Ваканцията свърши, училищната работа започна и аз проверявам вече писмени работи.
Ето как започва съчинението на Ася от VІ клас:
„През лятната ваканция бях в Ихтиман на гости при сестра ми. Играех си с моята племенничка, но както си седях на стола, видях едно момиче да стои на моста. Чакаше майка си. То беше толкова самотно, че аз отидох до него и го попитах дали има приятелка. То ми каза, че няма, и аз му предложих да сме приятелки. Момичето се съгласи. Но му казах, че утре трябва да си тръгвам. То ме прегърна и ме помоли да остана още един ден. Аз се съгласих и взехме да си играем…“
Грешките в съчинението са много малко, оценката, която съм поставил е „Много добър 5“.
В полето Ася е нарисувала сърце и под него е написала: „Много е лошо да нямаш приятел“.
Едно най-обикновено детско съчинение, ще кажете.
Да, така е и нямаше да ви занимавам с него, ако Ася не беше циганче.
Много по-интелигентно и много по-грамотно от тези, които предлагат да направим всички цигани на сапун…
