Текст: Жорж Мустаки
Музика: Маргьорит Моно
Изпълнител: Едит Пиаф
| MILORD Allez venez, Milord Vous asseoir à ma table Il fait si froid dehors Ici, c'est confortable Laissez-vous faire, Milord Et prenez bien vos aises Vos peines sur mon cœur Et vos pieds sur une chaise Je vous connais, Milord Vous ne m'avez jamais vue Je ne suis qu'une fille du port Une ombre de la rue... Pourtant, je vous ai frôlé Quand vous passiez hier Vous n'étiez pas peu fier Dame! le ciel vous comblait Votre foulard de soie Flottant sur vos épaules Vous aviez le beau rôle On aurait dit le roi Vous marchiez en vainqueur Au bras d'une demoiselle Mon Dieu! qu'elle était belle J'en ai froid dans le cœur... Allez venez, Milord Vous asseoir à ma table Il fait si froid dehors Ici, c'est confortable Laissez-vous faire, Milord Et prenez bien vos aises Vos peines sur mon cœur Et vos pieds sur une chaise Je vous connais, Milord Vous ne m'avez jamais vue Je ne suis qu'une fille du port Une ombre de la rue... Dire qu'il suffit parfois Qu'il y ait un navire Pour que tout se déchire Quand le navire s'en va Il emmenait avec lui La douce aux yeux si tendres Qui n'a pas su comprendre Qu'elle brisait votre vie L'amour, ça fait pleurer Comme quoi l'existence Ça vous donne toutes les chances Pour les reprendre après... Allez venez! Milord Vous avez l'air d'un môme Laissez-vous faire, Milord Venez dans mon royaume Je soigne les remords Je chante la romance Je chante les milords Qui n'ont pas eu de chance Regardez-moi, Milord Vous ne m'avez jamais vue... Mais vous pleurez, Milord Ça, j' l'aurais jamais cru. Eh! bien voyons, Milord Souriez-moi, Milord Mieux que ça, un p'tit effort... Voilà, c'est ça! Allez riez! Milord Allez chantez! Milord Ta da da da... Mais oui, dansez, Milord Ta da da da... Bravo! Milord... Encore, Milord... Ta da da da... | МИЛОРД Хайде, елате , Милорд, да седнете на моята маса! Толкова е студено навън, а тук е уютно. Не се колебайте, Милорд, и се чувствайте удобно; разкажете ми за вашата мъка, сложете краката си на стола... Аз ви познавам, Милорд, но вие никога на сте ме виждали... Аз съм само момиче от пристанището, една улична сянка… Но аз се докоснах до вас, когато минавахте вчера... Бяхте толкова горд! Разбира се! Небето ви бе дарило с копринено шалче, което трептеше на раменете ви... Вие бяхте в най-добрата си роля, все едно някой крал... Вие вървяхте победоносно под ръка с една госпожица... Господи! Колко беше хубава! Чак ми изстива сърцето... Хайде, елате , Милорд, да седнете на моята маса! Толкова е студено навън, а тук е уютно. Не се колебайте, Милорд, и се чувствайте удобно; разкажете ми за вашата мъка, сложете краката си на стола... Аз ви познавам, Милорд, но вие никога на сте ме виждали... Аз съм само момиче от пристанището, една улична сянка… Казват, че понякога е достатъчно само един кораб, за да рухне всичко, когато корабът си замине… Той отнесе със себе си красавицата с нежните очи, която не можа да разбере, че разби вашия живот… Любовта ни кара да плачем и така животът ни дава всички възможности да опитаме пак... Хайде, елате, Милорд! Видът ви е като на дете... Не се колебайте, Милорд, елате в моето царство! Аз лекувам угризенията, аз пея романс, пея за милордите, които не са имали късмет... Погледнете ме, Милорд вие никога не сте ме виждали… Но вие плачете, Милорд! Никога не бих го повярвала... Е, хайде, Милорд! Усмихнете ми се, Милорд! Така е по-добре, едно малко усилие… Ето, това е! Смейте се, Милорд! Пейте, Милорд! Та-да-да-да… Да, танцувайте, Милорд! Та-да-да-да… Браво, Милорд! Още, Милорд! Та-да-да-да… |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.