НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1996 г. / ИКОНОМИКА / УИЛЯМ ВИКРИ

Уилям Викри (William Vickrey)

21 юни 1914 г. - 11 октомври 1996 г.

Икономика (заедно с Джеймс Мирлийс)

(За фундаментални приноси към икономическата теория на стимулите при асиметрична информация)

Уилям Спенсър Викри е канадско-американски икономист, Нобелов лауреат по икономика за 1996 година. Той е един от най-оригиналните микроикономисти на XX век, чиито идеи стават широко известни сравнително късно, въпреки огромното им влияние върху теорията и практиката на икономическата политика.

Роден е на 21 юни 1914 г. във Виктория, Британска Колумбия, Канада, но още от ранните си години живее в Съединените щати. Завършва бакалавърска степен в Йейлския университет, а през 1947 г. защитава докторска степен по икономика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Със същия университет свързва и почти целия си академичен живот, като става професор по икономика и обучава няколко поколения икономисти.

Личността му е описвана като скромна, неконформна и силно ориентирана към реалните обществени проблеми. Той не търси публичност и рядко се стреми към самореклама, което е една от причините признанието за приноса му да дойде сравнително късно. Въпреки това сред колегите си Викри е оценяван като изключително оригинален мислител, който често изпреварва времето си.

Нобеловата награда за икономика за 1996 г. е присъдена съвместно на Уилям Викри и Джеймс Мирлийс „за фундаменталните приноси към икономическата теория на стимулите при асиметрична информация“. В центъра на тяхната работа стои въпросът как да се проектират договори, ценообразуване, аукциони и данъчни системи, когато участниците разполагат с различна информация и част от нея е скрита от останалите.

На по-достъпен език това означава, че Викри изследва как да се създадат такива „правила на играта“ в икономическите и обществените системи, че хората, следвайки собствения си интерес и притежавайки частна информация, да бъдат насърчени да разкриват тази информация честно. Така се постига по-ефективно разпределение на ресурсите и по-добри обществени резултати.

Две основни направления на неговия принос са теорията на аукционите и обществената икономика, включително данъчната политика, ценообразуването в транспорта и борбата с бедността. В теорията на аукционите той търси начини да се организират търгове така, че да се разкрива истинската оценка на участниците за даден ресурс или обект и този ресурс да стига до онзи, който го цени най-много.

Класическият му принос в тази област е така нареченият аукцион на Викри, известен още като търг с втора цена при запечатани оферти (second-price sealed-bid auction). При този тип аукцион всеки участник подава скрита, запечатана оферта, а победител става този, който е предложил най-високата цена. Особеното е, че спечелилият не заплаща своята оферта, а втората по големина оферта, подадена от останалите участници.

Теоретичният резултат, доказан от Викри, е, че в такъв аукцион за всеки участник доминираща стратегия е да предложи своята истинска максимална готовност да плати. Участникът няма стимул нито да надценява, нито да подценява реалната си оценка, тъй като неговото предложение определя само това дали ще спечели, но не и цената, която ще плати. Цената се определя от втората по височина оферта. Това прави честното разкриване на информацията най-изгодно поведение.

Интуитивно, ако някой завиши офертата си над реалната си готовност да плати, рискува, в случай че спечели на база на тази завишена оценка, да плати повече, отколкото стоката или услугата реално „си струва“ за него. Ако пък занижи офертата си, може да изгуби търга, въпреки че е бил готов да плати сума, която би го направила печеливш при реалистично наддаване. Затова най-разумната стратегия е да се обяви истинската максимална цена, която участникът е готов да плати.

Аукционът на Викри е един от първите ясни примери за механизъм, който насърчава т.нар. „truth-telling“ – честно разкриване на частната информация от участниците. Той става ключов градивен елемент в развиващата се по-късно теория на механизъм дизайн, която изучава как да се проектират правила и институции така, че индивидуалните интереси да се насочват към постигане на обществени цели.

Макар че в практиката сравнително малко търгове се организират като „чист“ аукцион на Викри, неговата логика прониква в голям брой реални приложения. Много сложни търгове за радиочестоти, лицензи и концесии, особено в САЩ и Европа от 90-те години на XX век насам, са проектирани с оглед на принципите на Викри за насърчаване на честното разкриване на информация и на ефективното разпределение на ресурсите.

Идеите му за търговете намират продължение и в дизайна на аукционите за онлайн реклама, каквито използват големи дигитални платформи. Често се използват обобщени варианти на аукциона с втора цена, които са теоретично свързани с модела на Викри и се опитват да съчетаят интересите на рекламодателите, платформите и потребителите.

Освен в теорията на аукционите, Викри има значими приноси и в обществената икономика, най-вече в областта на данъчното облагане и публичните финанси. Той изследва как може да се структурира данъчна система, която да бъде едновременно справедлива и ефективна, иначе казано - да не подкопава прекомерно стимулите за труд, предприемачество и иновации.

Викри защитава идеята за прогресивно данъчно облагане – по-високи относителни данъчни ставки за по-високите доходи – като оправдано, стига да бъде внимателно проектирано. Според него е възможно да се постигне баланс, при който обществото да намали неравенствата и бедността, без да се унищожават стимулите да се създава богатство и да се поема предприемачески риск.

В работите си той разглежда и различни варианти за разпределяне на данъчната тежест във времето, като обсъжда идеи за предплатени и отсрочени данъци, с цел по-справедливо разпределение на тежестта между различните етапи от живота и между поколенията. Важен за него е и принципът данъците и таксите да отразяват социалните маргинални разходи, които отделният човек налага на останалите – идея, която го свързва пряко с въпросите на транспорта и задръстванията.

Едно от най-практическите и напредничави приложения на идеите на Викри е свързано с транспорта, градската мобилност и проблема със задръстванията. Той анализира как претоварването на пътната мрежа и обществения транспорт в часовете пик води до значителни загуби на време и ресурси за всички участници, тъй като всеки допълнителен автомобил или пътник увеличава забавянето на останалите.

Този ефект е класически пример за негативна външна икономия – разход, който отделният участник налага на останалите, без да го заплаща. Решението, което предлага Викри, е въвеждането на променливи пътни такси и тарифи за използване на транспортната инфраструктура в зависимост от натоварването – концепция, известна като „congestion pricing“. В час пик таксите са по-високи, а в по-слабо натоварените часове – по-ниски или липсват.

Целта на подобна система е да насърчи част от хората да променят времето на пътуването си, да изберат алтернативни маршрути или други видове транспорт и по този начин да се намали общото натоварване. В резултат обществото като цяло печели от по-малко задръствания, по-кратко време за пътуване, по-ниско замърсяване и по-ефективно използване на инфраструктурата.

В наши дни идеите на Викри за „congestion pricing“ са приложени в редица големи градове по света. Лондон, Сингапур и Стокхолм са сред най-известните примери за въвеждане на такси за навлизане в натоварени централни зони, с цел да се ограничи автомобилният трафик и да се подобри качеството на градската среда. Тези политики често се посочват като практически израз на теоретичните разработки на Викри.

В по-широк план Викри се интересува и от проблемите на бедността, безработицата и социалните програми. Той критикува идеята, че пазарът сам по себе си може да реши всички обществени проблеми, и защитава активната роля на държавата за намаляването на бедността, осигуряването на почти пълна заетост и гарантирането на достъп до основни обществени услуги като образование и здравеопазване.

Според него високата безработица в развитите икономики често е резултат от неправилна макроикономическа и фискална политика, а не неизбежно състояние на пазара. Той застава зад идеята, че е възможна по-активна икономическа политика, която да поддържа по-висока заетост, без да предизвиква разрушителни инфлационни процеси, ако се прилагат интелигентно проектирани данъчни и разходни мерки.

Стилът на мислене на Уилям Викри се отличава с комбинация от математическа строгост и силно практическа насоченост. Той разработва изключително прецизни теоретични модели, но ги прилага към реални проблеми: как да се организират търгове и държавни поръчки, как да се изгражда ефективна данъчна система, как да се финансира и управлява транспортната инфраструктура, как да се намали бедността и социалната изолация.

Неговите идеи оказват силно влияние върху развиващата се теория на механизъм дизайн и върху теорията на договорите. По-късни Нобелови лауреати като Леонид Хървиц, Ерик Маскин и Роджър Майърсън стъпват върху основите, поставени от Викри, за да развият по-общи модели на това как да се проектират институции и пазари в условия на асиметрична информация и стратегическо поведение.

Академичното наследство на Викри обхваща теорията на аукционите, обществените финанси, транспорта, данъчната политика и по-широките въпроси на икономиката на благосъстоянието. Макар да не е бил сред най-популярните имена в публичното пространство, неговото влияние се усеща в редица съвременни политики и институционални решения, които оформят ежедневието на милиони хора по света.

Трагичен и символичен момент в биографията му е фактът, че Викри умира само три дни след обявяването му за Нобелов лауреат – на 11 октомври 1996 г. Решението за присъждането на наградата вече е взето и обявено на 8 октомври, поради което тя не е анулирана, въпреки че по принцип Нобеловите награди не се присъждат посмъртно. Така признанието за неговата работа идва буквално в последните дни от живота му.

Днес Уилям Викри е ценен както от теоретиците, така и от практиците на икономическата политика. Неговата работа показва, че внимателният дизайн на правилата – на аукционите, данъчните системи, транспортните такси и социалните програми – може да превърне индивидуалния интерес и частната информация в двигател на по-голяма обществена ефективност и справедливост. В свят, в който информацията е все по-важен ресурс, идеите на Викри остават изключително актуални.

Съставил: GPT-5.1

Редактор: Павел Николов