Случаят Катуница беше в началото си криминален.
След това се превърна в мутренско-етнически.
И накрая се оформи като политически.
Защото никой не може да ме убеди, че шествията и протестите, появили се в един и същи ден в различни градове на страната, са спонтанни.
Зад тях стоят политически сили, които използват случая, за да наберат свежи предизборни плодове от дървото на омразата и расизма.
Впрочем, едва ли всичко това ще има голям ефект за изборите.
За няколко дена виковете и крясъците ще стихнат, след седмица и нещо случаят Катуница ще потъне в забрава.
Българинът бързо забравя, освен едно нещо: че Иван Костов е виновен за всичко.
После циганите отново ще гласуват масово.
Множество от българите отново ще отидат в изборния ден за гъби.
И циганските гласове ще имат отново значителна изборна тежест.
И за това изобщо не са виновни циганите.
Защото, ако българите гласуват със същата масовост като тях, никой няма да се интересува от циганските гласове, няма и да ги купува – те няма да имат решаващо значение.
А за мутрите – цигански, български, турски и прочее – въпросът е малко по-особен…
