15 картини на руски художници, които никога не са били печатани в учебниците

Източник: http://www.kulturologia.ru

Превод от руски: Павел Николов

Художествените произведения на класиците на руската живопис, отразяващи издевателствата над деца и жени, безправието, заклетото пиянство и насилието в семейството, не могат да се намерят по страниците училищните учебници. И въпреки това те съществуват и се пазят в музеите като свидетелство за порока и греховете на нашето общество.

Историята на детството е кошмар, от който започнахме да се пробуждаме съвсем наскоро. Колкото по-назад се върнем в историята, толкова по-малко грижи срещаме за децата и толкова по-голяма е вероятността детето да бъде убито, захвърлено, набито, тероризирано и сексуално оскърбено“ - пише Лойд Демос, американски историк, основател на психоисторията.

В древни времена детето направо можело да бъде убито заради физическите му недостатъци или просто след осъзнаването, че ще бъде трудно да бъде изхранено. Родителите винаги предпочитали момчетата, а животът на момичетата не струвал нищо: тях понякога директно ги захвърляли. А що се отнася до незаконнородените деца, тяхното убийство било нещо обичайно почти до 19 век. Смятало се също така за норма детето да бъде дадено в манастир или да бъде продадено на богато семейство като слуга, като роб: то било обикновена стока.

1. „Бой“

Павел Ковалевский. „Бой“. 1880 г.

Децата редовно били подлагани на побои, като се използвали камшици, ремъци, дебели и тънки пръчки. Дори потомците на богати семейства не се освобождавали от наказания. Така родителите с всички сили се опитвали да вкарат чедата си в истинския път.

От 19 век до средата на 20 век възпитанието включвало в себе си не само потискане на волята, но и нейната „тренировка“. В процеса на възпитанието били включени и бащите, по правило не винаги трезви.

2. „Пияният баща“

Алексей Корзухин. „Пияният баща“. 1861г.

За своята картина Алексей Корзухин е награден с малък златен медал на Художествената академия. Художникът е един от първите, който повдига тази злободневна тема в изкуството в средата на 19 век, когато безправието на жените и децата има ужасяващи мащаби: подобни сцени са нещо обичайно в много руски семейства.

Художникът И. Е. Репин казва за зародилото се ново направление в руската живопис: Картините от тази епоха караха зрителя да се черви, да потръпва и да се вглежда по-строго в себе си. Бихте ли се полюбували на картината на Корзухин: пияният баща нахлува при семейството си в безчувствено състояние. Детето и жената са в панически ужас... Колко е подивял този варварин!“.

3. Запи се“

Иван Горохов. „Запи се“ (края на 19-началото на 20 в.).

Същата тема в своето творчество засяга почти половин век по-късно и художникът Иван Горохов: подпийнал селянин, като прекрачва прага на къщата си с бутилка водка, довежда домашните си до отчаяние. Но какво могат да направят жената и 10-годишното момче, гневно стиснало юмруци?

Живописецът Иван Горохов е по произход селянин и не по слухове е познавал суровите делници на селския живот. Той знаел какво рисува.

4. „Няма да те пусна!“

Владимир Маковский. “Няма да те пусна!“. 1892 г.

А на тази картина на Владимир Маковский виждаме как отчаяна жена се опитва с всички сили да спре бащата от поредното му отиване в кръчмата. Но ако се съди по изражението на настроилия се да пие мъж, нито жената, нито детето ще го спрат по какъвто и да е начин.

Нещастните работници и занаятчии често харчат в кръчмите всичко, които би трябвало да донесат на своите жени и деца; често може да се види как продават даже дрехите си и остават съвсем голи“ - пише в своите записки за Русия английският дипломат Д. Флетчър.

5. „По примера на по-големите“

Василий Максимов. „По примера на по-големите“. 1864 г.

Подрастващите момчета, като вземат пример от своите бащи, се стараят да не изостават и рано свикват с алкохола. Обричайки своите бъдещи семейства на живот в пияна самозабрава.

В бедните семейства към детето се отнасяли като към възрастен човек. От три години децата работели понякога непосилна работа и в градината, и у дома заедно с възрастните. Порасналите ги давали за калфи: да учат занаят. А майсторите учители били все същите „възпитатели“...

6. „Новак“

Иван Богданов. „Новак“. 1893 г.

На картината на Богданов виждаме как пияният до козирката майстор обущар учи своя разплакан калфа „какво е животът“...

7. „Възпитател“

Михаил Ватутин. „Възпитател“. 1892 г.

А ето още един обущар, който на чаша водка и краставичка „възпитава“ своите калфи. Като преди това им е надърпал и ушите.

8. „Тайно от жената“

Владимир Маковский. „Тайно от жената“. 1872 г.

А имало и такива тихи води, които се страхували от жените си и пиели тайно от тях. Макар и да не издевателствали над своите семейства, те постоянно живеели в пиянски унес.

9. „Винар“

Владимир Маковский. „Винар“. 1897 г.

От времето на Екатерина II, която е привърженик на алкохолната политика: “Пияният народ се управлява по-лесно“, до 19 век пиянството се превръща в „национална традиция“ на Русия. Положението с употребата на алкохол се влошава във връзка с техническия прогрес, който позволява да се установи масово производство на сравнително евтина водка. През 1913 г. един литър водка струва 60 копейки при заплата на квалифициран работник от 30 до 50 рубли на месец.

10. „Помен за смъртта на търговеца“

Фирс Журавлев. „Помен за смъртта на търговеца“. 1876 г.

На платното виждаме сцена, когато пийнали търговци са забравили по какъв повод са се събрали и като че ли всеки миг някои от тях ще започнат да танцуват. При това на всички е ясно, че обредът помен за мъртвите е в православието религиозно и скръбно мероприятие.

11. „Протодякон пее „Многая лета“ на именния ден на търговец“

Николай Неврев. „Протодякон пее „Многая лета“ на именния ден на търговец“. 1866 г.

Какво тогава да кажем за именните дни...

12. „Освещаване на публичен дом“ (Ескиз)

Владимир Маковский. „Освещаване на публичен дом“. 1900 г.

При вида на това неканонично платно веднага ни идват на ум въпросите как домът на търпимостта може да бъде богоугодно заведение и кой може да се осмели „да освещава“ греха.

Маковский се е докоснал до горещата тема на „критическия реализъм“: „публичният дом като най-ниска точка на греховността и религията, възприемаща се от обществото като висша проява на духовността, събрани заедно във вид на общо социално падение“.

13. „Освещаване на магазин за алкохол“

Николай Орлов. „Освещаване на магазин за алкохол“. 1904 г.

Въпреки това църквата освещавала и освещава всичко: от магазини за алкохол до видеочата „Рунетки“ включително.

14. „Селско кръстно великденско шествие“

Василий Перов. „Селско кръстно великденско шествие“. 1861 г.

На платното на Перов виждаме празника Великден. Препили селяни вече не се държат на краката си, а тези, които все още могат да ходят, също са малко адекватни: дребният мужик в центъра носи иконата с главата надолу.

15. „Клисар обяснява на селяни какво представлява Страшният съд“

Василий Пукирев. „Клисар обяснява на селяни какво представлява страшния съд“. 1868 г.

В онези времена за основа на православната вяра служели заплахите и потискането на непросветените селяните.

В автобиографичната си повест „Детство“ Максим Горкий пише: „Като си спомням тези тягостни мръсотии на дивашкия руски живот, понякога се питам: струва ли си да се говори за това? И, с нова увереност, си отговарям: струва си...“

Изминал е около век и половина от времената, които са отразени върху платната на руските класици, но малко неща са се променили в обществените устои на страната, що се отнася до алкохолизма.

Единствено в по-голямата част от семействата престанаха да бият и навикват децата... прощават им се всички бели и истерии. Детето се превърна в център на семейството.

А в историята на Русия е имало и такива времена, когато хората са се отказвали доброволно от пиянството и са били организирани трезвенически бунтове.