Нобелови лауреати – 1938 година

Рихард Кун (Richard Kuhn)

3 декември 1900 г. – 31 юли 1967 г.

Нобелова награда за химия, 1938 г.

(За работата му с каротеноидите и витамините.)

Австрийският химик Рихард Кун е роден във Виена, в семейството на инженера Клеменс Кун и началната учителка Анжелика (Родлер) Кун. Отначало с обучението на момчето се занимава майка му, а когато Кун става на девет години, постъпва в гимназия, където един от съучениците му е Волфганг Паули. Като завършва гимназията през 1917 г., Кун е призован в армията и служи до сключването на примирието през 1918 г.

След уволнението си от армията Кун постъпва във Виенския университет, но след три семестъра се премества в Мюнхенския университет. Там учи химия при Рихард Вилщетер и през 1922 г. получава докторска степен за дисертацията си "За спецификата на ензимите" ("Über Spezifität der Enzyme"). Кун продължава да се занимава с изследвания в Мюнхенския университет, докато не получава през 1926 г. покана да работи във Федералния технологичен институт в Цюрих.

През 1929 г. Кун напуска Федералния технологичен институт и оглавява химическия отдел на създадения малко преди това към Хайделбергския университет Институт за медицински изследвания "Кайзер Вилхелм" (от 1950 г. - институт "Макс Планк"), като едновременно с това заема в университета длъжността професор по химия. През 1937 г. той става директор на института и остава на този пост до края на своята служебна дейност.

Впечатлен дълбоко от работата на Вилщетер, Кун се интересува особено от това как химията на органичните съединения е свързана с тяхното функциониране в биологичните системи. Ензимите - предмет на ранните изследвания на учения - са белтъчни катализатори, които ускоряват протичането на химичните реакции, протичащи в клетките. В зависимост от вида си всеки ензим реагира специфично с определено химично вещество (субстрат). Кун се стреми да разбере какво е разположението на атомите в едни или други органични молекули (тоест да определи конфигурацията на молекулите) и да изясни по какъв начин тези молекули са способни да отклоняват преминаващата през тях светлина (тоест да установи оптичното им измерение). Той се интересува също така от спрегнатите двойни връзки - при молекулярни структури, в която двойните и единичните връзки се редуват.

Кун обединява двете направления в своите изследвания, като започва да изучава каротеноидите - биологични пигменти, които са важна част от живите клетки. Химическата формула на едно от тези вещества, каротина - пигмент, съдържащ се в морковите, - била определена преди това от Вилщетер. През 1931 г. независимо един от друг Кун и Паул Карер откриват в каротина два ясно различаващи се компонента: алфа каротин, който отклонява светлината, и бета каротин, който не отклонява светлината. Две години по-късно Кун открива още един, трети компонент - гама каротин. Тези три компонента (три изомера) имат една и съща химическа формула, но различна конфигурация на молекулите, което определя техните свойства.

Като продължава своите изследвания, Кун изяснява, че каротинът е необходимо вещество за витамин А, иначе казано - необходим "стартов материал" за производството на този витамин от биологичните системи. Витамин А играе жизнено важна роля за ръста на висшите животни и за запазване на слизестата обвивка. Освен това Кун открива, че черният дроб може да изработва две молекули витамин А или от една молекула бета каротин, или от две молекули алфа каротин. Кун и неговите сътрудници откриват присъствието на каротеноидите в организмите на много растения и животни, като с това разширяват значително възможностите на такъв важен аналитичен инструмент като хроматографията.

След това ученият обръща внимание на разтворимите във вода витамини от група В. Работейки заедно с Алберт Сент-Дьорди и Юлиус Вагнер-Яурег, той отделя около един грам лактофлавин от хиляди литра мляко. Като определя структурата на лумифлавина, продукт от разпадането на лактофлавина, Кун успява по такъв начин да разбере химическия състав на лактофлавина и в края на краищата да синтезира и двете съединения. Като посочва, че лактофлавинът (който сега е известен като рибофлавин или витамин В2) играе извънредно важна роля за дейността на ензимите, свързани с дихателния процес, Кун прави решителна крачка за разбирането на функциите на витамините в живите системи. През 1939 г. той изолира адермина, наричан сега витамин В6, а също така определя химическия състав и молекулярната структура на това вещество, помагащо да се регулира метаболизма на нервната система.

Като продължава научните си изследвания, Кун изолира парааминобензоената киселина (ПАБА) - съединение, което се използва за синтез на анестезиращи вещества и пантотенова киселина, имащи важно значение за образуването на хемоглобин и за освобождаването на енергия от въглеводородите. Като заема през 1950 г. длъжността на професор по биохимия в медицинския факултет на института "Макс Планк", Кун съсредоточава усилията си върху проучването на органичните вещества, които помагат на човешкия организъм да се съпротивлява на инфекциите. Проведените от него изследвания на вирусите на грипа и холерата и на личинките на колорадския бръмбар са ценен принос за разбирането на същността на молекулярното взаимодействие между човешкия организъм и неговите "неприятели".

Като професионален учен Кун се характеризира с точност и настойчивост в работата. Тези качества се допълват от присъщия му творчески подход, от удивителната му интуиция. Той се интересува живо от практическото приложение на получените резултати, особено в селското стопанство и медицината. Любител на тениса, шаха и билярда, Кун е също така талантлив цигулар и от време на време изнася публични концерти в състава на камерен ансамбъл. През 1928 г. се жени за Дейзи Хартман. Съпрузите имат четири дъщери и двама сина. Ученият умира в Хайделберг на шестдесет и шест години.

Кун е член на научните дружества на много страни и е удостоен с почетни степени на Мюнхенския технически университет, на Виенския университет, на университета "Св. Мария" в Бразилия, както и на редица други. Две години преди смъртта си е награден с първия паметен медал, присъждан на учени от Хайделбергския университет. Кун е президент на Германското химическо дружество и вицепрезидент на дружеството "Макс Планк".

Превод от руски: Павел Б. Николов