БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ

Евангелието от Матей е една от любимите книги на християните в древността. До голяма степен това било така, защото се приписвало на един от учениците на Исус, митаря (бирника) Матей, посочен като последовател на Исус в евангелието от Матей (9:9–13). Съвременните учени обаче не са съгласни често с тази гледна точка. Ако прочетете въпросният откъс, ще разберете причината: нищо не подсказва, че авторът говори за себе си (той разказва за „призоваването на Матей“ в трето лице, а не в първо като преживял това лично). Освен това, в откъса митарят Матей е описан като палестински евреин, който през 20-те години на I век бил вече възрастен; който и да е написал това Евангелие, трябва да е бил гръцкоговорящ християнин, живял в много по-късни времена. Както вече знаем, обикновено се смята, че това Евангелие е написано около 50 години след смъртта на Исус, приблизително между 80 и 85 г. Знаем също, че авторът му е разполагал с няколко източника на информация: Марк, Q и М (като последният най-вероятно е бил комбинация от писмени и устни източници).

Началото на евангелието от Матей

Тъй като древните биографии дават често тона на повествованието в началните епизоди, трябва първо да изясним как започва евангелието от Матей. Както и в случая с Марк, първият ред е изключително важен: „Родословие на Исус Христос, Син Давидов, Син Авраамов“. Матей посочва веднага по какъв точно начин ще описва Исус. Той ще наблегне на това, че Исус е юдейският Месия. Естествено, Месията трябвало да бъде потомък на Давид. И Матей подчертава, че това е именно така. Защо тогава споменава, че Исус е потомък и на Авраам? Защото Авраам бил баща на всички юдеи. Марк, разбира се, също описвал Исус като юдейския Месия. Произходът на Исус обаче е много по-значим в евангелието от Матей, което се смята за най-„еврейското“ от четирите евангелия.

Веднага след този ред Матей (за разлика от Марк) описва родословието на Исус, като започва от Авраам и продължава с тези, които идват след него: Авраам роди Исаак, Исаак роди Яков и така до Матан, бащата на Яков, бащата на Йосиф, „мъжа на Мария, от която се роди Исус, наречен Христос“ (1:15–16). По този начин родословието на Исус се проследява от Авраам до Йосиф, „бащата“ на Исус. Но точно в това е проблемът, защото Йосиф не е всъщност баща на Исус. Защо? Защото в това евангелие майката на Исус, Мария, се смята за девица. В евангелието от Марк не е написано нищо по този въпрос. При Матей обаче Мария зачева детето си от Светия Дух (1:18), без да е имала физическа близост със съпруга си Йосиф. Оттук възникват множество различни въпроси. Най-напред, защо Матей проследява родословието на Христос чак до Йосиф, ако Исус няма всъщност никакво отношение към родословието на Йосиф?

Да се отговори на този въпрос не е лесно, но една от основните причини за посочването на това родословие е съвсем ясна: авторът искал да покаже близостта на Исус до народа на Израил чак до бащата на всички юдеи, Авраам. Това се вижда добре от най-интересния ред, описващ родословието, в самия край на изброяването, в който се казва, че родословието на Исус се дели ясно на три части по четиринадесет поколения: „И така, всички родове от Авраама до Давида са четиринадесет рода; и от Давида до преселението във Вавилон са четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа са четиринадесет рода“ (1:17). Това е нещо удивително: четиринадесет, четиринадесет и четиринадесет. Сякаш на всеки четиринадесет поколения в Израил се случвало нещо наистина важно: най-великият владетел на Израил (Давид); най-ужасната катастрофа на Израил (Вавилонският плен); и най-важната личност на Израил (Месията).

Матей искал несъмнено да представи това като свое учение. За него Исус е този, на когото е съдено да стане Месия. Но важна ли е цифрата четиринадесет за посоченото от Матей родословие? Читателите са намерили две решения на този въпрос. От една страна, ако седем е съвършено число в Библията, четиринадесет трябва да е двойно съвършено. По този начин родословието е наистина идеално. От друга страна, ако напишете името Давид на иврит и съберете числовите стойности на буквите, се получава четиринадесет! По този начин Исус е истински потомък на Давид.

Проблемът с последователността четиринадесет – четиринадесет – четиринадесет се крие в самото родословие. Ако сравним веригата от бащи и синове, посочена в това евангелие, с генеалогичната верига в първата книга „Летописи“ (основен източник за родословието, написано от Матей), става ясно, че Матей е пропуснал няколко имена. В евангелието от Матей (1:8) Йорам е представен като баща на Озия (Азария в Еврейското писание); но в първата книга „Летописи“ (3:10–12) той е прапрадядо на Озия. Защо Матей не е посочил останалите имена? Защото, ако ги беше включил, нямаше да има вече теория за четиринадесетте поколения и родословното дърво на Исус нямаше да изглежда вече идеално. Можете също така да забележите (просто като преброите), че последната група поколения се състои само от тринадесет души. Матей е съставил това родословно дърво не с цел да даде точен исторически списък на предците на Исус (нито един от тях всъщност не е Негов предтеча, защото Исус не бил кръвен роднина на Йосиф), а за да подчертае, че Исус е бил юдеин и потомък на великия юдейски цар и на бащата на всички юдеи.

Раждането на Месията

В главите 1-2 на своето евангелие Матей продължава да акцентира върху юдейския произход на Исус, като разказва за Неговото раждане, за което не е писано в източника на Матей – евангелието от Марк. Този епизод е интересен по много причини. Първо, всичко, което се случва, съответства на Божия замисъл. Мария заченала именно от Светия Дух, а не от Йосиф. Това е изпълнение на пророчество от Писанието: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син“ (Исая, 7:14). Исус се ражда във Витлеем, защото така е предсказано в Писанието (Матей, 2:5-6). И, съгласно друго пророчество, семейството бяга в Египет, за да избегне жестокостта на Ирод (2:14). Ирод заповядва да бъдат избити невинните деца, родени във Витлеем (2:18). И после семейството отива да живее в Назарет (2:23).

Идеята, че всичко, което се случва с Исус, изпълнява пророчества от Писанието, се проследява в цялото евангелие от Матей. В единадесет случая (включително вече споменатите) Матей пише, че събитията около Исус са се случили, за да се сбъдне „реченото от пророка“. В някои случаи е лесно да се разбере какво има предвид Матей: пророкът е предсказал нещо за бъдещия Спасител (например това, че ще се роди във Витлеем) и точно това се случва с Исус. В други случаи споменаването за изпълнено някакво пророчество не е толкова директно: когато Исус прави нещо, което не е предсказано, но допълва събитие, описано в Стария Завет. Научаваме например, че Йосиф отива със семейството си в Египет, за да избегне това, което ще направи Ирод съгласно предсказанието на Осия (11:1): „Повиках Сина Си да дойде от Египет“. След прочита на книгата на пророк Осия става ясно, че там няма предсказания за събития, които трябва да се случат с Месията; там се говори за Изхода, когато Бог избавил своя „син“, Израил, от робството. Въпреки това, от гледна точка на Матей, това събитие е допълнено от Исус: както Бог спасил някога Своя народ от робството чрез Моисей, така го спасява и сега по един много по-значим начин, като го очиства от греховете чрез Исус.

Разбирането на тези препратки към пророчества от втория вид е важно за разбирането на много аспекти в първите глави на евангелието. Помислете в общи линии за следните събития и се запитайте какво отношение биха могли да имат към един евреин от I век, който познава добре Писанието. В еврейско семейство се ражда по чудо момче, но жесток тиранин се кани да го убие. Отново по чудо момчето се спасява от тази участ в Египет. След това напуска Египет и преминава като голям мъж през вода (кръщаване). Той отива в пустинята, където е подложен дълго време на изпитания. След това се изкачва на един хълм, където обяснява Божия закон на онези, които са Го последвали.

Звучи ли ви познато? Ако сте чели Еврейското писание толкова внимателно, колкото Матей, това ви е познато. Матей е променил тези истории така, че да покаже живота на Исус като изпълнение на пророчествата за Моисей в „Изход“ (гл. 1–20); образът на Ирод напомня за египетския фараон, кръщенето символизира преминаването през Червено море, 40-те дни на изпитания символизират 40-те години в пустинята; проповедта на хълма (използвам думата хълм, защото 300 метра надморска височина едва ли могат да се нарекат планина – бел. П. Н.) напомня за Мойсеевия закон, произнесен на планината Синай.

Подобни аналогии липсват в източника на Матей, евангелието от Марк, и сочат нещо важно във възприемането на Исусовия образ от Матей. Той е съгласен, разбира се, с Марк, че Исус е страдащ Божи Син, Месия. Но според гледната точка на Матей, Исус е и новият Моисей, дошъл да спаси народа си от робството на греха (1:21) и да му даде нов Закон – своето учение, което е представено като истинско тълкуване на Мойсеевия закон.

Още една история от разказа на Матей е важна за разбирането на образа на Исус. Една от най-интересните истории в Новия Завет – намираща се само у Матей – е разказът за мъдреците (влъхвите), които идват да поздравят Исус след Неговото раждане (2:1–12). Влъхвите идват от изток, следвайки една звезда, която ги води до родното място на юдейския цар. В евангелието не се казва защо някой от друга страна би се интересувал от поклонение пред юдейския цар; казва се само, че ги водела звезда. Тя спира над Йерусалим и мъдреците влизат в града, за да уточнят информацията за предсказаното раждане на царя. Думите им достигат до Ирод, който е всъщност цар на Юдея. Той извиква учени, специалисти по Еврейското писание, и те му казват, че бъдещият цар трябва да се роди във Витлеем. Ирод казва това на влъхвите и, о чудо, звездата се появява отново, води ги до Витлеем и се спира над дома, в който се намира младенецът. Мъдреците влизат, приветстват детето, след което си тръгват – по друг път, за да не кажат на Ирод къде точно се намира детето, защото видели в съня си, че Ирод ще Го убие, виждайки вероятно в Него бъдещ претендент за своя трон.

И така, за какво е всъщност тази история? Отговорът е в това кой знаел за родното място на детето и кой дошъл да Му се поклони. Юдейските учени казват на Ирод, че детето ще се роди във Витлеем. Колкото и да е странно, те не възнамеряват да го посетят, въпреки че знаят за пророчеството. При него идват езичници от друга страна, които не разбират Писанията. Историята сякаш предвещава това, което ще се случи по-късно: Исус ще бъде отхвърлен от водачите на своя народ (политици и учени), но ще Го последват други хора.

Исус, евреите и Законът на Мойсей

Матей пропуска годините от живота на Исус между детството и зрелостта и преминава към по-важно събитие – появата Му пред Йоан Кръстител. Има няколко интересни разлики между описанието на кръщаването у Марк и у Матей. Първо, в евангелието от Матей фарисеите и садукеите, юдейските духовни водачи, искат да се кръстят за покаяние. Йоан ги прогонва, наричайки ги „рожби на ехидна“ (3:7). Не много ласкаво определение за религиозния елит. Йоан казва, че водят неправеден живот и няма да ги кръсти, докато не започнат да живеят така, както повелява Господ.

Друга разлика е, че първоначално Йоан отказва да кръсти Исус, но не защото Той е твърде грешен (както в случая с юдейските водачи), а защото е твърде добър. Когато Исус го моли да Го кръсти, Йоан казва, че той е този, който трябва да иска кръщаване от Исус. Исус обаче настоява и Йоан извършва обреда на кръщаването. В това евангелие няма неяснота по въпроса кой е по-велик от двамата: без съмнение това е Исус, както признават и Йоан, и всички останали. В това евангелие, когато от небето се чува глас, наричащ Исус Божи Син, той е чут не само от Исус, както е написано у Марк, но и от всички (вместо да каже „Ти си Моят Син“, гласът казва „Този е Моят възлюбен Син“ (гл. 3:17). Епизодът загатва за още една ключова разлика спрямо Марк. В това евангелие хората не проявяват невежество относно това кой е Исус. Хората разбират, осъзнават и признават. Изключение правят юдейските водачи, които са представени като непокорни и бездушни.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Златното нравствено правило Най-известната формулировка на златното правило е „отнасяй се с хората така, както искаш те да се отнасят с тебе“. Мнозина смятат, че Исус е първият, който предложил тази етична норма, но всъщност тя била вече предложена в различни форми от различни древни философи. Повечето формулировки изразявали негативно твърдение (какво не трябва да се прави), а не позитивно. Това правило се среща например у древните гърци, живели няколко века преди Исус. Един от героите, описани от гръцкия историк Херодот (V в. пр.н.е.), казва: „Самият аз в никакъв случай няма да направя това, което порицавам у ближния си“; а гръцкият оратор Изократ (IV в. пр.н.е.) казва: „Отнасяй се към другите така, както би искал те да се отнасят към теб“. Правилото се среща и в източната култура, като най-известен е изразът на Конфуций: „Не прави на другите това, което не желаеш за себе си“. Към момента на раждането на Исус златното правило било използвано (с различни формулировки) в няколко еврейски ръкописа. Например в апокрифната книга „Товит“ може да се намери следният ред: „Каквото е омразно за тебе, не го прави на никого“; а в древноюдейска интерпретация на книгата „Левит“ има следните думи: „Не прави на ближния си това, което е омразно за тебе“. Най-известната сред юдеите интерпретация на златното правило принадлежи вероятно на най-почитания равин от времето на Исус, известния учител Хилел. Един езичник се обърнал към равина и обещал да приеме юдаизма, ако Хилел успее да му преразкаже цялата Тора, докато стои на един крак. Неговият лаконичен отговор бил удивително подобен на казаното от Исус в евангелието от Матей (7:12): „Не прави на другия това, което не искаш да направят на тебе. Това е цялата Тора, а всичко останало е коментар. Сега иди и я изучи“. Просто казано, по онова време Исус не бил единственият учител, който говорел за златното правило, нито единственият, който смятал, че целият смисъл на Мойсеевия закон може да бъде обобщен със заповедта „Обичай ближния си“.

Повествователният ред на Матей прилича до голяма степен на повествователния ред на Марк: Йоан кръщава Исус, след това дяволът Го изкушава в пустинята, после Исус отива в Галилея и започва да проповядва за Божието царство (тук наречено Небесно царство), събира ученици и върши чудеса. Основната разлика е в проповедите на Иисус. В евангелието от Матей Той проповядва много повече, отколкото в това от Марк: до голяма степен защото в допълнение към информацията, взета от Марк, Матей използвал и информация от Q, синоптичният източник Quelle, съдържащ изречения на Иисус. Забележително е, че Матей разделил пространните проповеди на Исус на пет части, започвайки от Проповедта на хълма в главите 5–7 (останалите части са: наставления към апостолите в гл. 10; притчи за Небесното царство в гл. 13; другите Му проповеди за Царството и църквата в гл. 18; изобличаването на книжниците и фарисеите в гл. 23–27). Някои учени предполагат, че Матей е разделил изказванията на Исус на пет части, за да го сравни още веднъж с Моисей, защото Законът на Моисей се състои от пет книги, Петокнижието.

Така или иначе, няма по-известен откъс в евангелието от Матей от първата част на изказванията, които Исус прави – Проповедта на хълма. В известен смисъл тази проповед е за живота в Небесното царство. Исус започва Своята проповед с Блаженствата – отправени към онези, които са принудени да търпят лишения сега, но ще бъдат възнаградени в бъдещото Царство. Бедните духом, гладните и жадните за правда, плачещите, гонените заради правдата, кротките, миротворците, милостивите – всички те ще бъдат блажени в идващото Царство.

Как тогава да влезем в това идващо Царство? За много читатели отговорът на Исус може да се окаже изненада: трябва да се спазва Законът по-стриктно от книжниците и от фарисеите. В това се състои и смисълът на ключовия откъс (5:17–20): Исус заявява решително, че не е дошъл да „наруши Закона или пророците“ (въпреки че много християни дълги години смятали точно така, а може би дори и християните по времето на Матей); Той дошъл, за да ги „изпълни“. Нищо от Закона няма да изчезне, докато не бъде изпълнено. Нещо повече, само онези ще бъдат наречени „велики“ в Царството небесно, които изпълнят всички предписания на Закона и научат и другите на това. В евангелието от Матей Исус не се противопоставя на Мойсеевия закон. Той го изпълнява чрез Своето раждане, живот и смърт и изисква от последователите Си да спазват Закона дори по-старателно от юдейските духовни водачи.

Исус продължава да обяснява как трябва да се „изпълнява Законът“ по-добре от книжниците и фарисеите. За това се говори в следващия откъс, известен като „антитезите“ (5:21–48). Антитеза означава противопоставяне. В шестте антитези от Проповедта на хълма Исус цитира юдейските закони, след което дава свое тълкуване, като изтъква кое е „за“ и кое „против“. В тези антитези Исус не отхвърля Закона. Той не казва например: „Законът гласи: „Не убивай“, но Аз ви казвам да убивате!“. Точно обратното, Исус обявява самия закон, след което посочва, че не е достатъчно да се следва само буквата на Закона; трябва да се разбира самото му предназначение. Законът „Не убивай“ е написан, за да укрепи мира и хармонията в обществото. Затова последователите на Исус трябва не просто да не убиват, а дори да не се гневят един на друг. Законът за прелюбодеянието не забранява просто да посягаш на чужд съпруг/съпруга – дори мислите за това са недопустими. Законът, който гласи „Око за око, зъб за зъб“, е замислен като закон за милосърдие: ако някой ти избие зъб, не трябва да му отмъщаваш, като му отсичаш главата. Наказанието трябва да съответства на престъплението. Но Исус довежда този закон за милосърдието до крайност: трябва фактически да подложиш и другата си буза.

Без да освобождава Своите последователи от необходимостта да следват Мойсеевия закон, Исус изисква от тях по-стриктно спазване на Закона, отколкото предполага буквалният му прочит. Години наред много християни, четейки евангелието от Матей, се питали дали Исус е говорил всичко това сериозно. Наистина ли на човека не е позволено да изпитва гняв, да желае някого, когото харесва, или да се защитава? Някои читатели предполагали, че Исус искал да направи Закона неизпълним, за да могат хората да осъзнаят, че не той носи избавление. Всъщност в текста няма и намек, че Исус не е говорил сериозно или че е смятал Закона в своята интерпретация за неизпълним. Матей искал да подчертае важността на Закона, а не да му се противопоставя или да го отменя.

В същото време Матей не дава просто подробен списък какво може и какво не може да прави онзи, който иска да влезе в Царството небесно. Друг ключов откъс в неговото евангелие е 22:35-40, където един богослов („законник“ – познавач на юдейския Закон) пита Исус коя е най-важната заповед. Исус му казва, че най-важната заповед може да бъде намерена във „Второзаконие“ (6:5) – да обичаш Господа с цялата си душа. А втората важна заповед може да се прочете в книгата „Левит“ (19:18) – да обичаш ближния си като себе си. Така, от гледна точка на Исус, ако следвате тези две заповеди, вие изпълнявате всички Божии изисквания, защото „на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (22:40).

Исус, евреите, юдейските водачи и юдейският народ

И така, евангелието от Матей е „най-юдейското“ евангелие. С други думи, дълго време образът на Исус бил за много читатели „антиюдейски“. Този „антиюдейски“ образ олицетворява противопоставянето на онзи юдаизъм, който съществувал по времето на Матей и бил изповядван главно от водачите на израилския народ. Както знаем от историите за влъхвите и за кръщаването на Исус, Матей ги осъжда, защото знаели Божията воля, но не правели нищо. Това осъждане достига своя апогей в главите 21–23 (още един откъс, който липсва у Марк). Духовните водачи на Йерусалим се противопоставят на Исус и Той ги напада в отговор с критика. Юдейските водачи са като онзи, който говори правилните неща, но отказва да направи каквото и да било (21:28–32); затова най-презираните грешници – бирниците и блудниците – ще влязат в Царството небесно преди тях. След това Той разказва притчи, които осъждат израилските водачи, като отбелязва, че Бог ще присъства на съда над тях и дори ще разруши техния град (21:33–44; 22:1–14).

Саркастичното порицание достига своята кулминация в глава 23, която съдържа седем „горко вам“, отправени към книжниците и фарисеите. Тях ги интересуват само похвалата и възхищението, а не праведните дела; те са лицемери, слепи водачи, които се вълнуват от дреболии, вместо да мислят за това, което е наистина важно; те са варосани гробници, красиви отвън, но пълни с гнилоч и порочност отвътре; змийско поколение, убийци на праведните Божии пророци, лъжливи водачи, проливащи невинна кръв.

Но не само те са подложени на осъждане. В един от най-запомнящите се епизоди в евангелието, когато Исус е изправен на съд, римският прокуратор Понтий Пилат го признава за виновен и си измива ръцете след процеса срещу Него. Пилат казва на тълпата, че вече е „чист от кръвта на Този праведник“, след което тълпата (не само юдейските водачи, но и всички юдеи) отговаря с думите: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни“ (27:25). В тази сцена Матей изобразява юдеите като признаващи своята отговорност за смъртта на Исус и прехвърлящи тази отговорност на своите потомци. Въпросната реплика била използвана векове наред с антисемитски уклон от по-късните християни, обвиняващи евреите за смъртта на Христос, сякаш са могли да променят нещо.

Евангелието от Матей завършва, разбира се, със съда, разпъването, погребението и възкресението на Исус. За разлика от евангелието от Марк, в този вариант Исус се явява пред учениците Си след смъртта, говори с тях и им дава последни наставления – да тръгнат да търсят нови ученици не само сред юдеите, но и сред „всички народи“, иначе казано – и сред езичниците. Според Матей тези новопокръстени ще бъдат хора, които вярват в Исус, способни да го разберат като юдейски Месия, изпратен от юдейския Бог на юдейския народ в изпълнение на юдейския Закон. Исус и религията, която проповядвал, били по същността си юдейски. Онези, които искат да следват Исус, не трябва да се отказват от Мойсеевия закон. Те трябва да следват този Закон – дори по-строго от юдейските водачи. Онези, които постъпват така, „ще се нарекат велики в Небесното царство“.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Бил ли е Матей евреин? Някои учени се съмняват, че Матей е бил евреин, въпреки че неговото евангелие акцентира върху принадлежността на Исус към еврейския народ. По-интригуващите доказателства, които се споменават понякога, включват тълкуването от Матей на откъси, взети от Еврейското писание, по-специално от книгата „Захария“ (9:9), цитирана в евангелието от Матей (21:5): „Ето, твоят Цар идва при тебе, кротък и възседнал на ослица и на осле, рожба на ослица.“ Ако изучите Танах, ще разпознаете литературната форма на този откъс. Авторът на книгата „Захария“ пише в поетична форма и използва в случая „синонимен паралелизъм“, при който вторият ред повтаря съдържанието на първия, но с други думи. В този случай има паралелизъм между „ослица“ в първия ред и „осле, рожба на ослица“ във втория. Матей обаче или не е разбрал паралелизма, или го е разбрал поне по много необичаен начин. Явно е мислел, че пророкът говори за две различни животни – едното ослица, а другото – осле. Затова, когато Исус се готви да влезе в Йерусалим, Неговите последователи Му довеждат две животни, с които Той пътува към града (21:5–7; ср. с Марк, 11:7). Някои учени привеждат довода, че нито един образован евреин не би могъл да допусне подобна грешка при прочита на откъса от Захария (заслужава да се отбележи, че никой от другите евангелисти не е направил такава грешка) и следователно авторът не може да е бил евреин. Междувременно повечето други учени не са убедени от този аргумент – отчасти защото са известни и други образовани автори, както от древността, така и от съвремието, които са допускали грешки при четене. Сред тях има и древни юдейски тълкуватели на техните Юдейски писания, чиито интерпретации са не по-малко странни от тази на Захария в евангелието от Матей (плюс някои по-късни тълкувания, според които Захария говори за две животни). На тези основания въпросът за националната принадлежност на Матей трябва поне да остане отворен.

(Следва)