БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ

Прочетох, че най-млад генерал в новата Русия станал Рамзан Кадиров, на 33 години. И се замислих.

Разбира се, не за генералството на Кадиров – с него всичко е ясно. Путин просто възроди обичая от XIX век, когато на властващите князе, ханове, султани или емири от Кавказ и Средна Азия дарявали генералски чин, за да поласкаят самолюбието им и да ги привържат по-здраво към империята.

На първата снимка е например Даниял-бек, султан на Елису. Генерал-майор от 1842 година, по-късно преминал на страната на Шамил.

А вторият е Сеид Асфендиар-Богадур, хивински хан. Генерал-майор от 1910 г., впоследствие убит от Джунаид хан.

И така, интерес за мене е не феноменът Кадиров, а една много по-увлекателна тема: младите генерали.

Всъщност това е оксиморон. Генералът не може, не бива да бъде млад. До това високо звание се стига след дълги години служба, през опит, изпитания, победи, обикновено – през пролята кръв, своя и чужда. Произнесеш ли думата „генерал“, веднага си представяш бръчки и белези, посивяла или плешива глава, зачервен от вятъра и водката нос.

Ако обаче някой е станал генерал в съвсем млада възраст, то това е почти винаги необикновен човек – безстрашен, дързък, късметлия и в същото време не по детски зрял, щом са му поверили командването на голям брой хора.

Младият генерал е нещо красиво, харизматично, романтично. И трагично, защото младите генерали рядко доживяват до старини. „Който живее по други закони, нему е писано да умре млад“ (от песен на Виктор Цой – бел. П. Н.). „В един невероятен галоп изживяхте своя кратък век“ . Изобщо, нещо такова.

И започнах да прехвърлям в паметта си (а също и да търся в Гугъл) най-младите генерали от различни страни и народи. Увлекателно занимание, да ви кажа.

Започнах, разбира се, с отечеството.

Рекордьор сред съветския генералитет бил, разбира се, Василий Сталин, който получил генералски пагони на 25 години. (Набор на майка ми, учил с нея в едно и също училище, в паралелен клас, предназначен за децата на висшата номенклатура. Тя разказваше, че момчето не било лошо, но било ужасен развейпрах и двойкаджия.)

Василий Сталин обаче не го броим. Тук, както и при Кадиров, историята е съвсем друга. Принцовете и великите князе във всички времена получавали чинове не за бойни заслуги, а заради августейшата си кръв и в тази категория млади генерали нашият Василий Йосифович е даже престарял.

Великият княз Константин Николаевич – контраадмирал на 21 години.

Ерцхерцог Карл – на 24 години бил вече фелдмаршал. Впоследствие станал наистина сериозен пълководец, но получил званието авансово, по привилегия на раждането си.

Не, хайде да си спомним за истинските, заслужили генерали, за царете на бойното поле (а не по време на бал).

В Съветската армия най-поразителна кариера направил храбрият летец-изтребител Григорий Кравченко (1912–1943), който за първи път се отличил в боевете с японците. Сталин обичал да издига такива самородни таланти – ясни и лъчезарни, задължени му за всичко, без минало отпреди терора.

Истински „сталински сокол“

Само за две години Кравченко израснал от старши лейтенант до генерал-лейтенант. Очевидно е прототипът на Козирев от романа „Живи и мъртви“ от Симонов. Също загинал в героичен въздушен бой с немците – постъпка самоотвержена, но неправилна за командир на авиационно съединение.

Орелът на Гьоринг

Наистина, Григорий Кравченко не е съвсем подходящ за моя списък – става генерал твърде късно, вече почти на тридесет.

Както и неговият колега, сражавал се от другата страна на фронта – Дитрих Пелц (1914–2001), най-младият генерал в германския Райх, където, както е известно, званията се давали много пестеливо.

Той – рядък случай – доживява до дълбока старост. (Пелц не е изтребител, каквито всички обожават, а бомбардировач – лоша специалност. Мисля, че всички немски бомбардировачи от Втората световна война горят в ада.)

И все пак, в редовна война от XX век за един кадрови офицер било невъзможно да стане генерал на твърде млада възраст, дори при най-блестящи способности и нечовешки късмет. За такъв възход са по-подходящи гражданските или революционните войни, когато всички традиционни йерархии се рушат и на самия връх се озовават понякога съвсем млади вундеркинди на Марсовото изкуство.

Нашите, отечествените, предполагам, ги знаете всички. Затова ще се огранича с малка портретна галерия – просто за напомняне. (Всички без изключение били герои, ярки личности и военни таланти. Няма да засягаме моралните им качества. Както се казва, „такова било времето“.)

Сергей Лазо (1894–1920)

На 24 години (само 6 години след тази гимназиална снимка) Сергей Лазо командва фронт.

Михаил Тухачевский (1893–1937). Като Лазо - бивш подпоручк. На 25 години – командир на армия.

Иона Якир (1896–1937). На 22 години оглавява значителна войскова група.

Виталий Примаков (1897–1937). На 22 години – камандир на дивизия от „червени казаци“.

Военачалниците на белите били средно по-възрастни от тези на червените, защото в армия, в която се носят пагони, не можеш да прескочиш звездичка – трябва да растеш постепенно. Затова пък генералите им били истински, както си му е редът.

Андрей Шкуро (1887–1947). Получил генералски чин на 31 години. Един от най-добрите кавалеристи през своята епоха. Жалко, че завършил службата си като групенфюрер от СС.

Атаман Григорий Семьонов (1890–1946). Водач на Бялото движение в Далечния изток. Генерал на 28 години.

Друг атаман - Борис Аненков (1889–1927). Доста зловещ тип. Станал генерал на 30 години.

Николай Скоблин (1893–1937?). Най-младият командир на дивизия в Бялата армия, генерал на 27 години. В емиграция, както е известно, бил вербуван от чекистите и им помогнал да отвлекат в Париж ръководителя на Руския общовоински съюз Евгений Милер. Некрасив финал за един боен генерал.

Текстът стана много дълъг, а темата ме увлече. Затова следва продължение: