За идолите

Плач Еремиев се надигна от Горна Джумая, та чак до Силистренско.

Де що имаше ретрогради - оплакаха преобразеното като живописен Дядо Мраз иначе скучно и сиво изваяние на Димитър Благоев.

Профанация! – викнаха едни.

Не знаят горките, че профанацията е посегателство върху нещо свещено, а Дядото (прозвището на Благоев, за сведение на по-младите) е толкова свещен, колкото дядо Николай Пловдивски е благочестив християнин.

Гавра с българската памет! – викнаха други, които имат представа за историята на България от учебниците преди 1990 година или изобщо нямат представа.

За тях сме приготвили нещо специално – част от стенограмата на Народното събрание, запечатала на 16 декември 1917 г. изказване на депутата Димитър Благоев:

„Аз съм родом от Загоричане, а между другото не съм и българин, а македонец, по-точно съм македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска земя, която ще има собствено управление! (Смях в залата)!“

Каква българска памет, какви пет лава!

Човекът направо се отрича от народността си и от родината си.

И изобщо – какво съществено е направил Благоев за България?

Ами - нищо съществено.

Благоев е един напомпан партиен герой и в Горна Джумая се издига не негов паметник, а негов идол.

А идолите на миналото, плюс това на едно отречено минало, подлежат на събаряне!

Киевчани ни дадоха нагледен пример – не само гътнаха идола на Ленин, но и го натрошиха на парчета.

Украинската революция обаче е силна и затова събаря старите идоли.

Нашата също беше силна по едно време, но изпуснахме момента и сега е долу-горе.

Затова не събаряме идоли, а само ги боядисваме.

Което също е все пак нещо…