БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК

Както вече знаем, евангелието от Марк е първото от достигналите до нас евангелия, написано приблизително през 65-70 г., 35 или 40 години след смъртта на Христос. Знаем също, че Марк бил източник за Матей и Лука. Но кой бил източникът на информация за Марк?

Източници на информация на Марк

От II в. насетне се смятало, че Марк е бил приятел на Симон Петър, ученика на Исус, за когото във всички евангелия се говори като за човек, който е най-близо до Исус. В същото време в евангелието от Марк няма нищо, което да подсказва, че авторът е бил приятел на Петър. Ясно е едно – Марк е бил добре образован, говорещ гръцки християнин, живял извън Палестина. Не знаем дали е имал достъп до писмени източници на информация. Това, до което почти сигурно е имал достъп, са били устните предания за живота и смъртта на Исус.

Както ще видим неведнъж, след като Иисус умира около 30 г., неговите последователи стигат до убеждението, че Бог го е възкресил от мъртвите. Според тях той е бил дългоочакваният Месия – син на Давид, владетел на Израил. Но еврейските лидери не разпознали в него потомък на царя и той бил разпънат от римляните. Именно смъртта и възкресението на Исус били за неговите последователи изпълнение на всичките обещания, които Бог дал на народа на Израил. Ранните християни твърдели, че спасението, дарено от Иисус, не е избавление от чуждестранния потисник (римския император), а избавление от много по-могъщи сили, противопоставящи се на Бога – силите на греха и смъртта. Тези ранни християни били апокалиптици (виж обсъждането на книгата на пророк Даниил) и вярвали в съществуването на космически сили, които сеят хаос сред Божия народ. Исус победил тези сили със своята смърт и своето възкресение. Възкресението показва по-специално, че той е по-силен от самата смърт. Онези, които вярват в него, ще заемат достойно място до Бога и ще получат като дар вечен живот.

Последователите на Исус, които повярвали в това веднага след разпъването Му, започнали да разказват истории за Него, за да обърнат и други към своята вяра. Първоначално тези истории били разказвани на юдеи, а след това мисионерите ги разпространявали по-далече, в други страни: Христос бил Месията, чиято смърт и възкресение донесли спасение на всички вярващи. Повечето хора, които чували тази „блага вест“ (иначе казано - евангелието), никога преди това не знаели за Исус. Затова християнските мисионери трябвало да им разказват за живота му: за Неговото учение, за чудесата, които извършил, за смъртта и чудното Му възкресение. Нямало друг начин да накарат хората да повярват в Него.

Скоро, чрез мисионери като апостол Павел, тези истории били разказани на езичниците в опит да бъдат убедени да се откажат от поклонението на други богове, да приемат Бога на Израил като единствен Бог и да повярват в Исус, Неговия син. Много езичници, приели християнството, разказвали тези истории на своите роднини и приятели, които от своя страна ги предавали на своите приятели и роднини. Така продължило месец след месец, година след година, десетилетие след десетилетие.

И така, какви били източниците на информация за евангелист като Марк? Не знаем дали е имал предшественици, които са писали преди него. Но той почти сигурно е получил своите истории – за живота, учението, делата, смъртта и възкресението на Христос – от устната традиция, иначе казано - от историите за Исус, които били разказвани и преразказвани в продължение на няколко години в различни региони на Римската империя.

Можете да си представите какво се е случило с тези истории, ако са се разпространявали по този начин – от уста на уста, година след година, сред хора, които никога не са познавали Исус, не са знаели езика Му, арамейския, не са познавали нито един от учениците Му или някой, който ги е познавал, никога не са били в Палестина и са разказвали въпросните истории единствено с цел да убедят хората да повярват в Исус. С времето историите се променят. Същото се е случило и с историите за Исус. До Марк са достигнали някои от тях и той решил да ги използва в своя сюжет. Но вместо устно повествование, избрал писменото. Като резултат се получило едно от най-значимите произведения, писани някога в цялата история на западната цивилизация – първото евангелие (доколкото ни е известно) за Исус от Назарет, евангелие, копирано от двама по-късни автори в произведения, които оформили едни от най-важните книги на християнската Библия.

Как точно Марк разказва своята история? Както в случая с повествованието на Еврейската библия, ще предположа, че сте чели тази книга и сте запознати със съдържанието и реда на нейния разказ, и ще се опитам да представя някои от нейните отличителни черти.

Начало на Евангелието

Както знаем, древните биографи описвали характера на своите герои в самото начало на книгата и това се отнася безусловно и за евангелието от Марк. В най-първия стих се казва, че това е „Евангелието на Исус Христос, Божия Син“. По този начин още от самото начало научаваме, че Исус ще бъде представен като юдейския Месия (спомнете си: „Христос“ е гръцкият еквивалент на еврейската дума „Месия“). Това се потвърждава от следващите стихове, от които разбираме, че се появил Йоан Кръстител, както е предсказано в пророчествата на Писанията, като пратеник, „който ще приготви пътя“, „глас на викащия в пустинята: пригответе пътя на Господа“. В това евангелие Исус е Господ, който трябва да дойде, Месия, чието идване било предсказано от пророците на Стария Завет.

Исус като признат Божи Син

Първото нещо, което се случва с Исус в това евангелие (което, както знаем, не съдържа информация за Неговото раждане и детство), е кръщаването Му от Йоан Кръстител, след като Йоан Го потапя във водите на река Йордан. Излизайки от водата, Исус вижда как небесата се отварят и Духът слиза върху Него във вид на гълъб. И чува глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение“ – поредна препратка към пророка (Марк, 1:11; виж също: Лука, 42:1).

Така в това евангелие Исус е представен като Син Божий, като Месия. Но, както ще видим по-нататък, Той съвсем не е Месия в традиционния юдейски смисъл. Той не е първосвещеник, ръководещ народа (Той изобщо не е свещеник), нито прославен цар пълководец като Давид. Вместо да унищожи враговете на Бога и да установи Божието царство в Йерусалим, самият Той е унищожен от враговете на Бога, разпънат за престъпления срещу държавата. Какъв Месия е тогава? Евангелието от Марк е написано, за да обясни какъв Месия е бил Исус. От гледна точка на Марк, това не е този Месия, когото всички са очаквали.

В първите епизоди на евангелието от Марк е показано, че независимо от това как се развиват събитията в самия край на живота на Исус (подигравките с Него, Неговите страдания и екзекуцията), Той бил всъщност надарен с Божия сила и особена милост – за което свидетелства Неговото помазване с Божия Дух по време на кръщаването. Той започва да показва Своята власт веднага. Вижда двама рибари – Симон Петър и брат му Андрей – и им нарежда да станат Негови ученици. Те Го последват веднага. Когато Исус говори, хората слушат – и се подчиняват. По аналогичен начин Той призовава Яков и Йоан (1:16–20).

Израел по времето на Новия завет

Исус влиза в местна синагога и започва да проповядва. Всички разбират, че проповядва „като такъв, който има власт, а не като книжниците“. Неговият авторитет е по-голям дори от този на обучените специалисти. След това извършва велико чудо, като изгонва демон от един обладан човек. Всички наоколо „се ужасили“ и разбрали, че „Той и на нечистите духове заповядва с власт, и те Му се покоряват“ (1:27). Той може не само да гони демони, но и да лекува болни със силата на своята мисъл (1:29-31).

Гръко-римските биографии разкривали характера на главния герой още в началните епизоди, което се вижда ясно и в евангелието от Марк. Исус е признатият Божи Син, за Месия (макар все още да не знаем какъв точно Месия).

Исус като непознат Син Божи

След това Исус започва своето обществено служене, като проповядва, изгонва демони, лекува, върши чудеса в разрез с природните закони (умножава хлябове, ходи по водата, укротява буря) и дори възкресява мъртви. Човек би си помислил, че такава демонстрация на сила би трябвало да е достатъчна, за да убеди всички, че Исус е наистина особен и че е изпратен от самия Бог. Но една от основните идеи на евангелието от Марк и една от най-удивителните и ярки негови особености е, че никой не разбира кой е всъщност Исус.

Останалите юдейски учители и водачи се противопоставят на Исус, както е показано в епизодите, описващи техния конфликт в 2:1–3:6. Те се отнасят фактически към Него враждебно през цялото Евангелие и в крайна сметка именно благодарение на тяхното съдействие Исус е арестуван, съден и разпънат (въпреки че дори в това Евангелие Исус е екзекутиран от римляните). Юдейските водачи заявили публично, че Исус притежава своите способности не защото е Божият помазаник, а защото е управляван от Велзевул, от принца на демоните, от дявола (3:22).

И те не са единствените, които не разбират Исус: никой не се досеща даже кой е Той в действителност. Скоро роднините Му ще се опитат да Го скрият от очите на обществеността, защото смятат, че е полудял (3:21). Жителите на Назарет се обиждат от думите Му и не разбират как може да притежава каквато и да е власт, след като е обикновен дърводелец от местно семейство (6:1–6). Още по-поразително е, че даже Неговите ученици не разбират кой е Той, въпреки че Исус ги е избрал и ги е наставлявал лично (4:10–20). Когато извършва велико чудо, те питат: „Кой е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?“ (4:41); и явно не разбират какво се случва (6:51–52). Някъде по средата на Евангелието Исус, раздразнен от неразбирането им, пита: „Как така не разбирате?“ (8:21).

ОТСТЪПЛЕНИЕ Син Божи или Син Човешки Начинът, по който мнозина възприемат днес понятията „Син Божи“ и „Син човешки“, най-вероятно не съвпада с възприятието на повечето юдеи от I в. В нашето разбиране „Синът Божи“ трябва да е бог, а „Синът човешки“ трябва да е човек. Така понятието „Син Божи“ говори за божествения произход на Исус, а „Син човешки“ – за Неговата човешка природа. Но тази гледна точка е точно противоположна на начина, по който тези понятия били възприемани от юдеите през I в., за които понятието „Син Божи“ се отнасяло по правило за човек (например цар Соломон; 2 Царе, 7:14), а понятието „Син човешки“ се отнасяло за някого с божествен произход (срв. Даниил, 7:13–14). В новозаветните евангелия Исус използва израза „Син човешки“ в три различни случая. В някои случаи нарича така себе си; вместо да говори в първо лице, Исус говори понякога за „Син човешки“ (например: Матей, 8:20). По подобен начин споменава понякога за бъдещите си страдания (Марк, 8:31). И накрая, използва това понятие рядко, имайки предвид небесния пратеник, който трябва да извърши Божия съд на земята в края на времената (пак там, 8:38) – съд, който според евангелието от Марк е неизбежен (9:1, 13:30). За самия Марк откъсите, в които се говори за идването на Сина човешки, се отнасят, разбира се, за Исус – този, който скоро ще се върне като съдия на цялата земя. Както ще видим по-нататък, учените все още спорят кой от трите примера за употреба на това понятие може да бъде приписан на историческия образ на Исус.

В този момент възниква въпросът: кой все пак разбира кой е Исус? Колкото и странно да е, това го разбират само демоните (3:11). По-точно, демоните наричат Исус Син Божи и Бог по време на кръщаването (1:11); Исус разбира кой е, защото е чул това от Бога; Марк, който пише за Него; и вие, читателите, които четете това Евангелие. Освен изброените, никой не разбира това в първата половина на Евангелието.

Признатият Син Божи

Всичко се променя почти в средата на повествованието. В стихове 8:22–26 се случва важна и много необичайна история с изцеляване. При Исус довеждат слепец, Исус плюе в очите му и го пита дали вижда. Той отговаря, че вижда, но частично: минаващите хора му изглеждат като дървета. Тогава Исус полага ръце на очите му и го изцерява напълно от слепотата. Слепецът, който проглежда постепенно, е сравним с учениците, които също стигат постепенно до прозрението.

В един следващ епизод (Марк, 8:27–30) Исус пита учениците си дали знаят кой е Той. Петър дава наглед правилен отговор: „Ти си Христос“. Иначе казано, Петър отговаря правилно, нали? Не, не е правилно! Исус продължава да обяснява, като казва, че Той, Синът човешки, трябва да отиде в Йерусалим, където ще бъде отхвърлен, екзекутиран и след това възкресен от мъртвите. От гледната точка на Марк, Исус е Месия, който трябва да страда и да умре. Петър обаче не е съгласен с това. Той казва, че подобно нещо няма да се случи никога с Исус. С други думи, Петър е разбрал, че Исус е Месия, но не е разбрал какъв точно Месия. Той не е великият цар и военачалник, когото очаквали юдеи като Петър. Той е Месия, който трябва да умре за другите. Петър разбира само частично кой е Исус. Той е като слепеца, който проглежда постепенно.

Исус като страдащ Божи Син

Страданията и смъртта на Исус са широко известни като „Страсти Христови“ (от старобългарската дума страст, която означава страдание – бел. П. Н.). Три пъти, като се започне от средата на Евангелието, Исус говори за страданията, които са Му отредени, и всеки път учениците не разбират за какво говори. Петър заявява, че нищо такова няма да Му се случи, за което Исус го укорява и го нарича „сатана“ (8:32). И продължава да обяснява, като казва, че Неговите последователи не ги очаква слава, а мъчителна смърт: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ (8:34). Както в предишната глава, Исус говори отново за мъките, които ще трябва да претърпи, но учениците пак не разбират за какво говори (9:30–31). В следващата глава Исус говори за последен път за предстоящите страдания (10:33–34), а двама от учениците Му, Яков и Йоан, които нямат никаква представа за какво става дума, искат да им запази място до Себе си, когато дойде в славата Си (10:33–37). Този път Исус е разгневен. Той им обяснявал няколко пъти, а те не разбират нищо: Той не е прославеният Месия, когото са очаквали; Той е Месия, който трябва да страда.

От този момент нататък повествованието в евангелието от Марк се движи стремително към своята кулминация. Мисионерската дейност на Исус заема десет глави; последната Му седмица на земята ще заеме последните шест. Исус влиза в Йерусалим под шумното одобрение на тълпата (11:1–10); те също очаквали победоносен Месия. Той влиза в Храма и изгонва търговците оттам, с което си навлича гнева на местните водачи (11:15–19). Огромни множества идват да слушат проповедите Му в Храма, което също предизвиква недоволството на властите (11:28–13:36).

И след това преминаваме към самия разказ за Христовите страсти, описанието на Неговите страдания и смъртта му. Неизвестна жена Го помазва с миро: единствената, която разбира Неговото предопределение, защото сякаш подготвя тялото Му за погребение (14:1–9). В деня на празнуването на празника Пасха е последната Му вечеря с учениците, по време на която Той казва, че хлябът олицетворява Неговото тяло, а чашата с вино – пролятата от Него кръв. Той отива в Гетсиманската градина и се моли на Бога да бъде избавен от съдбата, която Му е отредена (14:26–42). Както предсказал, един от Неговите ученици, Юда Искариотски, Го предал. Изправен е пред съда на еврейския съвет, Синедриона. Юдейският водач, първосвещеникът, иска от Исус да каже дали е вярно, че е Син Божи. Исус отговаря: да, вярно е, и Го признават за виновен в богохулство (14:61–62). Той прекарва нощта в затвора. На следващата сутрин Го предават на Понтий Пилат, който обвинява Иисус, че се наричал Цар Юдейски, и Го признава за виновен, след което Го осъжда на смърт. Иисус бил бит и след това разпънат на кръст. Шест часа по-късно умира (15:1-39).

Исус - разпънатият Божи Син

Читателите на Евангелието от Марк трябвало да разбират какво представлява разпъването на кръст. Да бъдеш прикован към кръст, означавало подлагане на една от най-ужасните, позорни, мъчителни, продължителни и унизителни форми на екзекуция, практикувани от римляните. Разпъванията се извършвали публично, пред очите на всички, за да може целият позор и ужас от зрелището да възпре останалите от извършване на престъпления. На разпъване осъждали особено опасни престъпници, роби и всякакви нарушители на обществения ред. Марк не описва процеса с най-малки подробности, защото може би нямало нужда. Всеки читател от онова време знаел какво представлява разпъването на кръст.

Човекът, когото разпънали, явно не се ползвал с Божието благоволение. Точно обратното. Или поне така мислели всички. И затова никой не подкрепя Исус, докато умира. Предаден е от един от Своите ученици (Юда); друг Негов ученик се отрича три пъти от Него (Петър); всички останали Го изоставят. Докато виси на кръста, Той търпи насмешките на другите престъпници, разпънати до Него, на юдейските лидери и на всички минувачи. Преди самия край чувства, че дори Бог Го е изоставил, за което свидетелстват последните Му думи (единствените думи, които произнася, докато е на кръста): „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (15:34). Дали Исус пита искрено това? Наистина ли не разбира защо Бог не Му се е притекъл на помощ? Тълкувателите имат различни мнения по този въпрос. Но едно е ясно: дори никой от героите на повествованието да не разбира кой е Исус чак до самата Му смърт, читателят все пак знае кой е.

А всичко е заради онова, което се случва веднага след смъртта на Исус. Завесата в Храма се раздира на две и стотникът, който вижда смъртта Му, казва: „Този Човек е бил наистина Син Божи“ (15:38–39). И двата факта са изключително важни. Както знаем, Светая светих в Йерусалимския храм е мястото на земята, където присъства Бог. То било отделено от останалата част на Храма, а и от останалия свят, с тънка завеса. Само веднъж в годината един човек можел да влезе зад тази завеса, в мястото на Божието присъствие: първосвещеникът в Деня на изкуплението. Но в евангелието от Марк, когато Иисус умира, завесата се раздира на две. С други думи, Бог вече е достъпен за всички хора – Той е излязъл от Светая светих. Вече няма нужда от първосвещеник, който да принася жертва за изкупление на греховете. Смъртта на Иисус е осигурила достъп до Бога за всички хора.

За всички хора – както за евреи, така и за неевреи. За това говори фактът, че именно езичник вижда смъртта на Исус и разпознава в Него Божия Син. Според това Евангелие никой друг не разбира истински, че именно ужасната и унизителна смърт прави Исус Божи Син. Да бъдеш Божи Син не означава да имаш политическа власт над Израил или, бидейки велик воин, да унищожиш римските легиони, или нещо друго, което юдеите можели да очакват от своя Месия. В евангелието от Марк Исус е Месия именно защото умрял в името на изкуплението на греховете. Според Марк точно това трябвало да направи въпросният Месия. И това било изкупление не само на греховете на юдеите, но и на греховете на езичниците – като въпросния стотник. Но това все още не е краят на историята.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Последните дванадесет стиха на евангелието от Марк Евангелието от Марк се различава от останалите евангелия със своя внезапен финал: след възкресението си Исус не се явява на своите ученици или на когото и да било друг. Напротив, когато жените, дошли да посетят гроба на Исус на третия ден, го виждат празен и получават указание да съобщят на учениците за възкресението Му, те „избягали от гроба... и никому нищо не казали, защото се боели“ (16:8). Краят на Евангелието е истинска изненада за много читатели, които смятат, че жените все пак е трябвало да разкажат на някого за Христовото възкресение! В крайна сметка възкресението станало известно. И в останалите три евангелия повествованието продължава с разкази за явяването на Исус на учениците Му след възкресението. Как тогава Марк е научил, че Иисус е възкръснал, щом жените не са разказали на никого за това? Раннохристиянските преписвачи, които копирали евангелието от Марк, били също изненадани от такъв рязък край. Затова направили това, което преписвачите понякога правят в такива случаи: променили края, като добавили няколко стиха, които съгласували евангелието с техните убеждения и с краищата на останалите евангелия. Дванадесетте добавени стиха описват какво според преписвачите трябвало да се случи: жените разказват на учениците какво са видели и чули, след което учениците отиват в Галилея и там срещат Исус, Който им дава последни наставления преди Своето възнесение на небето. Този нов край придава на повествованието логически завършек, но не е автентичен. Няма го в по-ранните ръкописи на Марк, а стилът и лексиката му не съответстват на останалата част от евангелието. Той бил добавен от преписвачите, които просто не искали книгата да завършва по този начин. Затова много съвременни преводачи включват тези стихове в скоби, с бележка под линия, в която се посочва, че са добавени по-късно. В оригиналния ръкопис евангелието завършва с глава 16, стих 8.

Исус – утвърденият Син Божи

По време на своята мисия Исус предсказва, че ще възкръсне от мъртвите. И според Марк се случва точно това. Исус умира и е погребан от Йосиф Ариматейски. На третия ден след това няколко жени идват, за да помажат тялото на Исус след погребението. Но Той не е в гробницата. Вместо Него виждат юноша, който им казва, че Исус е възкръснал от мъртвите. И те трябва да кажат на учениците, че Исус ще отиде преди тях в родината им, в Галилея, и ще ги срещне там. Следва най-изумителният ред в цялото Евангелие: „И като излязоха, побегнаха от гроба... и никому нищо не казаха, защото се бояха“ (16:8). И с това разказът приключва. Иисус е възкръснал, но учениците Му така и не научават това.

Финалът на Евангелието бил толкова шокиращ, че по-късно преписвачите добавят дванадесет стиха, в които жените все пак разказват на учениците за случилото се и те отиват в Галилея, където срещат възкръсналия Христос. Но тези стихове не са част от оригиналния ръкопис. Те са добавени от преписвачите, които не могли да повярват, че Евангелието може да завърши по такъв начин.

Но то завършвало именно така. Исус наистина възкръсва, като по този начин показва, че смъртта Му е е предопределена от Бога за изкупление за греховете. Но тъй като учениците не разбирали Исус приживе, не са способни да Го разберат и след смъртта Му. Според този разказ те така и не научават, че Той е възкръснал от мъртвите, както Сам е предсказал. Но читателят научава това и следователно разбира, че Исус е именно такъв Месия, какъвто Го описва Марк. Той не е прославен войн или могъщ цар; Той не е първосвещеник, управник в Израил. Той съвсем не е този Месия, когото очаквали юдеите, познаващи Писанията. Той е страдащ Месия и целта на живота Му е в смъртта – ужасна, мъчителна смърт, донесла спасение както за юдеите, така и за езичниците.