„Tancuj, tancuj, vykrúcaj“

Тук някога се намираше игралната площадка на моята детска градина, тези дървета не съществуваха, в дъното имаше една огромна липа, а на площадката - пясъчници, люлки и пързалки.

Голямо тичане, голямо викане падаше, енергия имахме, колкото да задвижим всичките турбини една атомна електроцентрала, а когато все пак умората ни поналегнеше, се отдавахме на по-спокойни деяния - разваляхме например пясъчните фигурки, които момичетата си правеха, те писваха до небесата, а учителките ни наказваха до стената на училището (виждате я тази „стена на плача“ зад гърба ми на снимката) или се сбивахме заради някоя дървена пушка (не стигаха за всички) и пак ни изправяха до стената.

От тогава още ми се е забило в паметта едно стихче, което момичетата (когато не правеха пясъчни фигурки и не пищяха до небесата) пееха, хванати за ръце и въртейки се в кръг:

„Търльо, мърльо, писанче, писанче -

със червено герданче, герданче,

сините му очички, очички,

светят като звездички, звездички“.

По това време литературознанието не ме беше увредило, а и по-късно не можа да ме увреди, с идиотската формулировка, че литературата е отражение на действителността, така че и тогава не виждах, и сега не виждам нищо чудно в това „писанче“, което е „търльо, мърльо“, носи червено герданче и има бездънно сини очи - просто едно същество от литературния свят, много симпатично и на космическо разстояние от нашата мързелива котка на село.

По-очарователна от „писанчето“ обаче беше мелодията, много игрива, много увлекателна - аха да се хванеш и ти до момичетата, за да заподскачаш заедно с тях, и само мисълта, че няма да се отървеш след това от подигравки, те спира да го направиш.

Години минаха оттогава - много! - и ето че веднъж чух по радиото същата песничка, но със съвсем друг текст, при това - не български.

Нямах тогава - ученик в гимназията - никакво понятие от славянски езици и разбрах от текста само няколко думи, толкова, колкото да не разбера нищо от него.

После станах по-учЕн, появи се интернет и нещата си дойдоха на мястото.

Затова сега мога да ви покажа текста на словашката детска народна песничка „Tancuj, tancuj, vykrúcaj“, да ви представя изпълнението, че и превод да ви направя.

А вие, ако искате, можете да си прибавите към словашкия текст и „Търльо, мърльо“...

Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj Dobrá piecka na zimu, na zimu Nemá každý perinu, perinu. Trá-la-la-la... Stojí vojak na varte, na varte v roztrhanom kabáte, kabáte od večera do rána, do rána rosa na ňho padala, padala. Trá-la-la-la... Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj Dobrá piecka na zimu, na zimu Nemá každý perinu, perinu.

Танцувай, танцувай, върти се, но печката не ми събаряй, добра е печката през зимата, не всеки има пухено юрганче. Тра-ла-ла-ла... Стои войникът на поста си със скъсано мундирче, от вечерта до сутринта росата върху него падаше. Тра-ла-ла-ла... Танцувай, танцувай, върти се, но печката не ми събаряй, добра е печката през зимата, не всеки има пухено юрганче.