Автор: Виктор Шендерович
Превод от руски: Павел Николов
Ако се опитаме да определим с една дума това, което направи Путин с Русия, думата вероятно ще бъде „разтление“.
Това не беше насилие, нали? Нали той само ѝ предложи, а тя, глупачката, го последва, съгласете се, съвсем доброволно. Той я поласка, като отбеляза нейната красота и нейното величие, прелъсти я с евтиния, погъделичка носталгичното ѝ чувство… Той искаше да властва над нея, но нейната готовност да си затвори очите, мисля, беше изненада и за самия него.
Всичко се получи доста лесно.
Тази леснота му даде основание да я презира и ние няма да го съдим за циничната усмивка, застинала на лицето му – тя е така разбираема! Той знае какво ѝ трябва, а на нея, глупачката, ѝ трябва толкова малко… Някога, в демократичната си младост, тя имаше някакви смътни нравствени искания, но сега – сега те са вече прекалено дълго заедно при неговите условия, за да се променят правилата.
Тя е негова, докато той има сили (тя обича силата) и пари за водка, и за дрънкулки. Водката тя е обичала винаги, а към дрънкулките той я приучи. Тя вече не си представя как може да живее по друг начин.
„Ако не е той, кой тогава?“ – пита се тя между втората и третата (инаугурация) – и пие до дъно, за да не е за последно… И отива при огледалото да се полюбува на себе си, защото много се харесва?
Това е малко учудващо за околните, които виждат в какво се е превърнала през тези години. Но тя се гледа с влюбени очи, без да се отвлича от това занимание даже по време на законодателните актове. Макар да ни се струва, че би могла вече да почувства.
Но на нея, глупачката, ѝ е хубаво. И тя е готова все така да му предоставя себе си и своите деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.