„Изкуството да обичаш. Историята на Михалина Вислоцка“

Филмът „Изкуството да обичаш. Историята на Михалина Вислоцка“ („Sztuka kochania Historia Michaliny Wisłockiej“, 2017 г., реж. Мария Садовска) е не само изключително майсторски създаден киноразказ, но едновременно с това ни запознава и с живота на една от най-интересните личности в Източна Европа през втората половина на миналия век – полската лекарка, гинеколожка и сексоложка Михалина Вислоцка (1921-2005), автор на най-бомбастичната книга (не обичам думата бестселър!) в комунистическа Полша „Изкуството да обичаш“ („Sztuka kochania“, 1978 г.).

Филмовото повествование не е изградено хронологично, но като общо цяло представя всички основни моменти от съвсем негладкия жизнен път на ексцентричната пани Вислоцка.

Военни несгоди…

Удивителен любовен триъгълник – Михалина, съпругът ѝ и нейната приятелка, от който и тримата са доволни, поне на пръв поглед…

Разпадане на семейството, а оттам и на приятелството…

Неуспешен опит за научна кариера…

Страстна любов с женен мъж, кратка обаче и печална – мъжът скоропостижно умира…

Но акцентът на филма е все пак в съвсем друга посока.

Като гинеколожка Михалина Вислоцка е изключителен професионалист и е готова да помогне на всяка жена по всякакъв начин, дори и с нечувани съвети като: щом с мъжа ти нямате деца и причината е в него, но не искаш той да разбере това, иди на почивка, а там – мъже дал Господ, детенцето ще дойде…

И детенцето наистина идва, от което всички са много щастливи (включително и съпругът, който през цялото време е зад кадър).

В процеса на своята лекарска практика Михалина Вислоцка отбелязва нещо много странно и съществено: повечето от жените приемат секса като необходимо задължение, без да изпитват каквото и да е удоволствие от него.

И това я подтиква да оправи положението.

Отначало със своите съвети, в които истинските названия не се крият зад воала на евфемизмите, а практиката е на първо място: легни и си направи хубаво под звуците на саксофон, „…твоята вагина ти е дадена, за да ти доставя удоволствие“ (за онези, пък донякъде и за днешните, времена - свръхскандално заявление и подбуждане)…

А после идва и книгата, наръчник за жената как да изпитва удоволствие от секса.

Срещу чието издаване се противопоставя управляващата комунистическа партия с лицемерния си морал.

Църквата с обичайната си ретроградност също е против.

А задължителният в онези времена цензор е преброил стриктно колко пъти се повтаря в книгата думата „пенис“ и е на мнение, че е прекалено много, което пречи на издаването.

Книгата обаче излиза по принципа на самиздата и силата на литературната бомба, която гръмва, е неочаквана и за самата авторка (на снимката от филма - Михалина Вислоцка си купува своята книга от сергия на градския пазар, след като се е наредила на дълга опашка, на която освен жени чакат и мъже).

Излизайки от повествованието, мога да кажа още като добавка към положителните характеристики на филма и за изключителната динамика на диалозите, заключваща често в себе си блестяща скорострелна насмешка.

Ето един бърз пример: Михалина Вислоцка се опитва да убеди двама висши партийни чиновници (единият по-отворен и приказлив, а другият мълчалив темерут) в необходимостта да бъде издадена книгата ѝ, в която се говори откровено за секса на жената. Накрая, изгубила търпение, пита своя събеседник: „Вие откъде сте?“ „Ами от Варшава съм“ – отговаря отговорният партиен другар. „Не, от вагината сте – контрира го Михалина. – А вас (към темерута), вас ви е донесъл щъркелът (на полски: намерили са ви в зелето)“.

Какво да кажа все пак като обобщение, освен че след френската филмова школа полската е втора по висота, на трето място е японската, а Холивуд ряпа да яде.

Vale и гледайте само стойностни филми…