БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА

Някога вече бях писал колко ме възмущава черният хумор на съдбата, която си играе с човека на котка и мишка: ту го притиска с ноктеста лапа, ту уж го пуска и му дава да потича, но накрая задължително ще го одраска, а понякога и с особен цинизъм.

Има хора, чийто цял живот е непрекъснато салто мортале. Ще разкажа за един от тях.

Той принадлежал към прекрасната или опасна (в зависимост от гледната точка) порода млади бунтари, която у нас, в Русия, никога не свършвала: енергичен борец срещу несправедливостта. В края на XIX и началото на XX век такива ставали масово нелегални бойци и терористи.

Виновна била, както обикновено в подобни случаи, властта. Тя реагирала неадекватно на засилването на обществения протест, като се отнасяла особено нервно към студентското движение. Към края на XIX столетие терорът като че ли останал в миналото, тогавашното „гражданско общество“ се учело да се бори със самодържавието не с бомби и куршуми, а със слово. Но по това време в правителствените кръгове надделяла партията на „затягането на гайките“. (Не намигам с намек за днешната ситуация, сега всичко е различно и страната е съвсем друга. Просто описвам какво е било.)

Студентът Пьотр Карпович

Започнали да гонят политически активните студенти от учебните заведения, да ги изпращат на заточение „по административен ред“ (иначе казано - без съд и следствие). Някои минали в нелегалност, други избягали от ареста в чужбина. Сред последните бил и 25-годишният Карпович, изключен от Юриевския университет за противоправителствена агитация.

През зимата на 1900 година министърът на просвещението Боголепов подписал заповед, според която 183-ма студенти от Киевския университет не само били изключени, но и изпратени в казармата. Тази идиотска мярка изправила на нокти цялата опозиционна Русия. Търпението се изчерпвало.

В студентските кръжоци и ядра започнали да говорят за възмездие. Вече никой не слушал тревопасните либерали. Тон започнали да дават младите и пламенни проповедници на „доброто с юмруци“. Именно от заповедта на Боголепов, не толкова кръвожадна по стандартите на по-късните времена, започнала епохата на големия революционен терор, който в крайна сметка довел до революцията.

Нещастният Боголепов, в миналото професор по римско право, паднал жертва на собствената си ограниченост и на общественото ожесточение

Бившият студент Карпович, който се измъчвал в Берлин от бездействие и мечтаел за Саможертва в Името на Великото Дело, заминал незабавно за Русия. Сега вече знаел какво трябва да направи.

Четири дена по-късно той влязъл в приемната на министъра – уж да подаде молба, и стрелял в Боголепов, ранявайки го смъртоносно. Убиецът не се опитал да избяга, а се предал тържествено без никаква съпротива.

Най-тъжното е, че повечето прогресивни хора в страната, включително и кротките либерали, се отнесли към Карпович като към герой. Техните ръкопляскания замаяли главите на много млади брутовци, които скоро се втурнали да се присъединяват към „бойните групи“.

За тероризъм Карпович трябвало да бъде изправен пред военен съд, който без съмнение би осъдил престъпника на смърт чрез обесване. Той бил готов, дори мечтал за такава героична участ. Но правителството се уплашило да не изостри още повече ситуацията и делото било прехвърлено към граждански съд, в чиято юрисдикция смъртното наказание отсъствало.

Така съдбата се подиграла за пръв път с Карпович: той жадувал за красива смърт, а вместо това получил ненужен подарък – живот.

Наистина, присъдата изглеждала по-скоро като замяна на бързата смърт с бавна: малцина можели да издържат 20 години каторга, но Карпович бил държан не на каторжен труд, а в килиите на зловещия Шлиселбург. След това го преместили в още по-страшния Акатуй. Изглеждало, че е обречен и съдбата все пак ще го смаже, но първо ще го помъчи.

Но дошла 1905 година с Октомврийския манифест и амнистиите. През 1907 година, след като излежал за убийството на министъра само шест години, Карпович бил пуснат на свобода. Разбира се, веднага избягал и скоро вече бил в чужбина.

Но на героя революционер му се искало много да се пожертва. Той се присъединил към легендарната „Бойна организация на есерите“, която подготвяла покушения срещу „сатрапите“, и станал най-активният помощник на великия, ужасен и прецизно законспириран ръководител на „Б. О.“.

По това време есерите смятали да убият царя. Карпович молел обожавания ръководител да повери подвига на него, защото нямало нищо по-прекрасно от такава възвишена гибел. Обожаваният ръководител обещал и само го помолил да се въоръжи с търпение. Този човек се казвал Азеф.

Не зная как есерите са могли да се доверят на тип с такава физиономия

Когато плъзнали слухове, че Азеф е агент на Охранката (тайната полиция – бел. П. Н.), пламенният Карпович се заканил да застреля всеки, който посмее да опетни това славно име.

Но Азеф се скрил и Карпович се заклел този път да застреля подлия предател, а после да се застреля сам – за да измие с кръв вината пред другарите си.

Не го намерил. Не го застрелял. Не се застрелял.

Съдбата отказвала упорито на енергичния човек енергична смърт.

Провалилият се Карпович

Тогава той се разочаровал от революцията и революционерите. Отдръпнал се от политиката, угаснал, приготвил се да живее дълъг, скучен, обикновен живот.

Заселил се в Лондон, не се интересувал от събитията в родината. Изучил занаята на масажист и се препитавал с това. Бившите му другари по борба казвали: „провали се“.

Но избухнала Февруарската революция и пламъкът лумнал отново в гърдите му. „“В Русия, в Русия!” – викаше той“, – пише в мемоарите си Вера Фигнер (А той викал: „Огън, огън!“). На възкръсналия за живот и борба революционер вероятно са му се привиждали боеве, барикади, а накрая – непременно героична гибел с червено знаме в ръцете.

Заедно с още един емигрант, есера И. Яковлев, той се качил на кораб, за да отиде от Англия в Норвегия. Но на 13 април 1917 г. жестоката котка, съдбата, драснала с нокти: германска подводница изпратила с торпедо кораба на дъното.

И тук за финал се случила още една, особено зверска гадост. Карпович и Яковлев извадили късмет – успели да се доберат до спасителните лодки, но се качили в различни. Само че тази, в която се оказал героят на моя разказ, вече смятайки се за спасен, внезапно се преобърнала. Водовъртежът завлякъл хората в бездната.

„Това ти се пада, а не героична гибел“ - измъркала съдбата на давещия се Карпович.

Е, не е ли гадна кучка?

(Следва)