Първият е „Батори“ („Bathory“, 2008 г.).
Словашко-чешко-унгарско-британска продукция на Юрий Якубиско, наричан (не случайно!) „Фелини на Източна Европа“.
Централен образ във филма е унгарската графиня Ержебет Батори (1560-1614).
Макар че започва по-отдалече, сюжетът все пак стига до една от версиите за „престъпленията“ на графиня Батори, а именно: обвиненията срещу нея са скалъпени с участието на католическата църква (графинята е протестантка и не допуска католическо влияние в обширните си владения) и унгарския палатин (вицекрал) Дьорд Турзо (който е хвърлил око на част от земите на Батори).
Вторият филм е „Графинята“ („The Countess“, 2009 г.) – авторско произведение на Жули Делпи (сценарий, режисура, изпълнителка на главната роля).
В него отново се срещаме с Елжебет Батори.
Като претупва набързо живота на графинята, киноразказът стига бързо до явно заветния акцент на своята създателка: по заповед на Батори слугите ѝ убиват млади девствени момичета, в чиято кръв тя се къпе, опитвайки се да запази своята младост.
За да оправдае тази историческа нелепица (която даже е отредила място на Елжебет Батори в книгата на рекордите – като най-масов сериен убиец!), авторката е измислила специален герой - Ищван Турзо, син на палатина Дьорд Турзо и любовник на графинята, която – уви! – е двадесет години по-възрастна от него.
Честно казано, първият филм е с доста степени над втория…
