ето защо Исус трябва да се отправи именно натам. А тъй като е пророк, знае какво ще се случи с Него, когато пристигне в града. Той отива на смърт, осъзнавайки напълно какво е казано в Писанието за великия пророк, който трябва да умре, и знаейки за Своята съдба, Той отива на смърт, за да изпълни Божията воля.

Описвайки смъртта на Исус, Лука променя версията на Марк в няколко детайла, които първоначално може да изглеждат незначителни, но всъщност имат принципно значение. Както си спомняте, Марк описва смъртта на Исус като жертва за изкупление на греховете, което се потвърждава от факта, че веднага след смъртта Му завесата в Храма се раздира на две, а стотникът, наблюдавал смъртта на Исус, Го нарича Божи Син. Лука променя тази история. В неговата версия завесата в Храма се раздира не след смъртта на Исус, а докато Той виси все още жив на кръста, когато слънцето потъмнява (23:45). Учените обсъждали дълго време важността на тези промени, но е възможно Лука да е смятал, че раздирането на завесата не говори за това, че смъртта на Исус отваря достъп до Бога (защото завесата се раздира преди смъртта Му), а за това, че Бог осъжда Своя народ, което се символизира от разрушаването на светая светих в Храма.

И в този вариант, вместо да нарича Исус Божи Син, стотникът, наблюдаващ смъртта Му, казва, че бил „праведник“. Тук се подчертава не това, че със Своята смърт Исус показва, че е Божи Син, принуден да страда; вместо това главното е, че Исус не е заслужил смъртта. Той, както и пророците, живели преди Него, е невинна жертва на нечестивостта на другите.

И двете промени показват, че Лука не споделя мнението на Марк, че смъртта на Исус е изкупление за греховете. Към това сочи още един пример. По-рано в евангелието от Марк Исус казва, че Неговата скорошна смърт ще донесе спасение: „Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (10:45). Тук смъртта на Исус изкупува смъртта на онези, които заслужават, иначе казано - заменя смъртта на другите. Видимо е, че Лука пропуска тези редове в своята версия. Каква е причината? Може да звучи странно, но причината е, че Лука не смята смъртта на Исус за изкупление на греховете.

Защо тогава умира Исус? Според Лука Исус умира, защото е праведен пророк, отхвърлен от своя народ и станал жертва на жестока съдебна грешка. Как тогава смъртта на Исус води до изкупление на греховете? Ако прочетете втората книга на автора, „Деяния на апостолите“, ще намерите ясен отговор на този въпрос. Когато в Деянията апостолите се опитват да убедят другите да повярват в Исус, те казват, че Неговата невинна смърт показва колко са грешни всъщност хората. Когато хората признават своята греховност, падат ничком пред Бога, молейки Го за прошка. И тогава Бог им прощава. Според евангелието от Лука смъртта на Исус не избавя хората от греховете; Неговата смърт кара хората да молят за прошка.

Позволете ми да дам пример. Ако вземете от мене сто долара назаем, но не можете да се издължите, ще намерим няколко решения на този проблем. Може да потърсите някого, който да изплати дълга вместо вас. Това би било своего рода изкупление (Исус умира заради другите). Като алтернатива може да ме помолите да ви опростя дълга, като по този начин на никого няма да се наложи да плаща. Ако се съглася, това ще бъде опрощение (смъртта на Исус подтиква хората да молят за прошка). Марк разбира смъртта на Исус като изкупление; Лука – като повод да се иска прошка. Това е голяма разлика.

Има още нещо, на което Лука придава особено значение – всичко, което се случва с Исус, а по-късно и с църквата в Деянията, става според Божия замисъл. Бог е планирал всичко това от самото начало, както е изложено в Еврейското писание. Всичко, което се случва, е предопределено. Исус, бидейки велик пророк, знае това. Той знае как ще завърши Неговата обществена служба, знае, че трябва да умре, и знае, че ще възкръсне от мъртвите. Всичко това се случва според Божествения план и Исус, като пророк, изпратен на земята от Бога, трябва не само да изпълни Неговия замисъл, но и да го разясни на другите.

(Следва)