ПРЕВОД ОТ РУСКИ: Gemini 3 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
АНОТАЦИЯ
Всички знаят, че ако се отреже вековно дърво, ще се видят неговите пръстени. Всеки кръг е година живот, по която може да се разбере кога дървото е боледувало, кога е имало суша... Тази книга прилича на такова дърво. В нея е отразен столетен период от живота на руската литература. Година след година, глава след глава. Литературата се променяла заедно с хората, ходът на историята се отразявал върху мислите и чувствата, изливал се на хартия и с времето се превръщал също в история. Двадесети век бил изпълнен с трусове, които се отразили като в огледало в творчеството на писатели и поети. Дмитрий Биков е свършил уникална работа. В проекта „Сто лекции по `Дожд`“, които лекции са легнали в основата на тази книга, той разказва за сто години на руската литература. Ако започнете от първата глава и продължите напред, пред вас ще се разкрие удивителният и прекрасен, често жесток и пълен с потресения двадесети век. Революцията, колективизацията, двете световни войни, периодът на застоя, „размразяването“, перестройката. С какво е живял и дишал двадесети век ще намерите в тази книга.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Работейки по този проект, Дмитрий осъществи невероятно сложна и интересна работа. Той погледна на Русия от XX век през очите на хората, които не само са живели в нея, но и са писали за нея. Всяка лекция е мънисто, нанизано на нишката на историята. Ако започнете отначало и се движите напред година след година, глава след глава, пред вас ще се разгърне удивителна картина! Отделните части ще се подредят в мозайка благодарение на чудноватата способност на Дмитрий да вижда картината в цялост, да изостря вниманието върху детайлите и да анализира не само литературното произведение, но и епохата, в която е живял и творил един или друг писател. Тази книга е невероятно приключение с дълбоко потапяне във вълшебния и трагичен свят на руската литература, през който Дмитрий сякаш води читателя за ръка.
Александра Яковлева, редактор на проекта „СТО ЛЕКЦИИ с Дмитрий Биков“ по телевизионния канал „ДОЖД“
ОТ АВТОРА
Веднъж редакторката от телевизионния канал „Дожд“ Александра Яковлева каза:
– Никой няма и да си спомни, че правих този цикъл заедно с вас. Споменете ме поне в предисловието.
Мисля, че целият този предговор трябва да бъде едно голямо посвещение на Саша Яковлева и благодарност към нея. Когато отидох веднъж на гости в телевизионния канал „Дожд“, неговата създателка Наташа Синдеева ме попита какви предавания бих могъл да водя и аз измислих „Сто години – сто книги“. Вземат се стоте най-важни, от моя гледна точка, руски книги на XX век и се разказва за всяка накратко.
Тогава никой не вярваше, че ще стартираме този цикъл и ще го докараме дори до средата. Аз се занимавах с него, честно казано, само защото това ми даваше възможност да виждам периодично Саша Яковлева и да обядвам с нея в същия този „Дожд“. Да записваш лекции в присъствието на Саша Яковлева е голямо удоволствие. Тя умее да гледа и да слуша някак си така, че на тебе дори ти се струва, че не живееш напразно и правиш всичко това също не напразно.
Повечето цитати в тези лекции – освен в съвсем важните случаи – са по памет, защото ме беше срам пред Саша Яковлева да ровя в айфона и да чета откъси от чужди текстове. Нека има неточности, все пак не е дисертация, слава богу. И изобщо, при редактирането на този текст се постарахме да не заглаждаме прекалено пряката реч, за да запазим непосредствеността и да ви дарим с ефекта на присъствието.
Изборът на книгите е субективен. Изборът на телевизионния канал „Дожд“ за партньор от страна на автора също е субективен – но никой друг не ме покани за такъв проект, а на „Дожд“ съм благодарен. Изобщо, правих всичко това не заради народната просвета или пък за пари (за пари е особено смешно), а за удоволствието, което получавах не само по време на записите, но и по време на обедите със Саша Яковлева. И снимката тук трябваше да е не моята, а нейната. Щеше да е много по-естетично.
Но засега ще трябва да си я представяте задочно. На какво прилича Саша Яковлева? На десетокласничка, с която сме победили току-що на олимпиадата по литература, да речем, през 1983 година. Допреди малко сме били съперници, но ето че сме си поделили първите места и аз я изпращам към дома ѝ през есенен парк, под лъчите на вечерно слънце. Или, ако предпочитате, тя прилича – тоест на мене ми прилича – на соната номер 8 от Бетовен, по-известна като „Патетична“. Ето, третата ѝ част е точно за Саша Яковлева.
Така че всички тези лекции са за любовта, макар и платонична, каквато е и любовта към руската литература
Дмитрий Биков
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.