„Ютутунска юхахаха“

Татко имаше в библиотеката си учебник по сърбохърватски език (тогава сръбският и хърватският език минаваха за един).

А аз, който поглъщах от малък де що каква книга ми попадне, от „Черният корсар“ до „Произход на видовете“, не оставих без внимание и тази екзотика.

И досега помня текстове в оригинал от този учебник: особено от поетите Петар Прерадович и Йован Йованович – Змай, които ми бяха любимци (иска ли се питане, все още имам слабост към романтиците от всякаква националност).

Знаех цялата поема „Три хаjдука“ на Змай наизуст (сега само фрагменти), толкова ме беше впечатлила срещата на мъртвите хайдути с Феруз паша, който трябва да изпие три горчиви чаши: с кръв, с пот и със сълзи…

А татко ми показа и едно друго стихотворение от Змай, но в превод на български.

Заглавието беше странно – „Ютутунска юхахаха“.

Прочетох стихотворението, не го разбрах изобщо, стори ми се нещо несериозно и попитах: „А какво е това юхахаха?“

Татко отговори: „Всяко нещо, което управниците обещават, ама не го дават“.

И веднага всичко си дойде на мястото.

А вчера се поразрових из Мрежата и намерих оригинала на стихотворението.

В началото съвпада с превода, но по-нататък се разминава, оригиналът е по-дълъг; може би съм позабравил текста, затова: превода така и не го открих, не зная даже от кого е, нищо чудно да е от Вазов, той е превеждал сръбски и хърватски поети.

Затова тук представям оригинала и превода, такъв, какъвто си го спомням от онова време, когато все още бях малко момченце.

Jututunska Juhahaha U kraljevstvu Jutututu Kralj trinajsti Balakaha Obećao svom narodu Da će dati juhahaha. Samo neka budu verni, Nek vojuju o svom kruhu, Neka ćute i nek žmure, Nek plaćaju juhuhuhu. Poslušni su Jututunci, Plaćali su juhuhuhu, Ćutali su, žmurili su, Vojevali o svom kruhu. A prolećem svakog goda Popne s' na breg Balakaha, Pa poviče gromoglasno: Dobićete juhahaha! U kralja su jake prsi, Grlat li je Balakaha, Kad poviče, brda s' ore - Juhahaha, haha, haha! Svi se grotom smejat stanu, Sve se trese brat do brata, A od smeha, teška smeha, Za trbuh se i kralj hvata. A šta im je tako smešno? Il' je smešan Balakaha? Il' su smešni Jututunci? Il' je smešno "juhahaha"? Sve troje je dosta smešno, Ponajviše Balakaha, Kad ozbiljno, milostivo, Progovori: Juhahaha! Srećni su ti Jututunci, Srećan li je Balakaha, Kad ih tako razveseli Prazna rečca: Juhahaha!

Ютутунска юхахаха Във страната Ютутуту цар тринайсти Балакаха обеща на свойте люде да даде им юхахаха. Нека само да кротуват, да се борят те за хлеба, да мълчат и да кротуват, да си плащат бобабеба. Ютутунци са послушни, плащаха си бобабеба, свиваха се и мълчаха, бореха се те за хлеба. Всяка дивна божа пролет отвисоко Балакаха се провикваше стогласно: Ще ви дам аз юхахаха! Всички гласно там се смеят, брат до брата се поклаща и от този смях и царят за корема си се хваща. Смешни ли са ютутунци? Смешен ли е Балакаха, слово празно щом продума: юхахаха, хаха, хаха!?

Много съвременно звучи стихотворението, нали?

Макар че е писано през ХІХ век.