Il mondo cambierà

Следя редовно фейсбук страницата на Джани Моранди (https://www.facebook.com/giannimorandiofficial/?fref=ts).

Впечатляващ е този вечно усмихнат и изключително сърдечен човек, със завиден дух (редовен участник в маратони за любители, макар че е вече на седемдесет и една години!), който живее от скромно по-скромно, сам си копае градинката край къщата и си подрязва дръвчетата в нея (макар че може да си наеме един куп работници!), не кара скъпи коли (макар че може да си го позволи!), а предпочита да пътува с влак, и е готов, без всякакво самочувствие, че е нещо изключително, да си направи селфи с всеки, който го спре по улиците на някой град (а го спират постоянно!).

Гледал съм го и в киното (само в няколко филма – май три - от всичките двадесет и девет, в които играе), но в по-нови времена, а като певец го помня много-много отдавна.

В онези далечни „социалистически“ години, кой знае защо го бяха набедили за „певец на работническата класа“ (цитатът е точен, запаметил съм го дума по дума, макар че не зная дали по радиото съм го чул, или съм го прочел в някой вестник), поради което песните му идваха при нас автентични (нали е „наше момче“!), докато много от другите западни хитове ни се предоставяха само като мелодии, към които някое треторазрядно нашенско поетче прикрепяше бездарен български текст (в момента ми идва на ум „Дилайла“ – „Аз помня твоята бяла и нежна усмивка…“; „бяла усмивка“ – забележителен връх на поетическата немощ!).

Една от песните на Джани Моранди, която ми направи много силно впечатление още тогава, беше „Il mondo cambierà“ („Светът ще се промени“).

По това време не бях никак близък с италианския (не че сега съм, ама пò съм), но се бях напънал да уча испански (и него го учих-недоучих, но това е друг въпрос) и оттам си докарвах по нещо, защото имах един голям испанско-италианско-руски речник и във всеки случай можах да схвана (слухово, нямаше откъде да намеря писмения текст) за какво става дума в песента поне като общо очертание.

Но и без превод само изпълнението е толкова силно, че и до ден днешен, когато го слушам, козината ми – както се казва – настръхва.

Да не философствам обаче, ето я песента, а отдолу и превод, разбира се (дано само не ме бият италианофоните!).

Amico mio che stai guardando intorno a te non credi agli occhi tuoi tu piangi e so il perché, quel che provi tu lo sto provando anch'io ma non cambiare mai ti fa paura il mondo amico mio coraggio io, io piango come te Vedrai che il mondo cambierà le sue ferite guarirà l'amore no, non può morire sarebbe come dire che questa è la fine. Vedrai la notte finirà e l'uomo si risveglierà con gli occhi e il cuore di un bambino che non può tradire mai Se nella mente tua nascesse qualche idea, coraggio amico mio il mondo aspetta te, ma non cambiare mai via via che salirai gradino per gradino ti sembrerò lontano ma io sono uguale a te Vedrai che il mondo cambierà le sue ferite guarirà l'amore no, non può morire sarebbe come dire che questa è la fine. Vedrai la notte finirà vedrai e l'uomo si risveglierà con gli occhi e il cuore di un bambino che non può tradire mai.

Приятелю мой, който стоиш, гледайки около себе си, без да вярваш на очите си, ти плачеш и аз зная защо... Това, което чувстваш, го чувствам и аз, но не се променяй... Светът те плаши, бъди смел, приятелю, и аз плача като тебе... Ще видиш, че светът ще се промени, ще излекува своите рани, не може любовта да умре, все едно да кажем, че дошъл е краят. Ще видиш, че нощта ще свърши и човекът ще се събуди с очите и сърцето на дете, в което няма място за предателство. Ако в твоята глава се роди някоя идея, бъде смел, приятелю, светът те очаква... Но не се променяй никога, когато се изкачваш нагоре, стъпка по стъпка, ще ти изглеждам далечен, но аз съм същият като тебе... Ще видиш, че светът ще се промени, ще излекува своите рани, не може любовта да умре, все едно да кажем, че дошъл е краят. Ще видиш, че нощта ще свърши, ще видиш, и човекът ще се събуди с очите и сърцето на дете, в което няма място за предателство.

И бонус: филмът „La Cosa Buffa“ („Смешна работа“) с участието на Джани Моранди (без превод от италиански обаче).