"Тихият Дон"

Баба ме водеше редовно на две места.

Първо, на църква; всяка неделя и на всеки църковен празник.

За едно съвсем малко дете, на което му се тича свободно навън, това беше истинско наказание.

Ето защо и до ден днешен мразя да влизам в църкви и ако го направя, то е, за да разгледам иконите и стенописите, след което се завъртам кръгом и бягам навън по възможно най-бързия начин.

Второ, баба ме водеше на кино, два пъти в седмицата.

За разлика от църквата, киното ми събираше очите, та чак до сега.

Цели сцени се запечатваха в паметта ми и не ме оставяха на мира дълго време.

Една от тях беше тази.

Още се чувам как питам баба:

- А какво стана с онази жена, която си сряза гърлото? (Явно съм бил много малък и не съм схванал всичко от киноразказа.)

- Нищо – отговори ми тогава баба, - само вратът й остана крив.

По-късно разбрах, че това е сцена от „Тихият Дон“ („Тихий Дон“, 1958 г., реж. Сергей Герасимов).

Един филм, който заслужава да бъде гледан.

В него могат да се видят интересни неща за едно много жестоко за Русия време.

Могат да се видят, разбира се, и някои болшевишки митове.

Това е "щурмът на Зимния дворец", част от болшевишкото изкуство и историография.

Такъв щурм обаче никога не е имало.

Който не вярва, да прочете „Десет дена, които разтърсиха света“ на Джон Рид, свидетел на събитията: болшевиките влизат в двореца, без да гръмне нито една пушка, разставената там кадетска част не оказва никаква съпротива.

Но като оставим настрани митовете и донякъде театралността на актьорите в някои сцени, за да се съсредоточим върху трагичната съдба на Григорий Мелехов, погълнат и изплют от месомелачката на събитията, филмът наистина не е лош.

Гледал съм го няколко пъти.

Жалко, че сега попаднах на оцветено копие, но не ми се търсеше наново оригиналния черно-бял вариант.

А що се отнася до книгата „Тихият Дон“, за която Шолохов получава Нобелова награда през 1965 година, тя – струва ми се – задължително трябва да бъде прочетена.

P.S. През 1930 година излиза друг филм „Тихият Дон“. Филмът е прожектиран за кратко по екраните, след това е спрян заради липса на революционност, а режисьорката му Олга Преображенская изпада в немилост пред съветската власт. Има и сериен филм (седем серии) „Тихият Дон“ на Сергей Бондарчук. Не съм ги гледал и двата, но в момента ги тегля (пират непреклонен!) и смятам да ги гледам в най-близко време.