БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА

Вече няколко пъти съм разказвал за исторически личности, които по една или друга причина не ми свършиха работа като прототипи за литературни герои.

Сега ще направя нещо съвсем противоположно: ще ви запозная с една реално съществувала личност, която, макар и силно изменена, влезе в един от моите романи („Соколът и лястовицата“). А между другото ще отговоря и на скептиците, които ме упрекваха в твърде буйна фантазия: било абсолютно невъзможно, видите ли, жена да се представи за моряк на кораб през XVIII век при цялата блъсканица и пълна липса на уединение там.

Простодушният ботаник

А всъщност било възможно! Свидетелство за това е историята на Жана Баре.

Тя участвала в околосветското пътешествие на капитан дьо Бугенвил като прислужничка на учения естествоизпитател Филибер Комерсон. Но тъй като уставът забранявал на борда на военен кораб да има жени, Жана нарекла себе си Жан и се облякла в мъжки дрехи. Живеела в една каюта с учения, прислужвала му и му асистирала при събирането на ботаническата му колекция. По това време била на 26 години.

Маскарадът останал неразкрит в продължение на много месеци – докато корабът „Етоал“ не пристигнал на остров Таити.

Това е тя в моряшки дрехи, докато събира треви

Щом Жана слязла на брега заедно с другите моряци, туземците веднага се развикали, като я сочели: „Айен! Айен!“, което означавало: „Жена! Жена!“. Диваците не разбирали от тънкостите на европейските костюми, за тях между панталон и пола нямало разлика, но разпознали представителката на нежния пол по миризмата. (Миризмите на европейците от дохигиенните времена, особено след дълго плаване, били силни.) Таитяните, както е известно, споделяли щедро жените си с гостите и очаквали същата широта на възгледите и от задокеанските си приятели. Било им интересно: бяла самка! Туземците изразявали своето антропологично любопитство толкова активно, че изплашената Жана хукнала да бяга и признала всичко на капитан Бугенвил. При това казала, че мосю Комерсон няма никаква вина – той не знаел нищо за истинския пол на своя „слуга“, когато го, тоест я наел на работа.

Тези хора разбирали по-добре от жени

Комерсон започнал да се прави на ударен: аз съм човек на науката, освен от цветчета и листенца не разбирам от нищо друго и съм ужасно потресен от откритието. С една дума – ботаник.

Капитанът не останал по-назад. Повярвал веднага и безрезервно и на двамата, за което свидетелства записът в неговия дневник от 28–29 май 1768 година. Само заповядал да настанят нарушителката на морския закон отделно от останалия екипаж и да следят моряците да не ѝ направят нещо.

Но щом „Етоал“ стигнал до първата френска колония, остров Мавриций, Бугенвил престанал да се преструва на глупак и незабавно, по най-бързия начин, свалил на брега ботаника и неговата приятелка.

Комерсон бил, разбира се, съучастник в малкия заговор. Както се оказало, Жана станала негова любовница, икономка и асистентка цели две години преди плаването.

За съжаление водевилът с преобличането не завършил особено весело. Бедният Комерсон не понесъл тропическия климат и починал.

Жана Баре завършила своето околосветско пътешествие без него, но се погрижва научната работа на нейния нещастен ботаник да не пропадне. В крайна сметка, завръщайки се в Париж, донесла със себе си тридесет сандъка с безценна колекция от растения, три хиляди от които били непознати дотогава в Европа. За което Луи XVI наградил самоотвержената пътешественичка с пожизнена рента.

След смъртта на Комерсон първата жена, обиколила света, се омъжила за кралски офицер, не пътувала повече никъде, живяла тихо и за стандартите на онова време дълго – почти 70 години.

Вероятно имала какво да разказва на внуците си.

(Следва)