четвъртък, август 10, 2017

„Изкуството да обичаш. Историята на Михалина Вислоцка“

Филмът „Изкуството да обичаш. Историята на Михалина Вислоцка“ („Sztuka kochania Historia Michaliny Wisłockiej“, 2017 г., реж. Мария Садовска) е не само изключително майсторски създаден киноразказ, но едновременно с това ни запознава и с живота на една от най-интересните личности в Източна Европа през втората половина на миналия век – полската лекарка, гинеколожка и сексоложка Михалина Вислоцка (1921-2005), автор на най-бомбастичната книга (не обичам думата бестселър!) в комунистическа Полша „Изкуството да обичаш“ („Sztuka kochania“, 1978 г.).

Филмовото повествование не е изградено хронологично, но като общо цяло представя всички основни моменти от съвсем негладкия жизнен път на ексцентричната пани Вислоцка.

Военни несгоди…


Удивителен любовен триъгълник – Михалина, съпругът ѝ и нейната приятелка, от който и тримата са доволни, поне на пръв поглед…


Разпадане на семейството, а оттам и на приятелството…


Неуспешен опит за научна кариера…


Страстна любов с женен мъж, кратка обаче и печална – мъжът скоропостижно умира…


Но акцентът на филма е все пак в съвсем друга посока.

Като гинеколожка Михалина Вислоцка е изключителен професионалист и е готова да помогне на всяка жена по всякакъв начин, дори и с нечувани съвети като: щом с мъжа ти нямате деца и причината е в него, но не искаш той да разбере това, иди на почивка, а там – мъже дал Господ, детенцето ще дойде…


И детенцето наистина идва, от което всички са много щастливи (включително и съпругът, който през цялото време е зад кадър).


В процеса на своята лекарска практика Михалина Вислоцка отбелязва нещо много странно и съществено: повечето от жените приемат секса като необходимо задължение, без да изпитват каквото и да е удоволствие от него.

И това я подтиква да оправи положението.

Отначало със своите съвети, в които истинските названия не се крият зад воала на евфемизмите, а практиката е на първо място: легни и си направи хубаво под звуците на саксофон, „…твоята вагина ти е дадена, за да ти доставя удоволствие“ (за онези, пък донякъде и за днешните, времена - свръхскандално заявление и подбуждане)…


А после идва и книгата, наръчник за жената как да изпитва удоволствие от секса.

Срещу чието издаване се противопоставя управляващата комунистическа партия с лицемерния си морал.


Църквата с обичайната си ретроградност също е против.


А задължителният в онези времена цензор е преброил стриктно колко пъти се повтаря в книгата думата „пенис“ и е на мнение, че е прекалено много, което пречи на издаването.


Книгата обаче излиза по принципа на самиздата и силата на литературната бомба, която гръмва, е неочаквана и за самата авторка (на снимката от филма - Михалина Вислоцка си купува своята книга от сергия на градския пазар, след като се е наредила на дълга опашка, на която освен жени чакат и мъже).


Излизайки от повествованието, мога да кажа още като добавка към положителните характеристики на филма и за изключителната динамика на диалозите, заключваща често в себе си блестяща скорострелна насмешка.

Ето един бърз пример: Михалина Вислоцка се опитва да убеди двама висши партийни чиновници (единият по-отворен и приказлив, а другият мълчалив темерут) в необходимостта да бъде издадена книгата ѝ, в която се говори откровено за секса на жената. Накрая, изгубила търпение, пита своя събеседник: „Вие откъде сте?“ „Ами от Варшава съм“ – отговаря отговорният партиен другар. „Не, от вагината сте – контрира го Михалина. – А вас (към темерута), вас ви е донесъл щъркелът (на полски: намерили са ви в зелето)“.


Какво да кажа все пак като обобщение, освен че след френската филмова школа полската е втора по висота, на трето място е японската, а Холивуд ряпа да яде.

Vale и гледайте само стойностни филми…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.