БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ

Сега ще разкажа за четирима не просто млади, а съвсем млади генерали, с още неизсъхнало мляко по устните. Ще вървя от най-големия към най-малкия.

За първия сте чели или сте чували със сигурност. Това е граф Александр Кутайсов (1784–1812), син на скандално известния Иван Кутайсов – турчин, който попаднал на десет години в руски плен и си намерил топло място при своенравния престолонаследник Павел: започнал като бръснар, а завършил като „негово сиятелство“ и пръв фаворит. Благодарение на таткото, Александр станал полковник на 15 години, така че няма защо да се чудим на ранния му генералски чин. На 22 години бил вече „превъзходителство“.

Мустаците, изглежда, не са пораснали съвсем

Въпреки този непочтен старт в кариерата, Кутайсов се оказал отличен генерал, при това не само практик, но и теоретик: разработил концепция за бойното използване на полевата артилерия. Загинал при Бородино, в ръкопашната схватка на батареята на Раевский. Съдейки по това, че дори не открили (или не разпознали) тялото му, трябва да се е бил в най-голямото меле.

Още по-красиво загинал филипинският национален герой Грегорио дел Пилар (1875–1899), участник в освободителните войни първо с испанците, а след това с американците.

Станал генерал на 21 години

Той командвал малък отряд бунтовници в битката при прохода Тирад, прикривайки отстъплението на цялата армия от настъпващите американци. Държал позицията цял ден, от сутринта до вечерта. Наричат това сражение „Филипинските Термопили“. Дел Пилар разполагал само с 60 бойци, от които загинали 52-ма, включително командирът. Американците загубили 12 души убити и ранени и ако си мислите, че това е малко, грешите. Като се има предвид разликата във въоръжението и подготовката, това бил голям успех за филипинците. Най-важното обаче е това, че дел Пилар изпълнил поставената задача и спасил армията. Тогавашните политически некоректни янки, които се отнасяли към местните бунтовници като към „нечовеци“, били впечатлени и поставили на гроба на героя табела с надпис: „Офицер и джентълмен“.

Сребърен медалист в състезанието по „генералски спринт“ е един американец с измамливото украинско име Галуша Пенипакър (1844–1916), който заслужил генералските пагони на двадесетгодишна възраст. Иначе казано - в днешна Америка дори няма да му продадат алкохол, а ще му кажат: „Първо порасни, момче“. А по онова време генералът все още нямал право да гласува на президентски избори.

Галуша получил високия си чин, може да се каже, чрез измама. В кръвопролитното сражение при форт Фишър през януари 1865 година той повел полк северняци в атака и бил ранен смъртоносно. Командващият обещал на младия полковник генералски чин, очевидно предполагайки, че почестта ще бъде посмъртна. Но младостта е хубаво нещо. На младежа сигурно му се искало много да се поперчи с генералска униформа. Той се борил за живота си в болницата цели десет месеца – и победил. Измамил смъртта. Пременил се, снимал се. Раняването обаче се оказало все пак летално, само че със забавено действие. След повече от петдесет години раната се отворила и старият генерал от запаса починал от кръвоизлив.

Съвсем момче, но позата и изражението на лицето са несъмнено генералски

И накрая абсолютният рекордьор, деветнадесетгодишният френски генерал Еме дьо Боаги (1776–1839).

От петнадесетгодишна възраст учяствял в контрареволюционното движение на шуаните в Бретан и след четири години получил от краля генералски чин. Заради полудетската му възраст наричали дьо Боаги le Petit Général – Малкият генерал. Той се отличавал не само с храброст (храбри имало много), но и с феноменална устойчивост. Участвал в две шуански въстания и двата пъти прекратявал борбата последен, когато всички останали военачалници са сложили вече оръжие или са избягали зад граница.

Още една привлекателна черта на Малкия генерал била тази, че спазвал правилата на войната: не убивал пленници, не закачал мирните жители, не взимал заложници. Затова след двете поражения, през 1796 и 1800 г., бил оставен на свобода – рядка за революционните власти галантност. В наполеоновите времена, когато цяла Франция обожавала Великия човек, на все още много младия дьо Боаги предлагали няколко пъти да стане генерал на империята, но той отказвал, запазвайки вярността си към своя злочест, никому ненужен крал.

Малкият генерал можел много пъти да загине в бой, в зората на своя живот, но съдбата го пожалила. Той спрял да воюва рано и преживял целия си останал живот със своето семейство. Починал от солидна старческа болест – подагра.

В заключение ще кажа, че лично на мене ми харесва, когато във всички армии генералите са стари. Това означава, че всичко е повече или по-малко спокойно, не е имало отдавна война и скоро няма да има.

(Следва)