Автор: Хана Соус (радио „Свабода“)
Превод от беларуски: Павел Николов
Напълно справедливо обвинение – сътрудничи си с диктатори: записа песен с Гулнара Каримова, дъщеря на узбекистанския президент Ислам Каримов, известен в международните среди с твърдите си методи на управление; подкрепя чеченския диктатор Рамзан Кадиров, беше гост на неговата 36-годишнина. А сега поиска паспорт от тоталитарния ръководител на Русия Путин и получи руско гражданство. Можеше и от Алесксандър Лукашенко да получи, ако беше поискал…
С всичко това съм съгласна. Но няма сега да критикувам Депардийо. Според мене той е един от най-големите актьори на света. Артист, който може еднакво талантливо да изиграе както пролетарий, така и аристократ. Неговия Дантон, граф Монте Кристо и Сирано дьо Бержерак не могат да бъдат зачеркнати, както и неговите превъплъщения във филмите на Трюфо, Бертолучи, Рене, Вебер и Блие. Френската класика – Юго, Дюма, Зола, Дрюон и други – за мнозина се възприема чрез участието на Депардийо. Дори ако скандалът с бягството от високите данъци и с руското гражданство не се забрави, киното ще остане.
В края на живота си Солженицин симпатизираше на „гебиста“ Путин и написа произведение с , както мнозина смятат, антисемитско съдържание - „Двеста години заедно“, но ще останат неговите книги „Архипелагът ГУЛАГ“ и „В първия кръг“.
Ще се забрави сексуалният скандал и съдебното преследване на кинорежисьора Роман Полански, а ще останат в историята на световното кино неговите филми „Пианистът“ и „Бебето на Розмари“. За скандалната репутация на мнозина класици на литературата и изкуството от миналите столетия помнят днес само изследователите. Моцарт и Достоевски проигравали всичките си пари в казиното, а ние слушаме „Реквием“ и препрочитаме „Бесове“.
Както пише Депардийо в откритото си писмо до френския премиер, „аз не хвърлям камък по тези, които имат висок холестерин, кръвно налягане или диабет, които употребяват алкохол или заспиват на кормилото на мотоциклета си. Аз съм един от тях…“
И нека да говорят. Нека Депардийо да си избере паспорт от която и да е авторитарна страна, където данъкът е 13 процента, а не 75, както искат да го направят левите във Франция. Нека да обича виното и да прави скандали на борда на самолета, нека разбива своите мотоциклети, нека става обект на светската хроника и мишена на политически обвинения, което може и да е справедливо.
Аз не съм съдия. Аз съм любителка на киното и винаги ще имам в домашната си колекция неговите филми „Последното метро“, „Завистта на боговете“, „Вател“, „Валсиращите“, „Двадесети век“, „Съседката“, „Форт Саган“ и други. Впрочем, списъкът на филмите с Депардийо ще бъде по-дълъг от списъците с доказателства на неговите критици…
