Съдба феминистка

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Николов

Николай Алексеевич Некрасов не знаел думата „фиминизъм“. Но когато написал

„доля ты, русская долюшка женская“    („ти съдба, руска съдба женска“),

явно е защитавал женското равноправие. Поетът изобщо не подозирал, че английската женска съдба не била много по-сладка. Шарлот Бронте, родена преди 195 години през юни 1816 година, може смело да бъде считана за основоположничка на английския (а и изобщо на европейския) феминизъм.

Във Франция също не всичко било наред с женските права. По времето на Луи XVIII една романистка била принудена да печата под мъжкия псевдоним Камил Мопен. А Орор Дюпен, по мъж Дюдеван, през 30-те години на XIX век се борела за правата си с помощта на псевдонима Жорж Санд и мъжкия костюм. И това след Декларацията за правата на човека и гражданина!

Суфражетките, борещи се за правото на жените да гласуват, ще се появят по-късно в САЩ. Руските нихилистки ще се подстригват късо, ще учат в Швейцария, ще ходят на Висшите женски курсове, ще работят като учителки и фелдшерки и дори наравно с мъжете ще участват в терора.

Некрасов написал правозащитната си поема „Мороз, Красный нос“ през 1863 година. А през първата половина на XIX век дъщерята на английски свещеник Шарлот Бронте мечтаела за правото да изкарва прехраната си, да не зависи от мъж, да печата под свое име, сама да получава своя литературен хонорар. Сама, а не като своята биографка и приятелка Елизабет Гаскел, чиито пари получавал (и харчел) с голямо удоволствие съпругът й. Шарлот учила в английски пансион и в Брюксел, след това работила като помощник-учителка в частно училище за момичета. От 7 сутринта до 11 вечерта мис Бронте се трудела в пансиона, но не можела да си купи хубава коприна за рокля. Служила след това и като гувернантка, подложена била на унижения и грубости (както и руските гувернантки, описани от Достоевски и Чехов).

През август 1874 г. излиза нейният първи и най-добър роман, идейна основа на европейския феминизъм - „Джейн Еър“. Разбира се, под мъжки псевдоним – Карър Бел (иначе нямало как да го издаде). Джейн Еър, бедна, но образована гувернантка, alter ego на самата Шарлот, мечтае за малко частно училище, не се съгласява да стане любовница на своя добър работодател (по-късно става негова законна жена), не приема скъпите му подаръци, бяга от незаконната му любов и едва не умира от глад. И моли намерилите я свои благодетели за едно единствено нещо: „Искам само някой наистина добър човек да ми помогне да си намеря работа, която е по моите сили; нужно ми е заплащане, което да ми даде поне най-необходимото“.

Така Джейн Еър ще формулира базата на бъдещия феминизъм: „Жените изпитват същото като мъжете; те имат същата необходимост да проявяват своите способности и да си търсят поле за действие; принудени да живеят под суровия гнет на традицията, в закостеняла среда, те страдат също така, както биха страдали на тяхно място мъжете. И когато привилегированият пол твърди, че призванието на жената е само да пече пудинги и да плете чорапи, да свири на роял и да шие чантички, това е прекалено ограничено съждение“.

Романът се харесал на читателките, но мъжете и Църквата го посрещнали на нож.

Причина за ранната смърт на Шарлот станал бракът й със свещеника Бел Никълс през 1854 година. Мъжът й не й оставял време за писане, товарел я с грижите по енорията (пиене на чай за 500 енориаши например). Нещастницата била довършена от задълженията си като жена на пастор и от силна простуда. Тя починала през 1855 година, едва на 39 години.
Минали са повече от сто години, но когато виждам черните намордници на нещастните жени от Изтока, които дори митинги провеждат често отделно от мъжете, всичко в мене започва да се бунтува и разбирам, че феминизмът на нашата планета има бъдеще. Прав е бил Наум Коржавин:

„Ей жить бы хотелось иначе,       („Искаше й се да живее по-иначе,

носить драгоценный наряд…         да носи скъпоценно облекло...

Но кони - все скачут и скачут.       Но конете - все препускат и препускат.

А избы - горят и горят“                  А къщите – горят и горят.“).